Решение № 7 от 11.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Пазарджик, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20235200100305 по описа за 2023 година

Настоящето производство е образувано по субективно съединени искове предявени от Б. К. Д., ЕГН ********** и от К. Б. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес в с.К., общ.С., ул.”Ш.” ** чрез пълномощника им адв. Е. П.

(**) против Прокуратура на Република България, представлявана от Главния прокурор, с адрес гр.София, бул.”Витоша” №2.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Ищците са ** и **, като Б. Д. е с висше образование, *** в Община С. и собственик на малък магазин в с.К., където работи и изкарва прехраната на семейството си. Вторият ищец К. Д. - ** на ищеца Б. Д., при започване на наказателното преследване срещу него бил студент в **, като към момента завършвал.

Твърди се, че до *** г. не били осъждани, никога не били задържани или викани на разпити в полицията или в съда, дори не са били извършвали административни нарушения.

На *** г. в РП-П. било образувано досъдебно производство (ДП) № *** г. по описа на РУ МВР гр.С. против двамата ищци за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 , във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. Същото се водело срещу ищеца Б. Д. за това, че на *** г. в с.К., обл.П., на ул. „Ш.“ в съучастие като съизвършител с К. Б.

1

Д. и Б. Х. Х. от същото село, чрез използване на техническо средство - кирка, и моторно превозно средство-товарен автомобил „****“ е направил опит да отнеме чужди движими вещи: 93 бр. бетонни тротоарни плочки на стойност 96,86 лв.; 202 бр. гранитни павета на стойност 101,00 лв. и 1 бр. бетонен бордюр на стойност 7,00 лв. – всичко на обща стойност 204,86 лв., собственост на Община С. с *** М. Р., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини - поради намеса от страна на ***а на с.К. И. К.; а срещу ищеца К. Д., за това, че на *** г. в с.К., обл.П., на ул.“Ш.“ в съучастие като съизвършител с Б. К. Д. и Б. Х. Х. от същото село, чрез използване на техническо средство- кирка, и моторно превозно средство-товарен автомобил „****“ е направил опит да отнеме чужди движими вещи : 93 бр.бетонни тротоарни плочки на стойност 96,86 лв.; 202 бр.гранитни павета на стойност 101,00 лв. и 1 бр.бетонен бордюр на стойност 7,00 лв-всичко на обща стайност 204,86 лв., собственост на община С. с *** М. Р., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини-поради намеса от страна на ***а на с.К. И. К..

Твърди се, че двамата ищци били задържани в ареста на РУ МВР гр. С. за 24 часа. На *** г. били привлечени като обвиняеми за посоченото по-горе престъпление, за което се предвиждало наказание от 1 до 10 години „лишаване от свобода“. Били им извършени разпити в полицията, като и на всеки от тях била и взета мярка за неотклонение „ подписка“, а освен това и на двамата била направена полицейска регистрация, като са били фотографирани, снети им били пръстови отпечатъци и взета проба за ДНК.

След приключване на разследването на *** г. срещу двамата ищци бил внесен обвинителен акт в РС-П., като наказателното производство срещу другия обвиняем Б. Х. било прекратено.

Било образувано НОХД № *** г. по описа на съда, в хода на което се провели общо 10 съдебни заседания, а на *** г. била постановена осъдителна присъда и срещу двамата ищци, като им било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от по три месеца, изтърпяването на което било отложено за изпитателен срок от три години при условията на чл.66, ал.1 НК.

Присъдата била обжалвана пред Окръжен съд П., където се провело 1 2 съдебно заседание и с Решение по ВНОХД №*** г. присъдата на РС-П. била отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав. Било образувано НОХД №*** г. на РС-П., с проведени общо 8 съдебни заседания, което производство приключило с оправдателна присъда № *** г. и двамата ищци били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение. След протест от РП-П. било образувано ВНОХД № *** г. на ОСП., приключило в 1 с.заседание, като с окончателно Решение №**** г. оправдателната присъда на първоинстанционния съд била потвърдена и влязла в сила от същата дата.

Така, наказателното производство срещу ищците продължило 4 години, като по време на процеса същите били призовавани в полицията, явявали се няколко пъти за привличане като обвиняеми, за разпит, за полицейска регистрация, за предявяване на разследването. В съдебното производство се наложило да присъстват на общо 20 съдебни заседания, били извършени множество съдебни експертизи и т.н., а делото било превърнато в „мегадело”, за „мегапрестъпления”, извършени от „големи” престъпници. През цялото време представителят на прокуратурата поддържал обвинението и настоявал ищците да бъдат осъдени на наказание „лишаване от свобода“.

Отделно са изложени твърдения относно претърпените от ищците неимуществени вреди, както следва:

Твърди се, че ищецът Б. Д. в качеството на обвиняем и след това подсъдим, изпитвал срам и неудобство при наложилите му се многократни явявания пред разследващия орган и пред 4 различни съдебни състава, което му се отразило и на емоционалното, и на физическото му състояние, на доброто му име и авторитет в обществото и семейството. Отражение дало и медийното отразяване на наказателното производство тъй като в по-малките населени места като с.К., интересът към подобна „новина” бил голям, което оказало промяна на отношението на жителите към него. До този момент Б.Д. не бил осъждан, срещу никога него не е имало жалби, никога не бил викан на разпит в полицията, не извършвал дори и административни нарушения, ползвал се с много добро име в обществото като честен, трудолюбив и отзивчив човек. Той се чувствал неудобно, срамувал се е и хората започнали да странят от него, авторитета му бил унищожен. Бил *** в Община С. и се кандидатирал за *** на с.К. на местните избори през есента на *** г., но 3 поради всички което се е случвало с него, повечето избиратели се отдръпнали и това му попречило да постигне по-добър резултат на изборите. Също така в резултат на наказателното производство, ищецът бил неспокоен, не можел да спи и да се храни нормално, отношенията в семейството му станали напрегнати. Приятелите му избягвали да се срещат с него. Всичко това му се отразило изключително неблагоприятно, било накърнено доброто му име, професионалната му чест, репутация в обществото и достойнство, влошило се емоционалното му състояние. Редица негови близки, приятели се отдръпнали или се отнасяли към него с недоверие и като към човек, който е нарушител на законите и извършител на кражба.

Изпитвал силни тревоги и в резултат на самите наказателни процедури, които се проточили. По време на цялото водено наказателно производство, ищецът бил силно притеснен, изпитвал непреодолим страх, а също бил и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, поради обстоятелството, че е подсъдим за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години. Особено силни били и притесненията му във връзка с първоначално наложеното му от РС наказаниелишаване от свобода. През цялото време Б.Д. бил принуден да понася и всички ограничения в качеството му на обвиняем и подсъдим - да бъде сниман и да му бъдат снемани пръстови отпечатъци; да има наложена мярка за неотклонение, която не му позволява да отсъства свободно от адреса си, тъй като всеки момент можело да бъде призован за извършване на процесуално-следствени действия; да се явява на призоваванията в полицията, в съдебни заседания, да тръпне от срам, че е обвиняем и след това подсъдим и от страх, че ще бъде осъден.

Подобни вреди претърпял и ищецът К. Д., който като ** на своя родител Б. Д. също бил известен сред местната общност, но и сред състудентите си и преподавателите в Техническия университет където учел през релевантния период. Заради обвинението срещу него отношението на близките и приятелите му се променило, те избягвали да контактуват с него и се отнасяли с недоверие. Тревожил се за бъдещето си, страхувал се, че ще бъде осъден на наказание „лишаване от свобода“, а когато бил осъден на такова наказание при първото разглеждане на делото, бил отчаян, станал затворен, избягвал контакти с хората, притеснявал се, че ще го питат за воденото срещу него наказателно производство.

4

Описаното се отразило негативно на положението му и като студент, който трябвало да се съсредоточи върху обучението си и полагал огромни усилия, за да може да се подготвя успешно за изпити.

През цялото време бил принуден да понася и всички ограничения в качеството на обвиняем и подсъдим - да бъде сниман, да му бъдат снемани пръстови отпечатъци; да има наложена мярка за неотклонение; да се явява на призоваванията в полицията, да бъде разпитван и т.н.; да се срамува, че е обвиняем и след това подсъдим и от страх, че ще бъде осъден. Съществено било, че след влизане на оправдателната присъда в сила, никой от прокуратурата не оповестил на обществото, че ищците са невиновни, както и до настоящия момент полицейската им регистрация не била заличена от базите данни на МВР въпреки отправените от тях изрични заявления.

Съобразно изложеното претендират съдът с решението си да осъди ответника да заплати:

- н а Б. К. Д., за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение срещу него за което е оправдан обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 28.02.2023 г., до окончателното му изплащане, както и сторените от него съдебни разноски;

- н а К. Б. Д., за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение срещу него за което е оправданобезщетение в размер на 27 000 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 28.02.2023 г. до окончателното му изплащане, както и сторените от него съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-П..

Изразеното становище е, че предявените субективно съединени искове по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са допустими, но неоснователни, тъй като не кореспондират като пряка последица с действията на Прокуратурата.

Възразява се, че твърденията на ищците са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Не се сочели доказателства за реално претърпени неимуществени вреди, които да са пряка непосредствена последица от незаконно обвинение.

5

Недоказани били твърденията на ищеца Б. Д., че от незаконното обвинение спрямо него настъпили отрицателни последици изразяващи се в срам, неудобство, промяна в емоционалното и физическо състояние, социална изолация, злепоставяне в обществото, накърнена репутация, които да са пряка последица от действията на ответника.

Недоказани били и твърденията на ищеца К. Д., че от незаконното обвинение спрямо него са настъпили отрицателни последици изразяващи се в притеснение, тревожност, страх, самоизолация, влошаване на емоционалното му състояние, накърнено добро име, положение в обществото и достойнство, които да са пряка последица от действията на ответника.

Възразява се, че Прокуратурата не следва да отговаря за медийното отразяване на воденето срещу ищците наказателното производство, респективно за отзвука му в обществото.

Оспорва се сочения от ищците размер на исковете. Възразява се, че размерът им е прекомерен и не е несъобразен с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика, както и с общественоикономическите условия в страната. Съществено било, че в случая се касаело за обвинение в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, по отношение на което бил приложен институтът на условното осъждане, а приложената мярка за неотклонение била най-леката „подписка“, която не ограничавала правата на ищците, включително на свободното им придвижване.Що се касаело до продължителността на съдебната фаза, ръководно решаващият орган в която бил съдът и респ. от неговата дейност зависела продължителността на производството.