Решение № 1740 от 21.02.2025, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1740

Пловдив, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVII Състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ административно дело № 2638 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на Г. А. К., [ЕГН], адрес: гр. Карлово, [улица], срещу Заповед № РД-328/24.03.2023 г., издадена от кмета на община Карлово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Панелен гараж“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на град Карлово, община Карлово, област Пловдив, съответстващ на УПИ I – жил. компл. в кв. 121 по регулационния план на град Карлово, с административен адрес: [улица], с извършител на строежа - Г. А. К..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, в частно не е извършила служебна проверка за времето на извършване на строежа, за изпълнителя, респ. за неговият собственик. Поддържа се, че процесният гараж не представлява строеж по смисъл на ЗУТ, алтернативно, че същият е строеж от VI – та категория, за който не се изисква разрешение за строеж, удостоверение за ползване и въвеждане в експлоатация. Сочи се и допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като с издадената заповед се преповтаря вече съществуващо Нареждане № Ж-179/14.05.1996г. на кмета на община Карлово за премахване на гаража. Твърди се, че по този начин се цели възникване на ново изпълнително основание, тъй като предходното е загубило действието си поради изтекла погасителна давност. Сочи се, че гаражът е търпим и допустим. Заявява се и претенция за придобиване по давност на общинския терен, върху който е разположен гаража. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Ответникът – кмет на община Карлово, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. е на становище, че жалбата е неоснователна. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

5. От кмета на община Карлово било издадено Нареждане № Ж-179/14.05.1996г. към Г. А. К. в срок до 25.05.1996г. да освободи общинско място от панелен гараж. В противен случай ще бъде пристъпено към санкционирането му по чл. 169, т. 11 от ЗТСУ, а гаража конфискуван от община Карлово.

6. Съставен е Акт за частна общинска собственост № 833/01.03.2003 г. за УПИ I – жил. компл. на кв. 121 по регулационния план на град Карлово, с площ 3136 кв.м., административен адрес: гр. Карлово, УПИ I – жил. комплекс, кв. 121, [улица].

7. На 07.02.2023 г. длъжностни лица при община Карлово, извършили проверка на строеж: Панелният гараж, намиращ се в ПИ с ид. *** по КК и КР на Карлово, област Пловдив, съответстващ на УПИ I – жил. компл. на кв. 121 по регулационния план на град Карлово. В резултат на проверката е съставен Констативен акт № 12/07.02.2023 г., в които е отразено, че строежът е собственост на Г. А. К., същият е посочен и като изпълнител на строежа, за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като: Панелният гараж, разположен в имот общинска собственост, на имотната граница с ПИ с ид. ***. Гаражът е с бетонни стени и покривна плоча, с дървена врата. При вратата има бетонна козирка. Размерите в план са 3,4x5,5 м. Няма положени външни мазилки. Изготвена е и графична част, от която е видно разположението на констатираното незаконно строителство и неговият обем.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

8. Със Заповед № РД-328/24.03.2023 г. кметът на община Карлово като е възприел изцяло установената с Констативен акт № 12/07.02.2023 г. фактическа обстановка наредил да се премахне: „Панелен гараж“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на град Карлово, община Карлово, област Пловдив, съответстващ на УПИ I – жил. компл. в кв. 121 по регулационния план на град Карлово, с административен адрес: [улица], с извършител - Г. А. К.. В мотивите на заповедта е посочено, че за обекта няма разрешение за строеж, не е одобрен инвестиционен проект, нито е издавано съгласувателно становище, поради което същият се установява като незаконен строеж. Не са изложени мотиви относно годината на построяването му. Отбелязано е, че строежът не отговаря на условията за търпимост по пар. 16 от ЗР на ЗУТ, нито по пар. 127 от ПЗР на ЗУТ.

9. По делото бяха допуснати две съдебно – технически експертизи, с вещо лице строителен инж. С. Ж. и арх. Х. С., чиито заключения се приеха без възражения от страните и се кредитира с доверие от съда. Експертите установят, че процесният обект представлява масивен гараж със стоманобетонови стени и таван, двукрила дървена врата с метална обшивка около нея. Конструкцията представлява оребрени три стени, изпълнени с армировка и бетон, като оребряването представлява четири колони в четирите края на конструкцията и две вертикални ребра по дългата страна на обекта. Едновременно със стените е отлят и таванът на обекта с армиран стоманобетон. Този вид конструкции и като цяло обекти (панелен гараж) са характерни за изпълнявани през 90-те години на XX век, преместваеми масивни гаражи, производство на Домостроителни комбинати.

На основание приложените в делото документи и направените проучвания в община Карлово, вещото лице – архитект установява, че южната имотна граница по кадастрална карта (одобрена със заповед № РД-18-52/2011г.) на ПИ с ИД № *** не съответства на южната дворищна регулационна граница, поставена по действащ КРП (заповед № 739/1966г.) върху имотната граница по кадастрален план към 1966г. При огледа на место се констатира, че между ПИ с ИД № *** и ПИ с ИД № *** по КККР от 2011г. е изградена масивна плътна ограда с височина 2,00 м, в границите и в терена на ПИ с ИД № ***. Оградата е построена с разположение перпендикулярно (90 градуса) на уличната регулационна граница от запад, за разлика от местоположението на старата плътна ограда, отразена в кадастралния план от 1966г. и кадастрален план от 90-те години на ХХ-ти век, която е била построена под ъгъл, равен на 94 градуса. Границата по КККР от 2011г. между двата поземлени имота не съответства на границата по предходните кадастрални планове, в това число не съответства и на дворищната регулационна граница. Няма данни за извършено изменение на дворищната регулационна граница между УПИ I - жил. комплекс и УПИ III-3639. Процесната сграда е построена до новата масивна плътна ограда и до съществуващите към онзи момент сгради на допълващото застрояване в УПИ III-3639, на калкан с тях. Тъй като масивната ограда и сградите на допълващото застрояване в УПИ III - 3639 са построени навътре в имота, а не по регулационната граница, то процесната сграда с площ = 18,9 кв.м. частично заема площ от УПИ III - 3639 равна на 4,4 кв.м. и частично заема площ от УПИ I -жил. комплекс, равна на 14,5 кв.м. Не се установява изпълнението на процесния гараж да е било предвидено в индивидуален ПУП или комплексно решение. Обектът датира от периода 1993г. – 1998г. Към момента е изграден върху действащата регулационна линия между УПИ I - жил. комплекс и УПИ III - 3639 по плана на гр. Карлово.

10. По делото се събраха показанията на свидетеля Д. Г. С. – сестра на съпругата на жалбоподателя. Свидетелят след предявяване на материалите на л. 134 и л. 135 по делото, съдържащи снимки на процесния строеж, разпознава обект като ползван от Г. А. К.. Гаражът е известен на свидетеля от 1993 г., намира се в гр. Карлово на [улица]. От тогава гаражът не е премахван и не е променян. Ползва се постоянно за съхранение на автомобил.

ІV. За правото:

11. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда.

При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява обект на допълващото застрояване, строеж от VI – та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице инж. Ж.. Относно възражението на жалбоподателя, че процесният гараж е преместваме обект следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В процесния случай, това че гаражната клетка е монтирана направо върху терена и може да бъде отделена и преместена на друго място, без съществено да се разруши, не може да преодолее законово предвиденото условие за разграничение на преместваемия обект съобразно предназначението му. В случая гаражната клетка, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект с оглед на предназначението си, тъй като не се използва за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности. Безспорно в случая се касае за гараж, който по смисъла на закона представлява постройка на допълващо застрояване за паркиране на автомобили и задоволяване на лични нужди, поради което именно това негово предназначение го определя като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, независимо от характеристиките му - дали може да се премести на друго място в цялост или дали изменя субстанцията на терена (в този смисъл Решение № 9342 от 6.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2023 г., II о.).