Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 118 от 28.01.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2220/2024
Вид
Протокол № 118
Подписан
28.01.2025
В сила
28.01.2025
Състав
Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова, Константин Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 118 гр. Варна, 28.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100502220 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:51 часа се явиха:

След извършена справка с личните карти Съдът констатира, че лицата се явяват лично.

Въззивникът Д. Н. А., редовно призован, явява се лично, не се представлява.

ВЪЗЗИВНИКЪТ А.: Адвокатът ми днес няма да може да дойде.

Въззиваемата Е. С. К., редовно призована, явява лично, представлява се от адв. С.И., редовно преупълномощена от адв. В. С. и приета от съда от днес.

Контролираща страна

ДИРЕКЦИЯ

„СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА, редовно призована, не изпращат представител.

ВЪЗЗИВНИКЪТ А.: Да се гледа делото.

АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Н. А., ЕГН **********, срещу Решение №2619 от 10.07.2024г. по гр. д. №12904/2023г. на ВРС, 30-ти състав, в частта с което е определен режим на лични отношения н а бащата Д. Н. А., ЕГН **********, с детето С. Д. А., ЕГН **********, както следва:

- до навършване на пет годишна възраст на детето: - всяка четна седмица от година от 10:00 часа в събота до 17:00 часа на същия ден; всяка четна година от 10:00 часа на 24 декември до 17:00 часа на 25 декември, а всяка нечетна от 10:00 часа на 26 декември до 17:00 часа на 27 декември, - два часа на рождения ден на детето,

- след навършване на петгодишна възраст: - всяка четна седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, - всяка четна година от 10:00 часа на 24 декември до 17:00 часа на 26 декември, а всяка нечетна от 10:00 часа на 26 декември до 17:00 часа на 28 декември; - през лятната ваканция три пъти от по пет поредни дни с преспиване, когато майката не ползва платен годишен отпуск; - два часа на рождения ден на детето, като за осъществяване режима на лични отношения бащата следва да взима и връща детето в дома на майката.

Решението не е обжалвано в останалите части – относно родителските права, местоживеенето и издръжката на детето.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и с процесуалния закон. Относно режима на лични отношения (РЛО) ВРС е приел за недоказано бащата да е в състояние да полага денонощни грижи за детето, но не е отчел, че майката ограничава срещите на момчето с баща му и по този начин последният няма как да натрупа нужния му опит. ВРС не е взел предвид и пола на детето, както нуждата от общуването му и с баща му с цел нормално 2 физическо и умствено развитие. Поради това моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за предоставяне на подходящ режим на общуване на бащата с детето, както и за съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа, че и досега бащата почти не се е грижил за детето, не е оставал сам с него за дълго, няма качества и умения да го обгрижва, а момчето не го познава добре и не е свикнало с него. С оглед на това постепенният РЛО, приет от ВРС, е подходящия за детето. По същество моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски.

ВЪЗЗИВНИКЪТ А.: Поддържам жалбата си. Нямам възражения по доклада.

АДВ. И.: Поддържам подадения отговор. Нямаме възражения по доклада.

СЪДЪТ констатира, че с Определение №5023 от 15.11.2024г. е допуснал до приемане писмено доказателство - решение по реда на ЗЗДН.

ВЪЗЗИВНИКЪТ А.: Не ми говори нищо. Изобщо не знам за какво става въпрос. Не знам какъв е документът, че да имам становище. Не знам за какво става въпрос. Нямам становище.

СЪДЪТ, по съображенията в определение №5023/15.11.2024г. по делото намира, че към материалите по делото следва да бъде приобщен представеният с отговора на въззивната жалба препис от Решение №1022 от 14.10.2024 г. по в. гр. дело №1567/2024г. на ВОС по ЗЗДН, поради което ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото представения с отговора на въззивната жалба препис от Решение №1022/14.10.2024 г. по в. гр. дело №1567/2024 г. на ВОС по реда на ЗЗДН.

ВЪЗЗИВНИКЪТ А.: Нямам искания по доказателствата.

АДВ. ИЛИЕВ: Представям удостоверение във връзка със заведено дело пред съдия – изпълнител във връзка с издръжката, която е длъжен да плаща.

Там той е заявил, че няма такива намерения.

ВЪЗЗИВНИКЪТ А.: Първо никой не ми е казвал, че трябва да плащам нещо и второ никой не ми е дал банкова сметка, на която да плащам нещо.

СЪДЪТ намира, че за пълнота следва да приобщи към материалите по делото представеното в днешно съдебно заседание от адв. И. копие на удостоверение издадено от ЧСИ – И.С., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представеното в днешно съдебно заседание от адв. И., процесуален представител на въззиваемата страна копие от удостоверение издадено от ЧСИ – И.С., рег.

№*** по изп. дело №*************

СЪДЪТ, на осн. чл.59, ал.6 от СК, пристъпва към лично изслушване на родителите Д. Н. А. и Е. С. К..

ВЪЗЗИВНИКЪТ А.: От една година не съм виждал детето изобщо.

Нямам логично обяснение защо не мога да се видя с детето.

Преди тази една година, когато съм искал винаги съм можел да го видя.

Не са ме ограничавали с виждането.

4

В момента не мога да кажа дали С. посещава детско заведение, тъй като от една година не съм го виждал.

Режимът, му когато беше бебе, когато живееш при нас, тогава знаех какво трябва да се случи. Сега от една година като не съм го виждал как да кажа какъв му е режима. Реално аз съм ограничен да го виждам с каквото и да е. Аз съм казал да го виждам на камера, а те не ми дават и на камера да го виждам. Аз даже го имам заснето как аз съм го казал и те ми казват „нямаш дете и никога си нямал“. Ако искате ще ви го покажа, аз го имам. Как да реагирам на това нещо?

Не знам дали С. приема някакви хранителни добавки.

Не знам дали спи следобед.

Занапред сигурно ще трябва да минем с някакво опознаване, с някакъв социален работник, с нещо такова.

Във връзка с това дело най – важното е да ми кажете кога мога да си го виждам, да се установят някакви дни. Нямам никакви претенции за нищо друго, освен да бъде регламентирано ясно кога да си виждам детето.

ВЪЗЗИВАЕМАТА К.: В момента сина ми не общува с баща си, защото се наложи да изкарам ограничителна заповед. След около 8 - 9 месеца тормоз, в който период също му беше дадена възможност да се вижда с детето и да общува с него. Има един случай, в който аз сама го моля да вземе детето, дори и само за една вечер за да мога да си почина, защото беше дете, което не спеше и вечер. Отказваше ми се, не искам да цитирам думите защо ми се отказваше, просто не е мястото тук. Имаше възможност да е с детето, когато поиска. Наистина не беше ограничаван, както той казва, но той не го правеше.

Имаше други неща, които за него бяха по – важни. Първите месеци, когато очаквах някаква промяна и поне да виждам някакво действие относно грижи за детето, интерес към детето, нямаше такива, но когато нещата излязоха извън контрол се наложи да изкарам ограничителна заповед. Просто законът е такъв аз имам ограничителна заповед, детето също и той нямаше право да ни доближава. Тази заповед изтече на 1-ви ноември, след това той по никакъв начин не се е пробвал да се свърже с мен, да има някакъв досег до детето.

Детето не го познава, той не съществува като фигура в неговия живот.