Решение № 70 от 29.02.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. гр.Несебър, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20232150100519 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо, във връзка с ал.4 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.10а, ал.2 и чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.146, ал.1, вр. чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

Ищецът Н. Ж. В. с ЕГН **********, постоянен адрес: село Г., улица Я.Л. № 15А, община Н., твърди, че на 16.11.2022г. между нея и ответника „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район И., улица Н. № 25, етаж 5, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г., е сключен Договор за кредит № 300826025 за сумата в размер на 800 лева, по който на ищеца-кредитополучател е възложено заплащане на сумата в размер на 236 лева за „експресно обслужване“. Тази сума като допълнителна такса е включена в месечните погасителни вноски. Клаузата от договора, с която тази такса е уговорена като допълнително плащане, е чл.10, ал.2, която уговорка ищецът счита за неравноправна, поради което е нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите. Тази услуга, за която е уговорена таксата, не е предоставена, а клаузата не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146 от ЗЗПт, понеже се съдържа в Общите условия към договора за кредит. Самото експресно обслужване пък е уредено в т.7.4 от Общите условия и описано като право на клиента да има предимство да бъде обслужен приоритетно пред останалите клиенти, а за целта кредиторът осигурява възможност кредитополучателят да осъществява контакт с него на специален безплатен телефон, при които контакти въпреки всички въпроси, свързани с договора, да се разглеждат в рамките на 1 един час от постъпване на запитването. С тази договорка, която е излишна и нелогична, допълнително се увеличава дългът на кредитополучателя с 29,5% от размера на главницата.

Тя противоречи на добрите нрави, тъй като предвижда допълнителна такса, която оскъпява кредита без да се предоставя реална услуга, а цели допълнителна печалба за кредитора, с нея се заобикаля императивното изискване на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит относно размера на ГПР, поради което е нищожна на основание чл.19, ал.5 от ЗПК. Посочва също, че клаузата противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Моли клаузата на чл.10, ал.2 от договора за потребителския кредит, предвиждаща такса за експресно обслужване в размер на 236 лева, да бъде призната за нищожна. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът отрича клаузата на чл.10, ал.2 от процесния договор за кредит да накърнява добрите нрави. Тя не противоречи на закона, защото е договорена при еквивалентност на насрещните престации и съобразно свободата на договарянето. Заплащането на таксата, уговорена с процесната договорна клауза, не води до по-висок размер на ГПР от законоустановения. Ищецът сам е избрал да се ползва от тази допълнителна услуга, за която е начислена таксата, като тя не е била условие за сключване на договора за кредит. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира се юристконсултско възнаграждение.

Ищецът не се явява в съдебно заседание. Не се явява и упълномощения му адвокат, който с отделна писмена молба заявява, че поддържа предявения иск с изложените в исковата молба доводи.

В съдебно заседание ответното дружество не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.

Съдът приема следното от фактическа и правна страна:

На 08.11.2022г. е сключен Договор за кредит с номер MAX_300826025, съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за потребителския кредит и Закона за електронния документ и електронния подпис, по който „Б.Е.Д.К.“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставил кредит в размер на 800 лева, който е следвало да бъде върнат от кредитополучателя Н. Ж. В. чрез заплащане на 5 броя месечни погасителни вноски през периода от 08.12.2022г. до 08.04.2023г., всяка от които в размер на 174,48 лева.

Така общата стойност на плащанията, посочена в договора за кредит, възлиза на сумата в размер на 872,40 лева. Посочено е също, че уговореният годишен лихвен процент е 35,51%, а годишният процент на разходите (ГПР) е 42,14%. В чл.8 и чл.9 от договора за кредит е посочено, че правата и задълженията съответно на кредитора и на кредитополучателя са подробно разписани съответно в раздел IV и раздел V от Общите условия, но такива не са представени по делото от никоя от страните. Според чл.10(1) от договора за кредит, при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3. от раздел V от Общите условия; паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 198,15 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съизмеримо добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. Според 2 чл.10(2) от договора за кредит, при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Експресно обслужване по своя кредит при условията на т.7.4. от раздел V от Общите условия, което обезсилва действието на чл.7 от договора за кредит (чл.7(1) Цялата комуникация между кредитора и кредитополучателя във връзка с обслужването на кредита се осъществява посредством национален телефон на кредитора *** или имейл [email protected]; чл.7(2) Всички постъпили запитвания от страна на кредитополучателя започват да се разглеждан от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от момента на тяхното постъпване). Кредитополучателят следва да осъществява контакт с кредитора на специалния безплатен телефон ***, на който ще бъде обслужен приоритетно. Паричната сума за Експресно обслужване по кредита е в размер на 297,25 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. Въз основа на тези клаузи, в чл.7(3) от договора за кредит е посочено, че общо дължимото по кредита е 1 367,80 лева, а размерът на всяка от 5-е погасителни вноски е в размер на 273,56 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключването на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителския кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.1, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Това налага съдът да извърши самостоятелна преценка относно действителността на процесния договор за кредит. Наред с това съдът е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания, а именно при нарушение на добрите нрави, при неравноправни клаузи във вреда на потребителя, при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред.

В случая не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Според чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита на 3 потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези, дължими на посредниците, при сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 42,14%). Посоченият фиксиран лихвен процент от 35,51% не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на ГПР. Наред с това този лихвен процент е посочен като годишен, а не за 5-месечния срок на договора за кредит, поради което за този срок той остава неизвестен. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 42,14% и общата сума на плащанията от 872,40 лева не съответстват на действителните. В тази сума не са включени допълнителните плащания по договора за Бързо разглеждане на искането – 198,15 лева, и за Експресно обслужване – 297,25 лева, независимо, че сумата за плащанията е коригирана и в чл.10(3) от договора е посочено, че тя възлиза на 1 367,80 лева. Но с тези допълнителни плащания се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение. Посоченото в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68т, ал.4 от ЗЗПТ, във връзка с чл.68д, ал.1 от ЗЗПт. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Следователно процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Уговореният в чл.10(2) от договора за кредит размер на задължението по „Експресно обслужване“ на кредита, която услуга се твърди, че е предвидена в т.7.4 от раздел V от общите условия към договора за кредит, чрез която длъжникът се ползва с приоритетно обслужване при извършваните от него плащания за погасяване на кредита, противоречи пряко на ал.2 на чл.10а от ЗПК, която забранява кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. А експресното обслужване е част от процедурата по приемане на плащанията.

Съдът намира, че със сумата в размер на 297,25 лева за „Експресно обслужване“ кредиторът цели да си набави допълнително плащане извън предвиденото в закона. Изводът на съда за 4 нищожността на тази уговорка се подкрепя от това, че липсва предоставяне н допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването от негова страна на посочената сума – не е ясно дали ако длъжникът не бъде обслужен „експресно“ като позвъни на безплатния, вместо на платения телефон, обратното би означавало, че кредиторът ще откаже съдействие или приемане на плащанията, извършени от кредитополучателя, и дали въобще има други процедури освен тези, които са наречени от кредитора „бързо разглеждане“ и „експресно обслужване“. Не е ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер от 297,25 лева на услугата „експресно обслужване“ уж чрез ползване на безплатен телефон, което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена „парична сума“ оскъпява по скрит начин кредита, респ. ГПР, като основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита.