Решение № 2759 от 24.04.2026, Софийски градски съд

Съд: Софийски градски съд
Дело: Въззивно гражданско дело 10973/2025
Вид: Решение № 2759
Подписан: 24.04.2026
В сила: 24.04.2026
Състав: Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров

Цитирани разпоредби

чл.131 · Граждански процесуален кодекс
чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
чл.258 · Граждански процесуален кодекс
чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
чл. 140, ал.3 · Закон за енергетиката
чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
чл. 150 · Закон за енергетиката
чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
чл. 16, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 186, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 1 · Закон за наследството
чл. 48 · Закон за наследството
чл.49 · Закон за наследството
чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
чл.5 · Закон за наследството
чл. 50 · Закон за наследството
чл. 51 · Закон за наследството
чл. 60 · Закон за наследството
чл.9 · Закон за наследството
чл. 110, ал. 2 · Закон за собствеността
чл. 69, ал. 2 · Наредба за трудоустрояване

РЕШЕНИЕ

№ 2759 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100510973 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба,вх.№244086/14.07.2025год. от „Топлофикация София“ЕАД ,ищец по делото ,чрез юрк.Тома Томов срещу Решение № 12613/27.06.2025год. постановено по гр.д.№ 22804/2024год. по описа на СРС , 161 състав ,с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Б. Б. Т., ЕГН **********, Д. Б. Т., ЕГН **********, и Б. В. Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца по 1/3 част от следните суми: сумата от 8263,43 лв., главница за топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 116859, за периода м.05.2020 г.м.04.2022 г., сумата от 27,72 лв., главница за дялово разпределение за периода м.07.2020 г.м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.08.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 1298,85 лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия, за периода 15.09.2021 г.-07.08.2023 г., сумата от 5,83 лв., мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение, за периода 15.09.2020 г.-07.08.2023 г., предмет на заповед № 26793 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 45621/2023 г., СРС, 161-ви с-в.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно.Моли съда да постанови решение ,с което да отмени изцяло 1 първоинстанционното решение и да постанови ново ,с което да уважи предявените претенции.

Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците не са собственици на процесния топлоснабден имот, както и че неправилно е приел, че в тежест на ищцовата страна е да докаже изрично приемане на наследството на В.Д. Т. от страна на ответниците,предвид че не е въведено възражение от ответната страна. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците Б. Т.,Д. Т. и Б. Т. ,чрез особен представител адвокат Л. Н. , с който я оспорват .

Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно Третото лице-помагач "Техем Сървисис" ЕООД в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Пред СРС са предявени положителни установенителни искове ,по реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено по отношение на ответниците ,че дължат на ищеца ,при условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/3 всеки от общия дълг, като сумите се разпределят по следния начин:

-Б. Б. Т. ,при дял от 1/3 от общия дълг :сумата в размер на

2 754,48лв.,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия ,доставена в периода от 01.05.2020год. до 30.04.2022год.,ведно със законната лихва от 14.08.2023год. до окончателното й заплащане ; - сумата в размер на 432,95лв.,представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021год. до 07.08.2023год. ; сумата в размер на 9,24лв.,представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода м.07.2002год. до м.04.2022год. и сумата от 1,94лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2020год. до 07.08.2023год.

-Д. Б.

Т.

,при дял от 1/3 от общия дълг :сумата в размер на

-Б. В.

Т.

,при дял от 1/3 от общия дълг :сумата в размер на

В исковата молба ищецът сочи, че ответниците като собственици на имота били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца,влезли в сила едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор.

Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответниците били използвали доставената им топлинна енергия през исковия период. До момента обаче не погасили задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки.

Ответниците са депозирали в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор , чрез особения представител адв. Н.,в който оспорват изцяло претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани. Наведени са доводи ,че не е потребена топлинна енергия в сочените размери в исковата молба.Оспорват се твърденията на ищеца ,че е извършен реален отчет ,с доводи ,че общите и индивидуални уреди не били преминали метрологична проверка. Индивидуални уреди не били поставени ,предвид ,че липсвали отоплителни ,поради което изравнителните сметки не отразявали реално потребление.В тази връзка се оспорват и издадени фактури и изравнителни сметки ,като изготвени без да е начислен действителен разход.Оспорват се претенциите на ищеца за услуга разпределение,които суми се дължат на трето лице. Правят възражение за давност. дялово

С определението си по чл. 140 от ГПК като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис” ЕООД, което не е изразило становище по исковете.

Така предявените против ответниците установителни искове са допустими предвид издаването в полза на ищеца „Топлофикация София” ЕАД на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 45621/2023 г. по описа на СРС, 161-ви с-в,която им е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и са налице предпоставките на чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащането.

Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. ищецът и ответниците са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял топлинна енергия.

Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с адрес в гр. София, ж.к.

****, аб. № 116859, противно на приетото от СРС.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

Първия съд е приел ,че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са приели наследството на В. Т..

От представения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот № 146, т. LLМ, н. д. № 20245/1996 г.,се установява ,че В.Д. Т. е придобила по силата на дарение ¾ ид. части от недвижимия имот ,а предвид настъпилата смърт на наследодателя си Д.С.П. /съгласно удостоверение за наследници, изх. № 26.1.1997год./ е наследила и другата ¼ идеална част от него ,в качеството си на единствен наследник по закон.

Установява се също ,че В.Д. Т. е починала на 05.02.2000год. и нейни наследници по закон са Б. В. Т. – съпруг и Д. Б. Т. и Б. Б. Т. ,низходящи.

Следователно ответниците са били съсобственици на процесния топлоснабден имот при равни квоти от по 1/3 ид. ч. ,съгласно чл.5 и чл.9 от ЗН.

Неправилен и в противоречие на материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява ответниците да са приели наследството на наследодателя им В.Д. Т. .

Следва да се отбележи ,че в случая в срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците не са въвели каквито и да е възражения ,свързани със съществуването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия с ищеца,респ. не са въвели каквито и да възражения, свързани с наследственото правоприемство от наследодателя.

Освен това, по делото нито се твърди, нито се установява, ответниците да са вписали по предвидения в чл. 50 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ред откази от наследството на починалия, нито са ангажирани доказателства за това. Напротив ,съгласно служебно изготвени справки от 23.05.2025год. от книгата по чл.49 от ЗН,водена от СРС се установява липсата на вписване на отказ или приемане на наследство. Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В този смисъл решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на III ГО на ВКС. Когато се оспори приемането на наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство, противно на приетото от първоинстанционния съд.