Решение № 107 от 20.03.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. В., 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично при закрити врати заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова в присъствието на прокурора С. Кр. Н. като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело № 20241320200251 по описа за 2024 година

Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на РП – В. за настаняване на задължително лечение на Г. В.

Г., ЕГН: **********, от гр. В., ж.к. „Б.“, бл. 1, вх. „Е“, ап. 28.

Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., че моли съда да настани на стационарно лечение освидетелстваното лице.

Освидетелстваното лице не заема становище в с.з.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От показанията на разпитания свидетел В. К. се установи, че освидетелстваното лице Г. на 06.02.2023г. се е държала агресивно, писала по вратата му, имал спринцовка в ръката си, която му я е показала на камерата.

Качила на неговия етаж и е хвърлила камък, звъняла по звънците.Викала и тропала, през един вход също хвърляла камъни.

1

В становището си в с.з. д-р К.– психиатър, твърди, че освидетелстваното лице страда от параноидна шизофрения. Не приема медикаменти системно. Въз основа на разпитите на свидетелите и придобитото непосредствено впечатление психиатърът д-р К. предлага да се назначи стационарна съдебно – психиатрична и психологична експертиза в ПО на МБАЛ „Св. П.“ АД –гр. В..

Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В. , осв. Г. страда от параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит, параноиден синдром. При нея са налице психични увреди в резултат на психично разстройство, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от 33. Поради това си разстройство в момента осв идетелстваното лице може да извърши престъпление, поради което представлява опасност за близките и и за околните и с това се покриват критериите на чл. 155 от 33.

Във връзка с това се предлага да бъде настанена на задължително лечение на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ в ДПБ - гара К. в стационарни условия за срок от три месеца. Накрая с е смята, че при освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на информирано съгласие за лечение и е необходимо да се назнач и служебно лице, което да изразява информирано съгласие вместо него.

С описаното заболяване при нея са налице трайни психически увреди в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл.

146, ал. 1, т. 2 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето представлява опасност за себе си и за околните, тъй като може да извърши престъпление, липсата на критичност към заболяването и към лечението му. При освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се назначи служебно такова, което да дава информирано съгласие вместо него. Освидетелстваното лице е опасно за себе си и за околните, отказва да приема медикаменти и злоупотребява с алкохол. Препоръчва се задължително лечение в ДПБ – К. за срок от шест месеца.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на съдебно - психиатричната експертиза, която Съдът намира за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я 2 кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Бойков.

Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечения на освидетелстваното лице. Същата страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 2 от ЗЗ, а именно, че лицето е с психични увреди в резултата на психично разстройство с установено сериозно нарушение на психичните функции. На следващо място налице е и втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение и безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на освидетелстваното лице Г. и на околните.

При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице Г. следва да бъде настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара К. за срок от три месеца.

По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие вместо него и това лице е именно и това лице е именно Е.М.О. – експерт „Здравеопазване” при Община – гр. Л..

Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът РЕШИ:

НАСТАНЯВА освидетелстваното лице на Г. В. Г., ЕГН: **********, от гр. В., ж.к. „Б.“, бл. 1, вх. „Е“, ап. 28, на задължително лечение в ДПБ-гара К., при форма на лечение – стационарна, за срок от ШЕСТ месеца, считано от влизане на решението в сила.

ПРИЕМА наличието на способност на лицето Е.М.О. – експерт 3

„Здравеопазване” при Община – гр. Л., за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелстваното лице.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 4