Решение № 80 от 01.02.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. П., 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20211720103320 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се признае за установено, че Б. СЛ. ИЛ. дължи сума в размер на 614,06 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П.*****, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 63,50 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.09.2019 г. до 04.03.2021г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Подаден е отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете. Твърди се, че не е установено качеството на потребител на ответника и изпълнението на изискванията, въведени в нормативната уредба, регламентираща отношенията по продажба на топлинна енергия. Оспорва се редовността на водените от ищеца счетоводни книги и доказателствената стойност на представеното извлечение от сметка. Сочи се, че за част от процесния период е в сила Занокът за мерките и действията по време на извънредното положение, който изключва възможността за извършване на плащания и търсене на 1 вземания. Релевира се възражение за погасителна давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се, че „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответникa, отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01451 по описа за 2021 г. на Пернишкия районен съд.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен ежедневник.

По делото е представен договор от 29.12.1993 г. за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 198, от който може да се направи извод, че ответникът е придобил собствеността върху 1/ 2 ид. част жилище – апартамент № 7 с адрес: П.*****, като праводателят му си е запазил правото на ползване върху имота. Представена е молба от 10.01.2011г. до « Топлофикация П.» ЕАД, с която ответникът, легитимиращ с посочения нот. акт и с удостоверение за наследници на С. И. Я. и съдебно решение иска да се открие партида за битови нужди за процесния имот.

Представено е удостоверение от 04.10.2021г., издадено от « П. Инвест» ЕООД, с което се удостоверява, че недвижим имот, находящ се в П.***** е идентичен по сега действащия административен адрес П.*****.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в 2 индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ – прогнозно, който впоследствие е преизчислен след извършване на годишния отчет. Експертът пояснява, че в имота е монтиран уред за измерване разхода на топла вода – 1 брой водомер. Реалното потребление на количеството топла вода е установявано при годишния отчет на уредите, провеждан от фирмата топлинен счетоводител Разходът на топлоенергия е преизчислен, след определяне топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия за топла вода. В имота отоплителните тела в стаите са с монтирани индивидуални разпределители. Има три броя работещи отоплителни дела съобразно регистрационния лист от ФДР, изравнителните сметки и отчетните карти. Начислената топлоенергия за отопление от тях е според отчетните показания на уредите. След провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, при което прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.

От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 614,06 лева за процесния период.

По делото е приета и изслушана съдебно - счетоводно експертиза. В счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. общата начислена сума за главница е в размер на 614,06 лева, а общият размер на лихвата за забава от датата на падежа на всяка сума поотделно до 04.03.2021 г. възлиза на 63,50 лева. Няма извършени плащания от страна на ответника.

Съдът напълно кредитира гореизложените заключения на вещите лица. При изготвяне на експертизите вещите лица са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. Неоснователно е възражението, че вещото лице не е посетило имота. Ответникът е имал възможност да постави такава задача, но не се е възползвал от това си право. Вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички 3 релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други. Ясно в заключението на лист трети вещото лице е посочило, че уредът за търговско измерване е преминал задължителен метрологичен контрол, като е цитирал свидетелство на проверка от 21.03.2018 г., и у разяснил, че срокът на проверката е 2 години, поради което се формира извод, че същият е бил преминал проверка през процесния период.

Допусната техническа грешка от вещото лице по ССЕ, коригирана в съдебно заседание, не е от естество да компроментира заключението.

В отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът е направил възражение, че представените от ищцовото дружество писмени доказателства представляват извлечения от счетоводните му книги и доколкото последните не са водени редовно, те не могат да бъдат доказателство за съществуващи задължения на ответника в настоящото производство.

Действително, законът предпоставя, че търговските книги, които се водят от търговеца, са доказателство за извършените в тях записвания, ако са водени редовно. Само в последния случай като доказателство могат да се ползват и извлеченията от тези книги. Законът предпоставя, че търговските книги могат да бъдат доказателство в исковото производство като лицето, което се позовава на тях, не е длъжно да доказва всеки път, когато представя такива книги или извлечения от тях, обстоятелството, че книгите са водени редовно. Това задължение би възникнало при оспорване на редовността, но за да е налице това, самото оспорване следва да бъде конкретизирано, т.е. да бъде посочено в какво точно се състои твърдяната нередовност. Без наличието на такава конкретизация, а извършено само общо оспорване, търговецът няма да бъде в известност точно какви доказателства би следвало да ангажира, за да обори твърденията за нередовно водене на търговските книги.

При направено конкретно оспорване редовността на счетоводните книги трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях и съдът не би могъл да основе решението си само на едностранно съставени от ищеца фактури и извлечение от сметка.

Настоящият случай обаче не е такъв. По делото са събрани други доказателства-чрез заключението на вещо лице по съдебно-техническата експертиза, което отговаря на въпроса за реално доставеното количество топлинна енергия и неговата цена, като същото е изготвено при цялостна оценка на доказателствата по делото, съобразяване с установената цена за мощност и за енергия на кубически метър, както и на отопляемия обем на процесния имот, както и на данните, намиращи се при фирмата за дялово разпределение - трето за спора лице. Наред с това, изводите, обективирани в съдебно-икономическата експертиза напълно съответстват на така определената стойност. Претендираните вземания не са установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество, а въз основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане на индивидуалните измервателни уреди, които отчети, ответникът не е оспорил в съответните срокове и това бездействие съдът разглежда като извънсъдебно признание на количеството потребена топлоенергия, което е остойностено по регулирани от държавен орган цени.

Заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е изготвено 4 въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищцовото дружество.

Отбелязванията на изравняванията в счетоводните книги на ищеца е невъзможно, без да са извършени съответните отчитания на доставената топлоенергия и топла вода от топлинния счетоводител. Именно след тези отчитания се извършва сравнение на реално доставената и потребена топлоенергия и топла вода и тази, начислена по прогнозни суми. При сравнение между двете стойности се извършва корекция на размера на задължението на потребителя.

Разпечатката съдържа 27 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee6e8807-4cb1-4e39-afb4-faa3769b223a