Решение № 341 от 18.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Диана Василева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Й. К. Ч. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100606312 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 335 от 19.06.2023 год., постановена по НОХД №1692/2022 год., НО, 6ти състав на Софийски районен съд е признал подсъдимата Р. Л. П., родена на **** г. в гр.

София, с адрес: гр. София, бул. „****“ № ****, българка, българска гражданка, разведена, със средно образование, не работи, осъждана /реабилитирана/, с ЕГН **** за виновна в това, че на 10.06.2018 г., в гр. София, в магазин „СВА“, находящ се в ж.к. „Света троица“, ъгъла на ул. „Варна“ и ул. „Русе“, в качеството си на длъжностно лице - касиер, назначена с трудов договор № 2677/16.05.2018 г., присвоила чужди пари - паричната сума в размер на 694.97 лв. от дневния оборот на магазина, собственост на „К.“ ООД, с управител Д.Н.М.-Г., връчени в това качество и поверени да ги пази, поради което и на основание чл. 201, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 54 от НК, я е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимата Р. П. да заплати на „К.“ ООД, с управител Д.Н.М.-Г. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 694.97 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е осъдил подсъдимата Р. П. /със снета по делото самоличност/ да внесе държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лв. по сметка на СРС, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК я е осъдил да заплати направените разноски по делото в общ размер на 516.92 лв., от които 320.00 лева по сметка на СРС и 196.92 лв. по сметка на СДВР.

Със същата присъда съдът е постановил веществените доказателства по делото - 1 бр. оптичен носител /диск/ със записи на камера, находящ се на л. 19 от ДП, да остане на 1 съхранение по делото.

Против така постановения съдебен акт на СРС е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Н. Г. от САК - защитник на подсъдимата Р. Л. П.. Намира обжалваната присъда за незаконосъобразна, необоснована, неправилна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при липса на доказателства. В условията на тройна алтернативност се иска от въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда на СРС и оправдае подсъдимата П. или да намали размера на наложеното наказание и се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, или да върне делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание подсъдимата и защитникът адвокат П. Г. от САК поддържат наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционната присъда и стореното с нея искане П. да бъде оправдана поради недоказаност на повдигнатото обвинение. Поддържат се и съображенията за допуснати съществени процесуални нарушения от съдебния състав на СРС при разглеждане на делото.

В последната си дума подсъдимата моли да бъде отменена присъдата на СРС.

Прокурорът от СГП пледира потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Изтъкнати са доводи за липса на допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото, а присъдата е постановена при изяснена фактическа обстановка и достатъчно мотивирана.

Повереникът на гражданския ищец адвокат С. взема становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прецени изцяло законосъобразността и правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

При служебната проверка на процесуалната дейност на предходната инстанция настоящият състав установи, че при разглеждане на делото първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, неотстранимо е в настоящия етап от производството, затова е основание за отмяна на проверявания акт и връщане на делото за ново разглеждане по следните съображения:

На 04.04.2022 г. първоинстанционният съд е провел разпоредително заседание по внесения обвинителен акт против Р. Л. П. в състав съдия Ф. С. и съдебни заседатели М. С.а и Б.Б.. В заседанието е конституиран граждански ищец, приет е за съвместно разглеждане граждански иск, страните са изложили становищата си по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Съставът на Софийски районен съд очевидно е приел, че са налице предпоставките за насрочване на съдебно заседание за разглеждане на делото по общия ред.

В съдебно заседание от 31.10.2022 година двамата съдебни заседатели са били отведени и е било насрочено открито заседание на 16.11.2022 г., в което обаче съдът е пристъпил към провеждане на ново разпоредително заседание в различен състав на съда – съдия С. и съдебните заседатели П. И. и Г.Д.-Д.. Тук следва да се отбележи, че съдът е действал процесуално законосъобразно, като е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание, доколкото принципът за неизменност на съдебния състав по чл.

258 от НПК е налагал провеждането на ново (второ) разпоредително заседание, тъй като това проведено на 04.04.2022 година е загубило процесуалната си стойност. Не така обаче е подходил досежно искането за конституиране на ощетеното юридическо лице като граждански ищец в процеса. Мотивите му са били, че искането за конституиране е било разгледано и уважено, а в наказателното производство е бил приет за съвместно разглеждане и гражданския иск за имуществени вреди в размер от 694.97 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Тези изводи на първостепенния съд са незаконосъобразни и не могат да бъдат 2 споделени.

Очевидно първостепенния съд не е държал сметка за обстоятелството, че щом заради принципа за неизменност на съдебния състав се е наложило връщането на делото в предходен стадий на съдебната фаза в първата инстанция, респективно провеждането на ново, второ по ред разпоредително заседание, то първото проведено такова е загубило процесуалната си стойност, т. е. сякаш никога не е било провеждано.

Несъмнено конституирането на акцесорните страни в процеса следва да се извърши преди даване ход на разпоредителното заседание и поставяне обсъждането на въпросите по чл. 248 от НПК, като съдът дължи разясняването на правото на такова конституиране и осигуряване на възможност за неговото упражняване.

В съдебната практика след въвеждане на разпоредителното заседание е прието, че неизменността на състава на съда, разглеждащ делото, се спазва от провеждане на това заседание, именно с оглед важността на обсъжданите в хода му въпроси, свързани с основанията по чл. 248, ал. 1 от НПК. От това заседание започват действията на съда като състав, то се разглежда в състава, който ще разгледа делото, т. е. неизменността на съдебния състав се спазва от провеждането на разпоредителното заседание, то ангажира съдебния състав със становище по всички въпроси предвидени в чл. 248, поради което не може след това да се разгледа от друг съдебен състав когато започне събирането на доказателствата. И това е така, защото когато се произнася по всички въпроси и в частност и основно по въпроса на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът в състава си изгражда своето вътрешно убеждение по въпросите има ли допуснати съществени процесуални, отстраними ли са те и налага ли се връщане на делото на досъдебното производство.

В този първи стадий на съдебната фаза той осъществява и функцията по ръководство и решаване, в обхвата на която се включва произнасяне по всички въпроси, включително и допускането на определени лица да се включат в процеса в едно или друго качество. В публичното право, обаче, част от което е и наказателнопроцесуалното право действа правилото, че всичко, което не е изрично разрешено, е забранено за държавните органи. В Глава деветнадесета (''Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание'') обаче НПК не регламентира правомощие на съдията_докладчик по допускане на гражданския иск за съвместно разглеждане.

Затова следва да бъде направен извод, че конституирането на другите страни, освен обвиняемия и прокурора, е в компетентността на съдебния състав, който ще разгледа делото, а не на съдията-докладчик. С постановяване на съдебното определение за допускането на гражданския иск възниква нова страна в процеса. Тя се определя като допълнителна (незадължителна страна), субект на допълнителната функция по предявяване и поддържане на гражданския иск в наказателния процес. Целта на участието на тази страна е да се реализира освен наказателната и друг вид отговорност – гражданската. Тази именно цел предопределя и възможността на гражданския ищец да участва в процеса на доказване. Тази страна носи тежест на доказване относно основанието и размера на претендираните вреди.

Като допълнителен, акцесорен субект на процеса, който защитава свои права и законни интереси, съответно страна в съдебната фаза на процеса, гражданският ищец осъществява не основна процесуална функция, а допълнителната функция по предявяване и обосноваване на гражданския иск. В качеството си на субект на процеса, гражданският ищец притежава комплекс от процесуални права, които му осигуряват процесуалната възможност за активно участие в процеса с цел защита на материалните си права.

Провеждайки на 16.11.2022 г. ново (второ) разпоредително заседание, в което липсва изрично произнасяне на съдебния състав с председател съдия С. и съдебни заседатели П. И. и Г.Д.-Д. по своевременно предявеното искане от „К.“ ООД за конституиране като страна в процеса, респективно по предявения граждански иск, разгледано от гледна точка на достъпа до правосъдие, на установеното в Конституцията на Република България право на защита, 3 както и на основната задача на наказателния процес, е било неправилно.

Нормата на чл. 56 от Конституцията на Република България установява най-широко съдържанието на правото на защита. Това право предполага задължение на държавата чрез нейните органи да обезпечи ефективна възможност на гражданите да защитят нарушените или застрашените си права пред съдебни органи. В наказателния процес тази разпоредба не се ограничава само до обвиняемия, а се простира и по отношение на пострадалия, чиито нарушени права са основание за възникване на материалното правоотношение между държавата и извършителя. Законът допуска участието на пострадалия като акцесорна страна в процеса, за да допринесе с активното си процесуално поведение за постановяването на правилен съдебен акт. Така той не само съдейства за осъществяване на правосъдието, но и за пълноценна защита на накърнените му с престъплението права и законни интереси.

Съобразно изложеното по-горе относно процесуалната дейност на първостепенния съд, нарушаваща принципа за неизменност на съдебния състав, въззивният съд прие, че тя е осъществена в нарушение на процесуалните правила, съществени по смисъла на чл. 348, ал.

1, т. 2 от НПК. Това нарушение не може да се отстрани по никакъв начин в настоящата инстанция, то е от категорията на абсолютните, отстранимо е само при ново разглеждане на делото, защото е формално и в закона не е предвиден ред, по който би могло да се развие производството с оглед отстраняване на порока. Освен това наличието на това нарушение не позволява проверка на присъдата по същество и препятства преценката на доводите на защитника във въззивната жалба, допълнението към нея и в съдебно заседание, доколкото алтернативно се твърди необоснованост на присъдата, а при установената при служебната проверка незаконосъобразна процесуална дейност на първата инстанция е невъзможно произнасянето по същество и присъдата подлежи на отмяна на това основание. При наличието на това нарушение е безпредметно да се обсъждат доводите за незаконосъобразност, доколкото производството ще се проведе отново, тези доводи следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане от съдебния състав.