Решение № 736 от 21.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. Пловдив, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330114300 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е. Й. О., срещу „Ай Ти Еф Груп” АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. **, вр. чл. **** – чл. ** от Договор за потребителски кредит № **** от ******, сключен между страните, установяваща задължение на потребителя да заплати на кредитора неустойка при непредоставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора.

В срока за отговор на исковата молба от „Ай Ти Еф Груп” АД са предявени срещу Е. Й. О. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Е. Й. О. да заплати на „Ай Ти Еф Груп” АД сумата от 1200 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ****/****** и Анекс по транш с пореден № ****** г. към договора за кредит, сключени между страните; сумата от 282,84 лева[1]– възнаградителна лихва за периода 29.10.2020 г. – 23.10.2021 г.; сумата от 148,10 лева – обезщетение за забава за периода 24.10.2021 г. – 09.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /****** г./, до окончателното изплащане.

Ищецът по първоначално предявения иск твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****/******, по силата на който ответното 1 дружество е предоставило на ищеца заемни средства в размер на 1200 лева, която сума е усвоена от потребителя. Сочи, че при неизпълнение на визираните в чл. **** от договора условия за предоставяне на обезпечение, потребителят дължи неустойка в размер на 2,87 лева на ден, съгласно чл. ** от договора, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. Твърди, че дължимата по договора неустойка не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Счита, че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора, което обаче не е включено при формиране на компонентите на ГПР по договора и по този начин са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа, че неустойката е излязла извън присъщите си функции, както и че противоречи на добрите нрави, доколкото предвижда задължение за потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Направено е искане за прогласяване нищожността на клаузата от процесния договор за кредит, установяваща задължение за потребителя да заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Ай Ти Еф Груп” АД, със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта, че на ****** между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ с № ****, по силата на който дружеството е предоставило на Е. Й. О. заем в размер на 1200 лева.

Твърди, че клаузата за неустойка е ясно и точно формулирана в договора за кредит и не са налице неясноти по отношение на нейното съдържание. Поддържа, че неустойката, като размер и вреди, които обезщетява, е индивидуално договорена между страните. В случая се посочва, че кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от кредитополучателя. Твърди, че вземането за неустойка не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение на поетото задължение от страна на потребителя. Изтъква, че в настоящия случай е начислена неустойка поради неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита – поръчители или банкова гаранция.

Оспорва и твърденията в исковата молба, че предвидената в договора за кредит неустойка противоречи на добрите нрави и е излязла извън присъщите си функции.

Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Във връзка с насрещно предявените осъдителни искове се твърди, че Е. О. има непогасено задължение към кредитора „Ай Ти Еф Груп” АД, което е във връзка със сключен между страните Анекс по Транш с пореден № ****** от ****** г. към Договор за кредит № **** от ****** Поддържа се, че дружеството е предоставило на потребителя сума в размер на 1200 лева в брой на дата *** г., съгласно сключения 2

Анекс по Транш с пореден № ******. Сочи се, че заемната сума е следвало да бъде върната на 12 равни месечни погасителни вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер от 282,84 лева, съгласно погасителен план. Твърди се, че след получаване на заемната сума Е. О. не е извършвала никакви плащания по сключения между страните Анекс по Транш с пореден № ****** от ****** г. към договора за кредит. Кредиторът претендира заплащане и на обезщетение за забава в размер на 148,10 лева, считано от деня на забавата, до датата на подаване на насрещната искова молба. Предвид изложеното се предявяват горепосочените насрещни осъдителни искови претенции. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се оспорват предявените насрещни искове. Излагат се съображения в насока цялостна недействителност на сключения между страните договор за кредит. Твърди се, че до момента на преустановяване на плащанията по кредитното правоотношение потребителят е заплащал суми, които предвид цялостната недействителност на договора за кредит следва да бъде прихванати с размера на претендираната от кредитора главница. Сочи се, че предвид цялостната недействителност на договора за кредит, на основание чл. 23 ЗПК се дължи връщане единствено на усвоената главница.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се установява, че между „Ай Ти Еф Груп” АД като кредитодател и Е. Й. О. като кредитополучател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № **** от ****** (л. ** и л. **), Анекс към Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № **** по Транш с пореден № **** от ****** (л. ** л. **) и Анекс към Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № **** по Транш с пореден № ****** от ****** г. (л. **). Според съдържанието на договор за кредит, същият е сключен при Общи условия, приложими към договори за потребителски кредит „Гет Кеш“ (л.** - **- л.** от делото), като множество разпоредби от договора препращат към такива.

Според чл. ** от Раздел І на Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № ****, сключен на ****** г. между страните, кредитодателят предоставя на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит съгласно Спецификацията на кредитните продукти на „Ай Ти Еф Груп“ АД, който кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на този договор и Общите условия, приложими към Договори за потребителски кредит „Гет Кеш“ и погасителния план да усвои и върне, както и да 3 заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходите по кредита. Съгласно чл. 1.2 в рамките на срока на договора за потребителски кредит кредитополучателят може, съгласно Общите условия и настоящия договор, многократно да усвоява суми по кредита („Траншове по кредита“) до максимално разрешения лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш по кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш по кредита. Правоотношението между страните в рамките на срока на договора не се прекратява дори при спадане на експозицията на кредитополучателя до нула. Съгласно чл. 3.1 от договора за кредит, същият е сключен за срок от една година, считано от влизането му в сила, като с изтичане на срока на договора, същият се удължава автоматично с допълнителна една година, ако в 30дневен срок преди изтичане на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяването на договора. Правилото от предходното изречение се прилага за всеки следващ едногодишен период в рамките на пет години, считано от момента на влизане в сила на договора за кредит. Съгласно чл. 4.1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитодателя годишна фиксирана лихва за ползване на кредита в размер на 41,00 % върху главницата по кредита.

Според чл. **** от Раздел *** на договора за кредит, чл. **** – в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита (т.е. денят, на който кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение. Според чл. ** от договора за кредит, в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита, съгласно сроковете и условията на т. ** - т. ** или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в погасителния план към съответния транш по кредита. Неустойка се начислява и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.

Предвид възникналото кредитно правоотношение от ****** и съобразно Анекс към договора за кредит по Транш с пореден № ****, на ищеца по първоначално предявения иск е предоставен паричен заем в размер от 1200 лева. В т. 7 от анекса е уговорена лихва в размер на 282,84 лева за ползване на кредита, а в т. **е уговорен годишен процент на разходите по кредита от 49,65 %, като задължението следва да се погаси на дванадесет месечни вноски в срок до 11.04.2021 г. (в тази връзка – погасителен план на л. *** и л. **-** от делото). От представената по делото разписка (л. **-**) се установява, че на дата ****** е предадена на Е. О. сумата от 1200 лева в брой във връзка с Транш по кредит с пореден номер № **** и съгласно подписания между кредитодателя и кредитополучателя Договор за потребителски кредит „Гет 4

Кеш“ № ****. В разписката фигурира подпис за кредитополучател и са изписани три имена на същия.

Съобразно Анекс към договора за кредит по Транш с пореден № ****** от ****** г., на ищеца по първоначално предявения иск е предоставен паричен заем в размер от 1200 лева. В т. 7 от анекса е уговорена лихва в размер на 282,84 лева за ползване на кредита, а в т. ** е уговорен годишен процент на разходите по кредита от 49,65 %, като задължението следва да се погаси на дванадесет месечни вноски в срок до 23.10.2021 г. (в тази връзка – погасителен план на л. **- ** от делото). От представената по делото разписка (л. ** - ****) се установява, че на дата *** г. е предадена на Е. О. сумата от 1200 лева в брой във връзка с Транш по кредит с пореден номер № ****** и съгласно подписания между кредитодателя и кредитополучателя Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № ****. В разписката фигурира подпис за кредитополучател и са изписани три имена на същия.

Съгласно чл.***, вр. чл. **** – чл. *** от Договор за потребителски кредит № ****/****** и чл. ** и чл. ** от анексите от ****** и *** г. към договора, до края на следващия ден от сключването им, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция в размер на дължимата главница и лихва със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения или 2) две физически лица – поръчители, всеки от които да отговаря на следните кумулативно поставени изисквания: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитополучателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат – кредитната история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. При неизпълнение в срок на посоченото задължение, в тежест на длъжника е да заплати на кредитора неустойка. Размерът на неустойката не е посочен в договора за кредит, а фигурира в анексите към него и в погасителния план към съответния анекс. В чл. ** от Анекс по Транш с пореден № ****/****** и чл. ** от Анекс по Транш с пореден № ****** г. е посочено, че размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение, съгласно т. **. от договора за кредит, е 2,87 лева средно на ден или 1033,32 лева за целия срок на погасяване на транша по кредита.