Решение № 7043 от 16.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7043 гр. С., 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110142696 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК *********, против Е. Б. Д., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в /адрес/, с аб. № 72955/ ИД № 404897. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 524, 18 лева главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата от 247,06 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 23.05.2025 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 63,78 лв.- главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и 15, 23 лв.- лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. - 23.05.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 02.06.2025 г. до изплащане на вземането.

Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 32798/2025 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения срок е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника, поради което са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „********“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след 1 отчитане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от /фирма/, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че Е. Б. Д., ЕГН **********, дължи на /фирма/ сумата в размер на 1 524, 18 лева главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата от 247,06 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 23.05.2025 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 63,78 лв.- главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и 15, 23 лв.- лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. - 23.05.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 02.06.2025 г. до изплащане на вземането до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.06.2025 г. по ч.гр.д. № 32 798/2025 г. по описа на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника. Със същия заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Не оспорва размера на претендираните суми, а единствено основанието за дължимост на сумите, поради липса на доказателства за наличието на 3 качеството потребител на ТЕ за процесния имот, респ. относно наличието на облигационна връзка между страните, както и липса на основание за претендираното вземане за дялово разпределение и лихва за забава.

Оспорва твърдението ответникът е собственик, да е носител на вещно право върху имота или трето ползващо лице, респективно, че е налице облигационно отношение между страните по договор за продажба (доставка) на топлоенергия. Оспорва твърдението, че за процесния период е било налице облигационно отношение между страните по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, респективно, че ответникът е клиент на дружеството.

Оспорва претендираната в исковата молба дължимост на сумата за дялово разпределение на топлинна енергия като счита, че липсват доказателства за основанието и размера им. Счита, че не са спазени и са нерушения общите условия за продажба на топлинна енергия. Навежда твърдения, че ищецът се ползва от клаузи в ОУ, които по своя характер се явяват неравноправни клаузи в договор, сключени при общи условия. Оспорва претендираните суми за лихви с твърденията, че ищецът не е ангажирал доказателства, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставена топлинна енергия за процесния период по твърдения в исковата молба начин. Моли съдът да отхвърли исковата молба на ищеца за предявените суми, които в претендирания размер са недължими като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство за сметка на ищеца /фирма/.

Третото лице помагач на страната на ищеца /фирма/ не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия е предоставил на ответника през процесния период топлинна енергия на претендираната стойност, стойността на услугата дялово разпределение, както и изпадането в забава за тяхното заплащане. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Страните не спорят, че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия до имота в претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност, както и че размерът на мораторните лихви е изчислен математически правилно.

Спорът в настоящото производство се концентира върху въпроса за наличието на облигационно правоотношение между страните, легитимацията на ищеца да претендира 2 цена на услугата дялово разпределение и изпадането на ответницата в забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия. В настоящия случай с Протоколно определение от 24.02.1984 г. на Софийски районен съд, ГК, IV гр. отделение, 49 състав, влязло в сила на 24.02.1984 г., е одобрена постигнатата между страните спогодба, по силата на която Е. Б. Д. е получила я дял процесния недвижим имот - апартамент № 17, находящ се в гр. С., /адрес/.

Отделно от това по делото е представена и молба-декларация от Е. Б. Д., отправена до ищцовото дружество, с която е поискала откриване на партида на нейно име за процесния имот. От така събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ответницата е страна по неформалното правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и период.

На следващо място, както беше посочено по-горе, доставката на топлинна енергия за процесния имот и период в посоченото количество и на претендираната стойност е безспорно между страните. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява по категоричен начин от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение, както и от приложените към исковата молба съобщения към фактури.

Предвид изложеното, искът за заплащане на главница за доставена топлинна енергия в процесния недвижим имот, за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., се явява основателен и доказан за сумата от 1 524,18 лева, каквато е и претенцията на ищеца.

На следващо място от представения от ищеца протокол от ОС на ЕС от 10.04.2002 г. за избор на фирма за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на /фирма/, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В тази връзка е приложен и списък с разпределение на кубатурата в жилищната сграда, където се намира процесния имот. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. По делото няма спор, а и от представените извлечение и фактури се установява, че за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., цената на тази услуга е общо 63,74 лева, за която сума искът се явява основателен и доказан.

По отношение на разпредЕ.та топлинна енергия за сградна инсталация съдът също намира, че тя е коректно изчислена по формулата, съдържаща се в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяване. Въпреки че тази разпоредба е отменена с Решение № 7276 на ВАС от 3.07.2023 г., Oбн., ДВ, бр. 16 от 25.02.2025 г., в сила от 25.02.2025 г., то правните последици на отмяната съгласно чл. 195 АПК настъпват занапред след обнародването, т. е. в случая от 25.02.2025 г. Действието на отменената разпоредба не отпада с обратна сила, поради което тя продължава да регулира съответните отношения, осъществили се преди отмяната (Тълкувателно решение № 2/2014 от 19 ноември 2014 г. по т. д. 2/2014 г.). В настоящия случай се касае за извършено изчисление с изравнителни сметки в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., в който период методиката за изчисляване на разпредЕ. топлинна енергия за сградна инсталация по т. 6.1.1. от Приложението към Наредбата за топлоснабдяване е била действаща, поради което и изчисленията са били коректни и законосъобразни. Освен гореизложеното, ответникът, макар да прави възражение 3 в тази насока, изрично е заявил, че не оспорва размерът на претендираните вземания, с оглед на което не са допуснати поисканите от ищеца експертизи.

На следващо място, съдът прецени като неоснователни възраженията на ответника за наличието на неравноправни клаузи в общите условия, приложими към обвързващия страните договор. Тези възражения са бланкетно заявени, без конкретно посочени разпоредби от общите условия, като при упражняване на правомощията на съда по чл. 7, ал.

3 ГПК не се установява наличие на неравноправни клаузи в тези условия, с оглед което се приема, че същите обвързват страните по договора.

По отношение на процесните вземания за мораторна лихва са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016 г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия и дялово разпределение. Доколкото по делото няма спор, че мораторната лихва е изчислена математически правилно, то за периода от 15.09.2023 г. – 23.05.2025 г., лихвата върху главницата за топлинна енергия е в общ размер на 247,06 лв., а лихвата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2022 г. - 23.05.2025 г., в размер на 15,23 лв., каквито са и претенциите на ищеца, с оглед на което предявените искове следва да се уважат в цялост.