Определение № 2550 от 30.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2550 гр. Варна, 30.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20233100501327 по описа за 2023 година Производството е образувано по ч а с т н а ж а л б а на “Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 против Разпореждане № 17 535 от 11.05.2023 година, постановено по гр.дело № 3208/2023 година на ВРС.

В жалбата се излага, че съдът не е изложил нарочен диспозитив относно това дали приема или не предявеното на 21.04.2023 година Възражение, касаещо доброволното плащане на дължимата сума от страна на дружеството – молител ; че същото не е дало повод за завеждане на делото и че правото за присъждане на разноски от страна на Кредитора е в нарушение на принципа на чл.3 от ГПК.

С отговор против жалбата адв.К., като процесуален представител на Д.

Л. Д. намира, че жалбата е неоснователна и моли жалбата да се остави без разглеждане, като недопустима, евентуално като неоснователна.

От данните по делото става ясно, че с молба по чл.410 от ГПК, адв.К., като процесуален представител на Д. Л. Д. е заявил вземане в размер на 57 лева, по три броя описани фактури, за възстановяване на ел енергия в обект, находящ се в град Горна Оряховица, ул.“Цар Иван Александър“ № 3; наред с тях е претендирана и сумата от 400 адвокатски хонорар.

На 21.04.2023 година дружеството – длъжник е депозирало възражение по чл.414 а от ГПК, като е заявило, че е изплатило задължението и е настояло съдът да не присъжда разноски.

Със свое Становище от 10 май 2023 година ищеца Д. е заявил, че 1 възражението се явява неоснователно и е редно да не се приема.

Със атакуваното Разпореждане № 17 535 от 11.05.2023 година, съдът е обезсилил на основание чл.414 а ГПК издадената в полза на Д. Л. Д. Заповед за изпълнение № 1510 от 17.03.2023 година в частта за сумата от 76 лева в полза на „Г.М.Н.“ /???/.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Доколкото жалбата е депозирана в законоустановения срок от легитимирано лице, и срещу подлежащ на обжалване акт, то същата е допустима.

След постановяване на заповедта за изпълнение и в срока по чл. 412 ал.1 т.8 ГПК, респективно в срок по чл.414 ал.2 ГПК, длъжникът е депозирал две възражения: възражение по чл.414 ГПК, че не дължи изпълнение по издадената заповед, и възражение по чл.414а ГПК, че не дължи изпълнение по заповедта за вземането на заявителя, тъй като е платил в срока за доброволно изпълнение, включително и възражение, че не дължи разноските от 400 лева, за които е издадена заповед, тъй като не е дал повод и не е станал причина за завеждане на заповедното производство.Възраженията по чл. 414 и чл. 414а ГПК имат суспензивен ефект по отношение на издадената заповед за изпълнение, т.е. до произнасянето по тях. По възражението по чл.414 а ГПК следва да се произнесе заповедния съд, който може да обезсили издадената заповед изцяло или частично /в зависимост от това дали във възражението се твърди изцяло или частично извършено от длъжника плащане/ без въобще да разглежда по същество подаденото възражение и доказателствата към него, ако в тридневния срок по ал.3 на чл.414а ГПК не постъпи становище от заявителя. В този случай може да се направи аналогия с нормата на чл.238 ГПК, като се приеме, че при липсата на становище, заявителят се е дезинтересирал от искането си, поради което и без въобще да разглежда по същество искането, заповедният съд разполага с правомощието да обезсили заповедта за изпълнение. В разпоредбата на ал.5 чл.414а ГПК изрично е предвидено, че неподаването на становище и обезсилване на заповедта не е основание да се отрече правото на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК. Т.е. това е предвиденият от законодателя ред за защита на заявителя при пропуснат срок за становище.

При подаване на становище в указания от закона тридневен срок обаче 2 нормата на ал.4 чл.414а ГПК задължава заповедния съд да разгледа по същество депозираното от длъжника възражение и становището на заявителя.

Въпреки, че изрично не е посочено какъв правен резултат може да има произнасянето на заповедния съд, настоящият състав намира, че последният разполага с две възможности: Заповедният съд може да не приеме, че е извършено плащане на признатото вземане по заповедта и да не приеме възражението по чл.414а ГПК, като в този случай следва да остави без уважение и искането за обезсилване на заповедта. В случай, че установи извършено плащане, заповедният съд следва да приеме като основателно възражението по чл.414а ГПК и да обезсили заповедта за изпълнение /изцяло или частично в зависимост от установения размер на заплатената част от вземането/, както и да обезсили в частта за разноските /също изцяло или частично/, като съобрази станал ли е причина длъжникът за образуване на заповедното производство по смисъла на чл.414а ал.2 ГПК, както и евентуално направено възражение за прекомерност.

И в двата случая обаче заповедният съд дължи произнасяне по направеното възражение по чл.414а ГПК с изричен диспозитив, който да обективира волята му дали приема или не възражението по чл.414а ГПК, както и като последица обезсилва ли издадената заповед и в кои части.Самата жалба се явява без предмет и имплицитно съдържа в себе си искането за допълване.

Ето защо делото следва да се върне на ВРС за допълване на Разпореждането в тази му част.Отделно от горното е редно да се укаже и друго :

По делото е изрично посочено, че Кредитор се явява лицето Д. Л. Д., чрез адв.К. за сумата от 57 лева по трите броя изброени фактури и сумата от 25 лева държавна такса, както и сумата от 400 лева – хонорар.

В атакуваното разпореждане е налице несъответствие между него и Заповед № 1510 от 17.03.2023 година, като там е отразено, че се обезсилва последната за сумата от 76 лева и по отношение на Кредитора Г.М.Н./???/.Представената по делото на л.12 Заповед не включва лицето Гергина Николова, нито сумата от 76 лева.

При тези данни, съдът приема, че атакуваното Разпореждане следва да се обезсили и делото следва да се върне на решаващия съд по отношение 3 приемане и или неприемане на Възражението, както.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 17 535 от 11.05.2023 година, постановено по гр.дело № 3208/2023 година, по описа на ВРС, 30 състав.

ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по направеното от длъжника „Енерго Про Продажби“ АД възражение по чл.414а ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4