Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1049 от 24.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45169/2021
Вид
Решение № 1049
Подписан
24.01.2023
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА МЕСОВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. С., 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско дело № 20211110145169 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 07.02.2021 г. вследствие виновното, противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника по силата на застраховка " Гражданска отговорност", полица № BG/03/121000301077, валидна от 25.01.2021г. до 24.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2021 г. до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 07.02.2021 г., в срока на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, ищцата е пострадала при пътнотранспортно произшествие, причинено от застрахования при ответника водач на МПС " .......", с рег. № ............. - В. Ц. Г.. Твърди се, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, като следствие от получените травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, паравертебрален синдром в поясната област, болки в шията. Поддържа се, че на ищцата е препоръчано носенето на шийна яка, от мозъчното сътресение е получила гадене, непоносимост към топло, не е могла да чете и гледа телевизия, получила е болки и парастезии по Л3, Л4, Л-Д. Независимо от носенето на шийна яка болките й продължавали, както в деня на увреждането, все още не се е възстановила, а лечението й продължавало. По подробно изложените в исковата молба съображения се претендира заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като оспорва претенцията по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка " Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП за л.а. " .......", рег. № ............., но оспорва настъпването на застрахователно събитие по описания в исковата молба начин. Оспорва наличието 1 на виновно и противоправно поведение на застрахования водач, оспорва вида и характера на вредите и твърденията за тяхната продължителност, както и пряката причинно-следствена връзка на всички твърдени вреди с настъпилото ПТП.

Алтернативно твърди, че вина за инцидента има и водачът на л.а. " ......", с рег. № .........

Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като поддържа, че към момента на настъпване на събитието е била без поставен предпазен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Оспорва се размерът на иска, като се поддържа, че е предявен в завишен размер, с оглед степента и характера на получените телесни увреждания.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание по чл.432, ал.1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380, като според ал.2 на цитирания текст застрахователят по застраховка " Гражданска отговорност" може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже наличието на застрахователен договор по застраховка „ Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил, като, наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД / деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер, т.е., застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяването им. Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застраховал, както и да докаже твърденията си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно доказване, съобразно изискванията на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, от страна на ищeца на всички елементи от фактическия състав, обуславящ възникването деликтната отговорност на виновния водач на процесния лек автомобил, съответно представляващи една от предпоставките на иска.

Безспорно е по делото обстоятелството, че ответникът е имал качеството застраховател по застраховка „ Гражданска отговорност“, валидна към датата на твърдяното събитие и покриваща отговорността на сочения от ищеца делинквент, за лек автомобил " .......", с рег. № ............., поради което с доклада по делото е прието за ненуждаещо се от доказване между страните на основание чл. 153 ГПК - така определението по делото от 14.10.2021 г.

Следователно, спорните по делото въпроси са относно това налице ли е виновно, противоправно поведение на водача на лек автомобил " ....", с рег. № ............., в причинна връзка с което ищецът е претърпял неимуществени вреди и в какъв размер.

Съдът намира, че се установяват и останалите правопораждащи юридически 2 факти, представляващи елементи от фактическия състав по см. на чл.45 ЗЗД, като съображенията за това са следните:

За установяване механизма на процесното пътно-транспортно произшествие по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, както и е изслушана съдебноавтотехническа експертиза.

Не се спори, а и се установява от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2 от 07.02.2021 г., че на посочената дата е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил " .......", с рег. № ............., и лек автомобил " ...... 307", с рег. № ........, пътник в който е била ищцата К. А. Н..

Представен е протокол за оглед на местопроизшествие от 07.02.2021 г.

Видно е от представения препис от постановление от 29.09.2021 г. по дос. пр. № 27/2021 г. по описа на РУ-Костинброд, пр. пр. № 118/2021 г. по описа на РП - гр.

Костинброд, че наказателното производство, водено срещу В. Ц. Г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, е прекратено на основание чл.

343, ал. 2 НК, тъй като пострадалата ................... е поискала това. Представени са преписи от материалите от дос. пр. № 27/2021г. по описа на РУ на МВР - Костинброд.

Приети са като писмени доказателства издадени листове за преглед на пациент от 07.02.2021 г., 10.02.2021 г. и 17.02.2021 г., извлечения от амбулаторни книги на УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов".

Представени са и претенция с вх. № 850/09.03.2021 г. до ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилото на 07.02.2021 г. събитие, както и писмо с изх. № П00269/16.03.2021 г., видно от което застрахователят е уведомил ищцата за необходимостта от представяне на доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията си.

Съобразно заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като мотивирано, обективно и компетентно изготвено, процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при следния механизъм: на 07.02.2021 г., около 14,00 часа, лек автомобил " .......", с рег. № ............., се е движил по път II-81 в посока от гр. Костинброд към гр. Монтана със скорост около 59 км/ч. В същото време в обратната посока се движил лек автомобил " ......", с рег. № ........ със скорост около 68 км/ч. При преодоляване на ляв за него завой водачът на лек автомобил " ...." е навлязъл в лентата за насрещно движение, когато се е намирал на разстояние от около 25 метра преди мястото на удара. Водачът на лек автомобил " ......" е възприел навлизането и е предприел спиране с едновременно отклоняване на същия вдясно, когато се е намирал на разстояние около 24 метра до мястото на удара.

Въпреки предприетото спиране и отклоняване е настъпил челен ексцентричен удар между предните леви части на автомобилите. Вследствие на инерционните сили и моментите, възникнали при удара, лек автомобил " ......" е започнал да ротира около масовия си център в посока, обратна на часовниковата стрелка и се е установил на мястото, описано протокола за оглед. Лек автомобил " ...." от своя страна е започнал да ротира около масовия си център в посока, обратна на часовниковата стрелка, и се е установил на мястото, описано в протокола за оглед. Вещото лице сочи, че водачът на лек автомобил" ......" не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. От направения анализ и определеното място на удара е видно, че лекият автомобил " ...." е навлязъл в лентата за насрещно движение. Вещото лице дава заключение, че при непрекъснат контрол над автомобила от страна на водача на лекия автомобил " ...." същият е имал възможност да предотврати произшествието, като не 3 допусне навлизане на ППС в лентата за насрещно движение. Според експертното заключение поведението на водача на л.а. " ...." е технически неправилно, а като причини за настъпване на произшествието могат да се посочат субективните действия или бездействия на водача, допуснал отклоняване на автомобила вляво и навлизане в лентата за насрещно движение. Вещото лице сочи, че водачът на лекия автомобил "...." е навлязъл в лентата за насрещно движение, без да предприема спиране, като дори и водачът на лекия автомобил " ......" да спре преди мястото на удара, лекият автомобил " ...." ще го удари, тъй като навлиза в неговата пътна лента и ще продължи движението си.

Гореописаният механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие се установява и от гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля ................, водач на лекия автомобил „ ...... 307“, с рег. № ........, пътник в който е била ищцата К.

А. Н..

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число свидетелските показания на св. Н., както и въз основа констатациите на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза настоящият съдебен състав намира, че по делото се установява описаният в исковата молба механизъм на ПТП, респективно, приема за доказано застрахованият при ответника водач на л.а. ".......", с рег. № ............., да е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което неоснователни се явяват възраженията на ответника, свързани с механизма на настъпване на процесното произшествие, като в допълнение следва да се посочи, че по делото не са събрани доказателства, сочещи на различен механизъм на ПТП.

При така установените факти съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и на основание чл. 432 КЗ ответникът – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквато като пострадала се явява ищцата.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди се установяват от показанията на св. Н. и от заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, която е изготвена при съобразяване на представената по делото медицинска документация.

От приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, тъй като е обективно, мотивирано и компетентно изготвено, се установява, че на ищцата при процесното ПТП са причинени следните травматични увреди: черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, без данни за изпадане в пълно безсъзнание, навяхване на шията, контузия на гръден кош, данни за травма в поясен паравертебрален синдром – болка в меки тъкани около гръбначен стълб поясно с напрегната паравертебрална мускулатура, като вещото лице установява, че възможно травмите при ищцата да бъдат получени от процесното ПТП. Според експертното заключение непосредствено след ПТП ищцата е прегледана от екип на БМП и транспортирана до болнично заведение, в което са проведени амбулаторни прегледи и диагностични изследвания и е предприето консервативно лечение. Предписан е режим с покой, носене за период от 15 дни на мека шийна яка и назначено проследяване. Не е налице конкретно предписание на медикаментозна терапия, вкл. и за симптомите, свързани с поясната травма. Вещото лице сочи, че в подобни случаи, освен щадящ режим с покой, се предписват болкоуспояващи – нестероидни противовъзпалителни средства, витамини група В, 4 като дозите и продължителността на прилагане е в зависимост от изявените симптоми.