Решение № 30 от 01.03.2024, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. С., 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20221870100481 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Е. Л. Б. от гр. С. е предявила срещу З. И. К. от с. Р., Община С., искове за установяване на съществуването на свои вземания срещу ответницата за сумата 1309,50 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение от ответницата на сключен между страните договор за отдаване под наем на земеделска земя от 11.01.2020 г., изразяващи се в платената от ищцата наемна цена по договора за ползване на имотите по чл. 1, т. 1-9 от договора, за сумата 10878,59 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на същия договор от страна на ответницата, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени евросубсидии по 200,00 лв./дка за 41,402 дка картофена нива и по 70,00 лв./дка за 37,117 дка ливади във връзка с ползване на земеделските земи, посочени в чл. 1, т. 1-9 от договора и за сумата 568,82 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочените суми за периода от 01.10.2021 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 217/2022 г. по описа на РС – С., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 11.01.2020 г. между ищцата и ответницата бил сключен договор за наем, по силата на който ответницата като наемодател се задължила да предостави на ищцата като наемател ползването върху 12 описани в 1 исковата молба недвижими имота – земеделски земи в землището на с. Р., Община С., срещу наемно възнаграждение от 15 лева на декар, като договорът за наем бил сключен за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. При сключване на договора ищцата заплатила на ответницата изцяло възнаграждението по договора за наем, чийто общ размер възлизал на 1500 лева. Ищцата била регистрирана като земеделски производител и затова предприела действия по регистриране на договора за наем в Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – С., но получила отказ за регистрация на този договор, тъй като в ОСЗ – С. бил сключен многогодишен договор за аренда с предмет част от земеделските земи по процесния договор за наем, а именно за имотите по точка от 1 до 9 включително, описани в исковата молба. Този договор за аренда бил сключен между ответницата и „Х.Ф.“ ЕООД, като от ОСЗ – С. заявили на ищцата, че с предимство за регистрация се ползват многогодишните договори за наем или аренда на земеделски земи. При тези обстоятелства ищцата твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си по договора за наем да предостави на ищцата ползването на процесните земеделски земи и че вредите от това неизпълнение се изразяват, както в платената наемна цена от страна на ищцата, така и в пропуснатата полза от неполучаване на евросубсидии.

За тези свои вземания ищцата подала до РС – С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 217/2022 г. по описа на същия съд. Заявлението било уважено с издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответницата представила възражение срещу заповедта за изпълнение и съдът указал на ищцата, че може да предяви установителни искове за вземанията си в едномесечен срок от съобщението.

Ищцата спазила този срок и това обуславя твърденията й за наличие на правен интерес от предявяване на установителни искове за процесните вземания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба, в който е оспорила исковете и е изразила становище за тяхната неоснователност. Не оспорва сключването на договора за наем с ищцата на датата и при условията, посочени в исковата молба. Не оспорва и обстоятелството, че е получила изцяло уговорената наемна цена при сключване на договора. Оспорва твърденията в исковата молба, че не е изпълнила задълженията си по чл. 1 от договора – да предостави ползването на имотите на ищцата. Твърди, че предаването на фактическата власт върху имотите в такива случаи, както и в конкретния случай, е неформално и ищцата от сключване на договора свободно е можела да ползва предоставените й под наем земеделски земи. Твърди, че ищцата не е търсила от нея съдействие да й осигури достъп до имотите. Изтъква, че при сключване на договора страните не са имали предвид, че ищцата е земеделски производител и че очаква да получи евросубсидии във връзка с този договор за наем. Излага подробни съображения, че претенцията на ищцата за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на такива субсидии, е 2 неконкретна по своето основание и недоказана по размер.

Пред съда ищцата се представлява от пълномощника си адв. П. А., която заявява, че поддържа исковете.

Ответницата се представлява от пълномощника си адв. М.Д., който заявява, че поддържа становището по исковете, изразено в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 82 от ЗЗД и във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими с оглед развитието на заповедното производство по приложеното ч. гр. д. № 217/2022 г. по описа на РС – С., но по същество са неоснователни.

Между страните не е спорно и се потвърждава от представения договор за отдаване под наем на земеделска земя, че на 11.01.2020 г. те сключили в обикновена писмена форма договор за наем, по силата на който ответницата се съгласила да предостави на ищцата за временно ползване следните дванадесет собствени/съсобствени земеделски имоти, находящи се в землището на с. Р., Община С.: поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** с площ 3,402 дка; ПИ с идентификатор *** с площ 10,002 дка; ПИ с идентификатор *** с площ 6,045 дка; ПИ с идентификатор *** с площ 1,999 дка; ПИ с идентификатор *** с площ 6,020 дка; ПИ с идентификатор *** с площ 11,451 дка; ПИ с идентификатор *** с площ 31,400 дка; ПИ с идентификатор *** с площ 5,100 дка; ПИ с идентификатор *** с площ 3,100 дка; ПИ с идентификатор *** с площ 3,501 дка; ПИ с идентификатор *** с площ 5,125 дка и ПИ с идентификатор *** с площ 6,374 дка срещу наемно възнаграждение, уговорено в размер 15,00 лв. за 1 декар. Договорът бил сключен за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора ответницата се задължила да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на имотите – предмет на договора, а съгласно чл. 4, ал. 4 от същия – да не отдава имотите на трети лица.

Не се спори между страните и за обстоятелството, че при сключване на договора за наем ищцата е платила на ответницата уговореното наемно възнаграждение за ползване на имотите, което съобразно общата площ на имотите (93,519 дка) възлиза на 1402,79 лв. В неоспорената разписка, обективирана на гърба на договора за наем ответницата е удостоверила, че е получила сумата 1500,00 лв.

На 12.01.2021 г. е сключен договор за аренда на селскостопанска земя, с който ответницата З. И. К., както и К. С. В., И С. К. и Д.С. К., като арендодатели, са предоставили под аренда на „Х.Ф.“ ЕООД, с. Д., Община С. като арендатор, десет 3 поземлени имота, находящи се в землището на с. Р., Община С.. Девет от тях, а именно поземлените имоти, подробно индивидуализирани в раздел І, точки 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от договора за аренда, по своите идентификатори са идентични с поземлените имоти, посочени в чл. 1, точки от 1 до 9 от гореобсъдения договор за отдаване под наем на земеделска земя от 11.01.2020 г., а именно това са поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***, всички в землището на с. Р.,

Община С.. Договорът за аренда е сключен за срок от 6 стопански години, считано от 01.10.2020 г. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите на страните, извършена на 12.01.2021 г. и е вписан в Служба по вписванията – С. на 14.01.2021 г.

(относно датата на вписване на договора вж. писмо изх. № РД-12-05-28-1/09.02.2023 г. от началника на ОСЗ – С., л. 43 от делото, предвид нечетливостта на датата на щемпела от Службата по вписванията, поставен върху самия договор).

Видно е, че за земеделските земи по чл. 1, точки от 1 до 9 от договора за наем, сключен на 11.01.2020 г. между ответницата като наемодател и ищцата като наемател, по време на действието на този договор – на 12.01.2021 г. ответницата и още три физически лица са сключили като арендодатели с трето лице договор за аренда и до 30.09.2021 г. срокът на действие на двата договора за тези земеделски земи се е припокривал. От цялостното съдържание на исковата молба ясно се разбира, че сключването на договора за аренда от 12.01.2021 г. е твърдяният от ищцата юридически факт, съставляващ неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й по договора наем да осигури на ищцата спокойно и безпрепятствено използване на имотите по чл. 1, точки от 1 до 9 от този договор и да не предоставя ползването им на трети лица. Ищцата претендира, че този юридически факт й е причинил имуществени вреди – претърпяна загуба в размер на платения на ответницата наем за ползване на тези земи по сключения между тях договор за наем и пропуснати ползи, изразяващи се в неизплатени евросубсидии.

Претенцията на ищцата за обезщетение за претърпяна загуба в размер на наема, който е платила на ответницата по сключения между тях договор за наем, е неоснователна.

На първо място, сключването на договора за аренда по време на действие на договора за наем не е учредило противопоставимо на ищцата право на трето лице да ползва имотите по чл. 1, точки от 1 до 9 от договора за наем. Процесният наемен договор и договорът за аренда имат сходен предмет – временно и възмездно ползване на земеделски земи. Щом като ответницата последователно е сключила два такива договора, с първия от които се е задължила да предостави на ищцата ползването на тези имоти, а с втория се е задължила да предостави ползването им на трето лице, конкуренцията между правата на ищцата и на третото лице – арендатор, следва да се 4 разреши при аналогично приложение на чл. 237 от ЗЗД (в този смисъл вж. проф. К., Ал., „Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения“, нова редакция и допълнения – проф. П. П., издателство „Ю.“, Университетско издателство „Св. К. О.“, С., 2002, стр. 229). Сключеният между ищцата и ответницата договор за наем е в обикновена писмена форма и не е вписан, но има достоверна дата, защото в писмо изх.

№ РД-12-05-28-1/09.02.2023 г. от ОСЗ – С. е посочено, че той е представен в службата със заявление вх. № ПО-24-418/26.06.2020 г., което заявление, наименувано „искане“, заедно с този договор, също е прието като доказателство по делото, приложено към писмо изх. № РД-12-02-159-1/09.03.2023 г. от ОСЗ – С.. Подаването на искането с вх.

№ ПО-24-418/26.06.2020 г. до ОСЗ – С. с приложения към него договор за наем между страните от 11.01.2020 г. е факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа, обективиращ договора за наем, следователно по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК договорът за наем има достоверна дата поне от 26.06.2020 г.

Затова при липсата на изрична уредба в Закона за арендата в земеделието относно конкуренцията между договор за наем и договор за аренда с един и същ предмет и при аналогично прилагане на чл. 237, ал. 2, изр. първо от ЗЗД, договорът за наем между страните по делото е бил противопоставим на третото лице – арендатор по вписания договор за аренда до уговорения в наемния договор срок, чието изтичане е настъпило след по-малко от една година от сключване на договора за аренда. Казано иначе, сключването от страна на ответницата на договор за аренда с трето лице с предмет – имотите по чл. 1, точки от 1 до 9 от договора за наем, не е създало юридическа пречка ищцата да ползва тези имоти съгласно договора за наем.