Решение № 112 от 10.06.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Перник , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивайло Юл. Колев като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20201720105034 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от ГР. В. ГР. срещу „Стомана Индъстри“ АД. Ищецът твърди, че на 17.04.2017 г. е сключил трудов договор с ответното дружество. Сочи, че на 05.11.2019 г. е претърпял трудова злополука, която на основание чл. 60, ал. 1 КСО с разпореждане № 42/12.12.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Перник е призната за трудова. Конкретизира, че злополуката се е случила в „Скрапо Цех“ при отваряне вратата на работилницата. В следствие на силен вятър вратата притиснала палеца на дясната му ръка, в резултат на което получил фрактура на палеца и дясната ръка с увреждане на пръстите и ноктите. Твърди, че изпитал непосилна болка, съпроводена с изтръпване на дясната ръка и силно кървене, при което ноктите му били увредени. Допълва, че му е оказана специализирана медицинска помощ, като в периода от 05.11.2019 г. до 30.03.2020 г. е бил в болничен отпуск. Ищецът твърди, че в резултат на получените увреждания е затруднена хватателната функция на китката на дясната страна, особено в областта на палеца, както и че вече не може да си служи пълноценно с дясната ръка. Твърди, че освен физическите болки е претърпял и изключително големи затруднения в ежедневното си обслужване в период от четири месеца, като не е можел сам да се облича, храни, да се грижи за личната си хигиена. Допълва, че освен физическата болка е претърпял и психическа, като пред него постоянно изниквал споменът от злополуката за окървавената му ръка. Посочва, че изпитва постоянно неудобство в социалните си контакти, тъй като не може да използва дясната си ръка. Твърди, че в следствие на трудовата злополука е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото му възнаграждение, което е щял да получи, ако е бил на работа, и обезщетението за временна нетрудоспособност, което му е било изплащано. С оглед на изложеното моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сума в размер на 15 000 лева – неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на увредата – 05.11.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 300 лева – имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото му възнаграждение, което е щял да получи, ако е бил на работа, и обезщетението за временна нетрудоспособност, което му е било изплащано, ведно със законната лихва от датата 1 на увредата 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срочно депозиран писмен отговор ответникът оспорва предявените искове.

Конкретно намира, че искът за присъждане на неимуществени вреди е завишен с оглед интензитета на конкретните болки и страдания, претърпени от ищеца. Поддържа, че болките са били силни единствено непосредствено след злополуката и не е налице трайно увреждане здравето на ищеца, както и загуба на работоспособност. Счита, че отговорността му следва да бъде редуцирана, тъй като ищецът е допуснал „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Твърди, че ищецът не е спазвал правилата за здравословни и безопасни условия на труд, поради което с действията си той е допринесъл за настъпване на злополуката, позовавайки се на чл. 126, т. 6 КТ и чл. 33 ЗЗБУТ.

Твърди, че ищецът е получил изплащане на суми по покрит застрахователен риск от работодателя за настъпилата трудова злополука, която сума следва да се приспадне при евентуално уважаване на исковата претенция.

Оспорва твърдението на ищеца, че същият е претърпял имуществени вреди.

С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа така предявените искове

Ответната страна е депозирала писмено становище, с което поддържа вече изложеното.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, включително обявено за обстоятелство, което се признава и не следва да се доказва с доклада по делото, че ищецът и ответникът са били обвързани от валидно трудово правоотношение, при действието на което на 05.11.2019 г. е настъпила злополука, приета за трудова с разпореждане № 42/12.12.2019 г. от ТП – Перник към НОИ.

По делото са представени и приети като писмени доказателства амбулаторни листове от 07.11.2019 г., 05.12.2019 г., 02.01.2020 г. и 30.01.2020 г. От тях се установява, че ищецът е получил счупване на палеца на ръката, открита рана на пръста и увреждане на ноктите. В амбулаторния лист от 05.12.2019 г. се установява, че ищецът носи лонгета на първи пръст (палец на дясна ръка), налице е остатъчен оток, хематом и движенията на палеца са ограничени. Предписана е гипсова имобилизация за още 10 дни. При следващия преглед е установен остатъчен оток, локална болка, аблация на нокътя и ограничени движения на палеца. Предписана е терапия с дозирано натоварване и третиране със Сераза гел. При извършения на 30.01.2020 г. преглед констатациите и предписанията са същите.

От представените по делото болнични листове се установява, че временната нетрудоспособност е била в периода от 05.11.2019 г. до 03.03.2020 г.

По делото е приета СМЕ, неоспорена от страните. В нея вещото лице е 2 посочило, че травмата се изразява в открито счупване на дисталната фаланга на палеца на дясната ръка, разкъсно контузна рана и отлепяне на нокътната плочка. Вещото лице е заключило, че възстановителния период е продължил до 03.03.2020 г., като в бъдеще е възможно ищецът да чувства болка при физическо натоварване или промяна на времето. Достига до извода, че през първите 45 дни болките са с висок интензитет, а по време на възстановителния период ищецът е бил продължително с обездвижен пръст, което е създало затруднение в битовото му самообслужване.

По делото е депозирана ССЕ, неоспорена от страните. Вещото лице е посочило, че към 05.11.2019г. ищеца ГР. В. ГР. е работил като Машинист, пътно-строителни в „Стомана индъстри“ АД с основна заплата 846,00 лева и за продължителна работа /прослужено време - клас 5,40%. Съгласно вътрешни правила за работната заплата в „Стомана индъстри“ АД в сила от 01.07.2019г в средствата за работна заплата се включват: основните трудови възнаграждения; допълнителни трудови възнаграждения, определени с нормативен акти/или в КТД, или индивидуален трудов договор - за прослужено време, за положен извънреден труд за работа в празнични дни, за нощен труд и за време на разположение/домашно дежурство/; установени от работодателя допълнителни трудови възнаграждения за производствени резултати и трудово поведение, съответстващо на фирмените правила и култура; допълнителни трудови възнаграждения- целеви награди и премии, които не са за сметка на социалните разходи. Съгласно Правила за прилагане на Бонусна схема за постигнати производствени резултати, бонуса се калкулира на база работни дни за месеца, като за изчисление се вземат отработените дни и дни в платен годишен отпуск на служителите.

Бонуса се изчислява и се изплаща всеки месец съобразно длъжности и работно място.

Съгласно КТД работодателят осигурява безплатна храна във вид на ваучери.

Стойността на средствата за безплатната храна е в зависимост от специфичните условия на труд. Средствата се изплащат за действително отработено време, като не се дължат за периода на настъпила неработоспособност на работника или служителя.

Изчислило, че в периода на болничен ищецът е получил обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 4051,98 лева, като в случай, че не ползва болничен отпуск би получил 123,79 лева повече. Изчислено е също, че в периода на болничен би получил и ваучери за храна на стойност 494,10 лева. С съдебна зала вещото лице е посочило, че ваучерите за храна представляват социална добавка съобразно отработените дни и не са част от трудовото възнаграждение.

По делото са събрани устни доказателства чрез разпит на свидетелите А.П.А. и В. Г.а В. –дъщеря на ищеца.

Свидетелят А.П.А. е заявил, че в дена на злополуката е откарал ищеца от „Бърза помощ“ до неговия дом, като е същият е изпитвал много силна болка в този момент.

Също така му е оказвал съдействие като го е транспортирал за смяна на превръзките, тъй като ищецът не е бил в състояние да шофира сам.

Свидетелят В. Г.а В. е заявил, че живее с баща си и по време на възстановяването му е била непрекъснато с него, тъй като е била безработна в този момент. Свидетелства за необходимостта от помощ в ежедневното обслужване на ищеца. Свидетелства за силните болки вкл. и през нощите след инцидента, както и обезболяващите лекарства са били без ефект в период над две седмици. Твърди, че около месец и половина след първите две седмици болките в ръката продължили с висок интензитет. След премахване на бинтовете (след втория месец) свидетелства, че пръстът му бил изгубил осезаемост за допир, включително и към момента на даване на показания. Свидетелства също, че болките са продължили около месец след свалянето 3 на превръзките, като за посочения период от общо три месеца ищецът не е могъл да си свива пръста и да се обслужва сам, тъй като е с водеща дясна ръка.

Свидетелства и за преживения от ищеца стрес и притеснение след случилото се, като конкрето сочи, че ищецът се стряска на сън и се събужда, че е страдал от обстоятелството, че не може да се обслужва сам, както и от това, че в последствие няма да може да полага труд, тъй като считал, че ръката му е много тежко наранена. Налице били чести смени на настроението и изпадане в нервни кризи в тримесечния възстановителен период.

По делото е депозирано писмено становище от ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД , с което се сочи, че ищецът Г.Г. е застраховано лице по групов застрахователен договор „Живот“, сключен между дружеството и ответника, както и че от него не са заявявани претенции и не е изплащано застрахователно обезщетение.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, съгласно който за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Предмет на спора са неимуществените и имуществените вреди, претърпени от ищеца.

Съдът намира, че в настоящото производство безспорно се установиха елементите от фактическия състав на предявения иск - съществуването на валидно трудово правоотношение с ответника към твърдения период, наличието на трудова злополука, констатирана по съответния административен ред с влязъл в сила административен акт, претърпени неимуществени вреди/болки, страдания, неудобства и причинно-следствена връзка между професионалното заболяване и наличието на неимуществени вреди.

Установи се също, че в периода на отпуск поради нетрудоспособност ищецът би получил сума в размер на 4175,77 брутно трудово възнаграждение и 494,10 под формата на ваучери за храна.

Съгласно приетото в Решение № 149 от 13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4301/2019 г., III г. о., ГК - Дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди.

Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ.

Съгласно приетото в Решение № 23 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2015 г., III г. о., ГК - като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се определят тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.