Решение № 741 от 09.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002103372 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Л. И. и Н. Б., чрез процесуалния им представител адв.К. А., срещу решение №595/07.05.2024г., постановено по гр.д.№626/2023г. на Пловдивския окръжен съд, допълнено с решение №729/05.06.2024г., в частта, с която е :

- потвърдено решение №260008 от 20.01.2023г., постановено по гр.д.№9879/2016г. по описа на ПРС, в частта с която са осъдени :

- Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на К. С. Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 72 от ЗС, сумата от по 4 582.83лева/четири хиляди петстотин осемдесет и два лева и 83 ст./ на всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на СМР, явяващи се довършителни работи в процесния апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], извършени в периода 2014г.- 2015г. ;

- Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на К. С. Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 72 от ЗС сумата от по 2 291.42лева/две хиляди двеста деветдесет и един лева и 42 ст./ на всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на 1

СМР, явяващи се довършителни работи в процесния апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], извършени в периода 2014г.- 2015г.

- отменено решение №260008 от 20.01.2023г. постановено по гр.д.№9879/2016г. по описа на ПРС, в частта с която са :

- отхвърлени исковете на К. С. Н., ЕГН [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] ет.***, с правно основание чл. 72 ЗС, за разликата от присъдения размер от по 4 582.83 лева до пълния претендиран размер от по 13 020лв за всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на следните СМР, явяващи се разходи по проектирането и платени такси за имота, изграждането в груб вид – носеща конструкция, външни връзки и фасадни изолации, направа на покрив за периода 2001г. – 2003г. и 2008г. и следните довършителни работи през периода 2014г. – 2015г. в процесния апартамент : направа на носеща стоманобетонова конструкция, вкл. кофраж, армировка, бетон/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на преградни, фасадни и ограждащи тухлени стени /по еталон 23 на СЕК/ ; направа на покриване и водоотвеждане/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на фасадни изолации на мазилки/по еталон 23 на СЕК/ ; външни връзки и комуникации/по еталон 23 на СЕК/ ; общи части към обекта /по еталон 23 на СЕК/ ; доставка и монтаж на преходни 8 лайсни за подови настилки ; направа на топлоизолация от „Фибран“ под второ ниво ; полагане на мрежа под топлоизолация ; В и К инсталация ; водопровод - доставка монтаж : доставка и монтаж на тръба РЕ ф32 с фасонни части ; В и К инсталация - доставка монтаж : укрепване на тръби ; В и К инсталация - доставка монтаж : монтаж на вграден душ ; В и К инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка; направа на вградено осветление за таван в баня /2015 г./; В и К инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден душ II ниво; В и К Инсталация водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка ІІ ниво; направа на вградено осветление за таван в баня /2014 г./; направа на изолация по стени;

- отхвърлени исковете на К. С. Н., ЕГН [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], с правно основание чл. 72 ЗС за разликата от присъдения размер от по 2 291.42 лева за всеки ищец до пълния претендиран размер от по 6 510 лева за всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на следните СМР, явяващи се разходи по проектирането и платени такси за имота, изграждането в груб вид – носеща конструкция, външни връзки и фасадни изолации, направа на покрив за периода 2001г. – 2003г. и 2008 г. и следните довършителни работи през периода 2014г. – 2015г. в процесния апартамент : направа на носеща стоманобетонова конструкция, вкл. кофраж, армировка, бетон/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на преградни, фасадни и ограждащи тухлени стени /по еталон 23 на СЕК/ ; направа на покриване и водоотвеждане/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на фасадни изолации на мазилки/по еталон 23 на СЕК/ ; външни връзки и комуникации/по еталон 23 на СЕК/ ; общи части към обекта /по еталон 23 на СЕК/ ; доставка и монтаж на преходни 8 лайсни за подови настилки ;

2 направа на топлоизолация от „Фибран“ под второ ниво ; полагане на мрежа под топлоизолация ; В и К инсталация ; водопровод - доставка монтаж : доставка и монтаж на тръба РЕ ф32 с фасонни части ; В и К инсталация - доставка монтаж : укрепване на тръби ; В и К инсталация - доставка монтаж : монтаж на вграден душ ; В и К инсталация водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка; направа на вградено осветление за таван в баня /2015 г./; В и К инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден душ II ниво; В и К Инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка ІІ ниво; направа на вградено осветление за таван в баня /2014 г./; направа на изолация по стени, като вместо това е постановено въззивно решение, с което :

- Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] ет.***, е осъден да заплати на К. С.

Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 8 437.17лв / осем хиляди четиристотин тридесет и седем лева, и седемнадесет стотинки/ за всеки един от двамата, представляваща разликата от присъдения размер от по 4 582.83 лева до пълния претендиран размер от по 13 020лв / тринадесет хиляди и двадесет лева/ за всеки от двамата ищци, представляваща увеличената стойност на имота, в резултат на извършените подобрения, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението в сила до окончателното изплащане на сумата ;

- Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], е осъдена да заплати на К. С. Н., ЕГН, [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 4 218.58лв/ четири хиляди двеста и осемнадесет лева, и петдесет и осем стотинки/ за всеки един от двамата , представляваща разликата от присъдения размер от по 2 291.42 лева /две хиляди двеста деветдесет и един лева и 42 ст./ за всеки ищец до пълния претендиран размер от по 6 510 лева/шест хиляди петстотин и десет лева/ за всеки от двамата ищци, представляваща увеличената стойност на имота, в резултат на извършените подобрения, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.

В подадената касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Ответниците по касация К. С. Н. и М. Н. Н. са депозирали отговор на касационната жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и на правилност на решението в обжалваната му част.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че с нотариален акт за учредяване право на строеж № 161, том ІІ, рег. № 3637, дело № 347/2001г. на нотариус С. К., в полза на К. и М. Н. е учредено право на строеж за изграждането на процесния мансарден апартамент.Увеличената стойност на имота може да се претендира, ако владението е добросъвестно /съсобственикът е придобил другите идеални части от имота по силата на годно правно основание, без да знае, че праводателят му не е собственик/ или при недобросъвестно владение на основание чл. 74, ал. 2 ЗС, когато другият съсобственик е знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това.В останалите случаи, когато съсобственикът владее само своята идеална част от имота и е 3 държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира увеличената стойност на имота при извършване на подобренията, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина, указан в т. І. 5 на ППВС № 6/1974г.Единствено в хипотезата на чл.

60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от направените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването.Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че със съзнанието, че върху изграденото от тях ще придобият право на собственост, М. и К. Н. са изградили процесния обект в груб вид и са извършили подобрения в същия.Безспорни са и доказателствата, че съсобствениците на терена са знаели за извършването на подобренията и никога не са се противопоставили при тяхното изграждане до завеждане на иска за делба.Ето защо и доколкото по време на подобряването на имота, подобрителят е имал съзнанието, че упражнява свои правомощия на собственик, то следва да намерят приложение разпоредбите на чл.72 ЗС. В конкретният случай следва да се приеме, че съсобствениците на терена дължат заплащането на увеличената стойност на имота, щом са знаели, че владелецът е правил подобрения и не са се противопоставили на същите. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че предявилите претенцията съделители К. и М. Н. имат качеството на добросъвестни подобрители по смисъла на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС.

По отношение размера на претенциите въззивният съд е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл.72 ал.1 ЗС увеличението се определя към деня на постановяване на съдебното решение.Съгласно заключението на вещото лице инж. К. М. прието пред въззивната инстанция, което съдът е кредитирал като компетентно изготвено и безпристрастно, пазарната стойност на имота към настоящия момент възлиза на сумата от 184 100лв.Предвид на обстоятелството, че вещта предмет на делбата е възникнала като обект на собственост в резултат на вложените средства и огранизация на съделителите К. и М. Н., и никой от останалите съсобственици не е участвал финансово, физически или организационно в процеса на изграждането на обекта в „ груб строеж“, то подобрението по смисъла на закона се явява пазарната стойност на целия имот към деня на постановяване на съдебното решение.Поради това е прието, че следва да бъдат уважени претенции по чл.346 ГПК в пълния предявен размер към Н. Б. в размер на квотата му и към Л. И. в размер на квотата и.

Прието е за неоснователно възражението, че претенциите за извършени подобрения са погасени по давност.Според приетото в ППВС №6/27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г., само за вземания на недобросъвестния или добросъвестния владелец за подобрения в чужд имот, погасителната давност започва за тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за делба.В мотивите към ППВС се сочи, че приложение в отношенията по повод подобренията, извършени в недвижим имот, намира правилото на чл.114 ал.1 ЗЗД, според което давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.Правоотношенията, които възникват между извършилия подобренията владелец и собственика на имота, върху който са извършени, се 4 характеризират с такива особености, които дават основание с оглед общия смисъл на закона и справедливостта да се приеме, че изискуемостта на вземането на подобрения върху чужди имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнесе към един покъсен момент.В конкретният случай давността започнала да тече от момента на предявяването на иска за делба.Последният е бил предявен на 03.07.2016г., а исковете на подобрителите по чл.346 ГПК - на 22.10.2019г. по гр. д. № 9879/16 г.Давностният срок, който е 5-годишен, не е изтекъл /чл. 110 ЗЗД/.