Решение № 624 от 03.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000502503 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците Р. Р. К. и А. А. В. чрез пълномощник адв.

П.К. против решение по гр.д. № 125/2020г. на Благоевградски окръжен съд в отхвърлителните му части за сумите от 20 000лв за първия жалбоподател и 40 000лв за втория, изразяващи се в разликата между присъдените обезщетения за неимуществени вреди от първата инстанция и претендираните размери, както и в частта относно началния момент на лихвата за забава от 27.06.2019г вместо определената от съда начална дата. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението с подробно развити доводи и съображения относно занижения размер на обезщетенията /в нарушение на принципа по чл.52 ЗЗД/ и за неправилно тълкуване на закона при определяне началния момент, от който се дължи лихва върху главниците.

Решението е постановено при участието на ТЛП на позицията на ответника ЗК „Лев Инс“АД – Агенция „Пътна инфраструктура“ и ЗД „Бул Инс“АД.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество –ответник ЗК „Лев Инс“АД чрез пълномощник адв. З. Т., с който се правят възражения против оплакванията и се иска потвърждаване на решението в обжалваните отхвърлителни части.

В срока за отговор ЗК “Лев Инс“АД е подал насрещна въззивна жалба против решението в осъдителните му части за сумите от 5000лв за първия ищец Р.К. и 40 000лв за втория ищец А.В., представляващи разликата между дължимите според жалбоподателя и 1 присъдените от съда суми. Поддържат се оплаквания за неправилност, изразяващи се в липсата на доказани предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, наличието на принос на друг водач, чиято отговорност жалбоподателя не обезпечава и противоправно поведение на служители на АПИ. Поддържат се и оплаквания против размера на определените обезщетения като завишен и в нарушение на чл.52 ЗЗД, както и против изводите на съда, че не е налице принос от страна на ищеца А.В..

В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жаба от ищците чрез адв.П.К. САК и от ТЛП Агенция пътна инфраструктура.

Подадена е и въззивна частна жалба от ищците чрез пълномощник адв.П.К. против определение от 27.05.2021г по същото дело, с което е отхвърлена молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от ЗК „Лев Инс“АД и ТЛП ЗД „Бул Инс“АД с възражения за неоснователност.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в съответствие с посочените от страните оплаквания и възраженията, приема следното:

Решението е валидно и допустимо в обжалваните осъдителни и отхвърлителни части.

В осъдителната си част за сумите от 40 000лв и 5 000лв, представляващи присъдени в полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди и 6753,89лв –обезщетение за имуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Първоинстанционното производство е образувано по преки обективно съединени искове против застраховател, с правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ за компенсиране на вреди, търпени в резултат на пътно произшествие, виновно причинено от водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Настоящият състав, като съобрази оплакванията и възраженията на страните и взе предвид, че решението в осъдителните му части частично е влязло в сила, приема, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ – материалната легитимация на ответника, произтичаща от наличието на валиден застрахователен договор за увреждащото ППС, както и всички други материалноправни предпоставки на деликтната отговорност – противоправно поведение на водача, причинната връзка между него и настъпилите вреди –физически и морални страдания на пострадалите ищци.

Следователно, спорните по делото въпроси предмет на въззивен контрол, се свеждат до размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед на критериите по чл.52 ЗЗД и формираната в тази насока задължителна практика, наличието или не на принос на първия от ищците за настъпване на вредите по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, както и относно началния момент, от който се дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва.

Пред първата инстанция са били установени всички правопораждащи отговорността 2 на застрахователя факти по чл.432, ал.1 КЗ, включително противоправното поведение на водача на застрахования автомобил и те не подлежат на преразглеждане поради влизане в сила на решението в осъдителните му части до признатите за дължими размери на обезщетенията на увредените лица. С оглед на това всички факти и обстоятелства по делото във връзка с механизма на настъпване на ПТП следва да бъдат разгледани за изясняване поведението на пострадалия ищец като водач и участник в пътния инцидент във връзка със спорния въпрос по чл.51, ал.2 ЗЗД.

От фактическа страна е било изяснено, че пътният инцидент е настъпил на 19.06.2019г в района на гр. Якоруда при движение на товарен автомобил Мерцедес Актрос с per. № ********, управляван от водача С. Д. И., с несъобразена за пътните условия скорост, който е навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с лек автомобил Опел Астра per. № *******, управляван от А. Ф., след което и челен удар с лек автомобил Сузуки Витара с per. № *******, управляван от А. А. В., вследствие на което са пострадали водачът и пътничката в същия автомобил- ищци по делото. Образувано по случая било ДП № 176/ 19 г. по описа на РУ - Разлог, пр. пр. 2407/ 19 г. на ОП – Благоевград.

От приетата и неоспорена автотехническа експертиза се установява, че т.а. Мерцедес Акрос се е движел косо по пътния участък в посока Юруково –Якоруда под ъгъл 8-10 градуса спрямо надлъжната ос на пътното платно, а л.а. Опел Астра – успоредно. Ударът между тези два автомобила е бил челен кос, с която констатация вещото лице е обосновал наличните по автомобилите деформации. От удара л.а. Опел Астра е бил изблъскан в посока към банкета, където дясната му част попада в канавка,а товарният автомобил е продължил движението си напред и наляво и с предната си дясна част е ударил предна дясна част на лек автомобил Сузуки Витара, в който са пътували пострадалите ищци. В момента на удара л.а.

Сузуки Витара се е движил с 49 км/ч и разстоянието, от което би могъл да възприеме опасността е изчислено на 11,79м, при което ОпЗ е 8,3м и това от своя страна изключва технически възможността за спиране преди мястото на удара. Според констатациите на вещото лице –автоексперт, детайлно и подробно анализирал всички изходни данни, водачът на л.а. Сузуки Витара се е движел на отстояние от 1,5м от десния край на пътното платно и не е имал каквато и да било възможност за спасителна маневра, заради габаритите на товарния автомобил и косото му движение. Допълнително в заключението е пояснено, че ударът би настъпил дори при навлизане на л.а. Сузуки Витара в банкета, защото страничното разстояние и в този случай не е било достатъчно. Според експертизата основната причина за настъпване на пътния инцидент е от субективен характер несъобразена скорост на т.а. Мерцедес Акрос с пътните условия.

При идентично установените факти, имащи отношение към спорния въпрос за поведението на пострадалия водач на л.а. Сузуки Витара, въззивният състав достига до същите правни изводи както първата инстанция. Неоснователни са оплакванията в насрещната жалба на застрахователя, с които за първи път във въззивното производство се оспорват изводите на автотехническата експертиза и се акцентира на показанията на св.И. – водач на т.а. Мерцедес, спрямо когото е образувано досъдебно производство. Посоченият 3 свидетел действително в показанията си пред първата инстанция е обяснил, че не е навлизал в насрещна пътна лента, и че първият от колоната автомобили Опел Астра се е отклонил рязко в дясно и закачил товарния автомобил, което е и причината да загуби управление.

Тези обстоятелства принципно нямат отношение към поведението на водача на Сузуки Витара, който се е движел след л.а. Опел, но също и се опровергават от изводите на автотехническата експертиза, която детайлно е обследвала всички изходни данни в материалите по дознанието и категорично е достигнала до извод, че първият удар е станал в лентата за движение на л.а. Опел Астра – т.е. в лентата за насрещно движение на товарния автомобил, както и че водачът на л.а. Сузуки Витара не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара или извърши друга спасителна маневра, поради липсата на странично отстояние. Останалите доводи във връзка с движението на водача на л.а. Сузуки Витара – плътно след Опел Астра и в близост до средата на пътя с намерение да изпревари, както и че при по-голяма дистанция е можел да възприеме опасността от отстояние, при което да реагира, са напълно хипотетични не почиват на конкретни данни по делото. Правилни са изводите на първата инстанция, отричащи принос по чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на първия ищец по делото –пострадалият водач на л.а. Сузуки Витара като основание за намаляване отговорността на застрахователя. Константна по този въпрос е съдебната практика, че противоправното поведение на пострадалия и причинната връзка между него и настъпилите вреди следва да бъде доказана при условията на главно доказване, каквото не е проведено в процеса.

Неснователни на следващо място са оплакванията на застрахователя против изводите на съда, че поведението на водача на л.а. Опел, респ. на бездействието на служители на АПИ /Агенция „Пътна инфраструктура“/ не са правнорелевантни факти, които да обосноват намаляване на обезщетението. Принос на пострадалия по см. на чл.51 ал.2 ЗЗ има само когато пострадалият със собствените си действия или бездействия в нарушение на регламентирани правила е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат или увеличил обема на вредите. Пострадалият не би могъл да отговаря за поведението на трети лица освен в определени хипотези, в които сам съзнателно не се е поставил в риск.

В отговора на исковата молба ответникът не е релевирал възражение за противоправно поведение на водача на другия участвал в инцидента автомобил Опел Астра и е недопустимо за първи път да го въвежда във въззивното производство. Независимо от посоченото по делото не са и събрани доказателства, които да обосновават виновно поведение на водача на л.а. Опел, нито че поддръжката на пътната настилка има пряко отношение за настъпване на пътния инцидент при така установения механизъм. Такъв извод се изключва от приетата автотехническа експртиза, която по този въпрос е дала категоричен отговор, че в този пътен участък асфалтовата настилка е била изправна. Ако бе установено противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на АПИ в причинна връзка с процесния инцидент /каквито доказателства няма/, то тези обстоятелства не са основание за намаляване отговорността на застрахователя към трети увредените, тъй като в този случай вредите ще са причинени от различни лица – деликвентът, чиято отговорност 4 обезпечава застрахователя -ответник и АПИ, в който случай тяхната отговорност ще е солидарна по чл. 53 ЗЗД и увреденият ще може да претендира плащане на цялото дължимо обезщетение от всеки от тях. Застрахователят на един от солидарно отговорните деликвенти ще отговаря пред увредения за пълния размер на компенсацията и единствено по пътя на регреса би могъл да уреди отношенията си с другия допринесъл за противоправния резултат.

Следващият спорен въпрос поддържан в жалбите и на двете страни се отнася обема на вредите и правилното приложение на чл.52 ЗЗД.

От приетата и неоспорена медицинска експертиза, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата Р.К. /на 22г./е получила контузия в лумбалната област, счупвания на ребрата - VI-VII-VIII и охлузвания по тялото. Проведено е консервативно лечение за счупените три ребра, изразяващо се в покой и приемане на обезболяващи медикаменти и напълно се е възстановила за период от 2месеца.