Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 98 от 16.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 137/2023
Вид
Определение № 98
Подписан
16.03.2023
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.129,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 16.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500137 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№3084/30.01.2023г. от К. В. С. против Определение №146 от 18.01.2023г., постановено по гр.дело №2938/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа нередовностите на подадената от него искова молба да не са отстранени по здравословни причини и с прекратяването на делото да са нарушени процесуалните му права, поради което претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на ПОС.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легетимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.129,ал.3 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Окръжния съд е сезиран с искова молба вх.№29675/11.11.2022г. от К. В.

1

С. против ЧСИ Д. М., в която твърди тя да е наложила възбрана по изп.дело №1205/2016г. върху недвижими имоти, които той придобил в периода януари-юли.2022г., знаейки за наложените тежести, от длъжника Н. В. В., наследени от нейната майка. През м.март.2022г. В. установила чрез справка в Агенцията по вписванията, че имотите се водят все още собственост на починалата й майка, поради което към момента на налагане на възбраните, към който тя все още не била приела наследството от своя родител и взискателите не са поискали да й се определи срок по чл.51 от ЗН за приемане или отказ от наследството, възбранените имоти не са били в нейния патримониум, а ЧСИ М. не е извършила задължителната проверка дали имотите са собственост на длъжника. С оглед на тези обстоятелства, ищецът счита възбраните за недействителни като наложени при липса на правно основание и поддържа те да му нанасят морални вреди, представляващи всекидневен стрес от отстраняване от собственост, както и имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от невъзможността за инвестиция в имотите с цел печалба. Заявил е петитум за отмяна на наложените възбрани като противоречащи на закона и за осъждане на ответника за нанесени щети, чийто размер ще посочи на един по-късен етап, както и за присъждане на разноските по делото.

С Разпореждане №4617 от 16.11.2022г. окръжният съд е оставил без движение исковата молба до: излагане на подробни фактически обстоятелства, на които се основават исканията; формулиране на искане към съда, което да съответства на обстоятелствената част на исковата молба; посочване на цена на всеки от предявените искове; внасяне на дължимата държавна такса по всеки иск; уточняване кога и с кои свои действия /бездействия/ ответникът му е причинил вреди, както и в какво се изразяват те, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, връчено му на 21.11.2022г.

В определения срок ищецът е подал на 28.11.2022г. по електронната поща молба вх.№31480/29.11.2022г., с която заявява, че е платил държавна такса по сметка на ПОС в размер на 25лв., но впоследствие открил техническа грешка при изписване на основанието относно номера на делото, по която е внесена, и е поискал удължаване с 10 дена до 08.12.2022г. на срока за отстраняване на останалите нередовности, поради постъпването му в болница 2 с оперативно лечение на 25.11.2022г., за което допълнително ще представи епикриза.

С Разпореждане №4803 от 30.11.2022г. съдът, на основание чл.63 от ГПК, е продължил срока с две седмици, считано от 15.12.2022г.

С обжалваното Определение №146 от 18.01.2023г., поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба и на основание чл.129,ал.3 от ГПК съдът е постановил връщането й и прекратяване на производството по делото.

Настоящата инстанция намира правилно исковата молба да е била оставена без движение до отстраняване на конкретно указаните нередовности, тъй като от нея не става ясно какъв е предметът на повдигнатия правен спор, очертан посредством надлежни обстоятелства и съответен на тях петитум, не е посочена цена на исковете за парични вземания и не е била внесена дължимата, съобразно нея държавна такса. С подадената от ищеца по електронната поща молба не е бил представен документ за внесена от него държавна такса от 25лв., каквато твърди да е заплатил, макар и с грешно посочен номер на делото. С нея не е отстранена нито една от нередовностите на исковата молба. Съдът е уважил заявеното със същата искане за продължаване на срока за поправянето им, като е предоставил значително подълъг от претендирания от ищеца срок. Продълженият срок е изтекъл безрезултатно на 30.12.2022г. В рамките на него ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, не е представил доказателства за лечението си и не е поискал ново продължаване на срока, с оглед евентуално продължаващо такова. При това положение процесуалните му права не са нарушени, както неоснователно поддържа в частна жалба, а, напротив, охранени с предоставянето на значителен срок за поправяне на исковата молба, останала нередовна вследствие собственото му бездействие, поради което правилно на основание чл.129,ал.3 от ГПК с обжалваното определение е постановено връщането й и то следва да се потвърди.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №146 от 18.01.2023г., постановено по 3 гр.дело №2938/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4