Акт от 04.12.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Варна, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Милен П. Славов

Членове:Мария Кр. Маринова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500341 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано след като с решение № 73/13.07.22г. по гр.д. № 3136/21г. на ВКС, І г.о. е било отменено решение № 260061/08.12.20г., постановено по в.гр.д. № 305/20г. на ВАпС и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В решението на ВКС е посочено, че при новото разглеждане на делото въззивният състав следва: да определи правата на ищците въз основа на протокола от 26.03.1948г. по ч.гр.д. № 157/1930г. като евентуално изслуша и вещо лице и съобрази възникналите наследствени правоприемства въз основа на представените удостоверения за наследници; да съобрази и молба вх. № 3343/31.01.18г. на ищците за изменение на иска и представените с нея нотариални актове като даде възможност на ищците да заявят дали поддържат тази молба; да се произнесе по правоизключващото възражение на ответника Г. Д. за придобиване на собствеността по давност върху 60 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот.

Въззивното производство е образувано въз основа на подадената въззивна жалба от Г. К. Г., Е. К. Г. и П. Н. Г. ( въззивното производство, образувано и въз основа на въззивна жалба на Л. В. П., е било прекратено с влязло в сила определение № 260028/29.09.20г. по в.гр.д. № 305/20г. на ВАпС) против решение № 420/13.03.20г. по гр.д. № 2297/17г. на ВОС, с което са 1 отхвърлени исковете на въззивниците против Г. А. Д. с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, с които се иска съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ***, с площ от 602 кв. м., при граници: ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ

*** и ПИ ***, както следва: Г. К. Г. е собственик на 123/600 идеални части от поземления имот; Е. К. Г. е собственик на 123/600 идеални части от поземления имот и П. Н. Г. е собственик на 50/600 идеални части от поземления имот; и ищците са осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 2 814 лева. Във въззивната жалба е изложено, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила.

Поддържа се, че протоколът от 26.03.1948г., с който е извършена проверка на операциите на АД „К. Г.“ е единственият официален документ, който по изчерпателен начин посочва разпределението на акциите на капитала между отделните акционери, а самото дружество е било прекратено на 14.02.1948г. с издаването на определението на Варненския областен съд по ч.гр.д. № 157/30г., с което съдът е приел, че дружеството е надлежно прекратено и следва откриването на производство по ликвидация като именно за целта е била назначена проверката на търговските му операции. Евентуално се поддържа, че дружеството е било прекратено на 28.12.1951г. – с изтичането на 3-месечния срок от влизането в сила на Указ № 490 за отменяване на Търговския закон и на Закона за дружества с ограничена отговорност, обн. в Известия, бр. 78 от 28.09.1951г., но и в този случай следва да се съобрази протокола от 26.03.1948г., за да се определят акционерите и разпределението на акциите между тях към момента на прекратяване на дружеството. Освен това въззивниците се позовават и на КНА № 130/16.05.13г. на нотариус П. С., рег. № 335, гр. Варна, с който те са признати за собственици. Сочат, че са наследници на акционерите на прекратеното АД, от което е отчужден процесният ПИ и са налице предпоставките на чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ и поради това се легитимират като собственици на имота. Оспорено е и евентуално релевираното от ответника възражение за придобиването на 60 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот въз основа на давностно владение, осъществено през периода от 1997г. до настоящия момент, като са изложени подробни съображения. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г. А. Д., с който същата е оспорена като неоснователна.

Поддържа се, че по делото не е установено нито момента на прекратяване на АД „К. Г.“, нито че наследодателите на ищците са били акционери в същото към момента на прекратяването му, което е пречка за реституция по см. на чл.

3, ал. 2 от ЗВСВОНИ. Изложени са подробни съображения, основани на анализ на писмените доказателства по делото, съставляващи част от ч.гр.д. № 2

157/1930г. Поддържа се и релевираното в условията на евентуалност възражение за придобиването на 60 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот (съгласно заявеното от ответника, а съгласно СТЕ – 73 кв.м.) въз основа на придобивна давност за периода от 1997г. до подаване на отговора на исковата молба. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

Въз основа на подадената от ищците пред първата инстанция молба с вх. № 3343/31.01.18г. и съобразно направените от страните пред настоящата инстанция изявления, съдът с протоколно определение от 16.11.22г. е допуснал заместването на ищеца П. Н. Г. от ищците Г. К. Г. и Е. К. Г. до обема на придобитите в течение на производството права на заместената страна, освободил е ищеца П. Н. Г. и е прекратил производството по отношение на същия, на осн. чл. 226, ал. 2, вр. чл. 222 от ГПК.

В с.з. страните поддържат становищата си, изразени във въззивната жалба и в отговора на същата чрез своите процесуални представители.

В депозираните писмени бележки въззиваемият чрез процесуалния си представител поддържа тезата, че след като ВКС е приел, че акционерното дружество е било прекратено на 28.12.1951г., то документите, съставени най-близко до тази дата и съдържащи информация за акционерите на дружеството, са протокол от ОС на акционерите от 22.05.1950г. и списъка на предоставените акции на това общо събрание. Съобразно посочения брой на акциите към тази дата наследодателите на ищците Г.и (Г. К. Г. и Д. К. Г.) са притежавали общо 180 акции. Освен това е било отбелязано в протокола, че има направено завещание от К. Г., с което той се е разпоредил с акциите си, чието съдържание не е известно. Отделно от това пък в протокола от 26.03.1948г. са описани установените акционери към 1940г. (съобразно списъка на депозираните акции на извънредното ОС на акционерите, проведено на 26.10.40г.), при което наследодателите на настоящите ищци (К.

Г. и Г. К. Г.) са притежавали само 90 акции. Поради това ищците не се легитимират като собственици на процесния имот в претендираните обеми от съсобствеността. Развити са подробни съображения за основателност на релевираното пред първата инстанция в условията на евентуалност възражение за придобиването на 60 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот от ответника въз основа на придобивна давност за периода от 1997г. до 2017г.

(чрез осъществявано непрекъснато и необезпокоявано владение чрез баща му до 2012г., а след това чрез трети лица-наематели), а според вещото лице – 73 кв.м. Поради това се претендира евентуалното отхвърляне на предявените искове за обема от права, придобити от ответника – 73/602 ид. ч. от процесния поземлен имот.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

По предмета на предявените искове.

С подадената на 30.10.17г. искова молба ищците Г. К. Г., Е. К. Г. и П. Н.

3

Г. са твърдели, че са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Мария Луиза“, № 31, с площ от 602 кв. м., при граници: ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ *** и ПИ ***, който са го придобили на осн. чл. 1, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ в качеството си на наследници на бившите акционери в прекратеното АД „К.

Г.“. Последното е закупило описания имот с НА № 140 през 1933г. на нотариус при Варненския окръжен съд. По-късно с решение от 22.07.1948г. по преписка № 2245/1948г. на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС и допълнително решение от 20.06.1950 г., процесният имот, ведно с изградената в него триетажна масивна къща и стопанска постройка – паянтов навес, са били отчуждени, за което е бил съставен АДС № 1119/17.01.1951г.

Прекратяването на акционерното дружество е станало чрез ликвидация като разпределението на акционерите е съобразно протокол от 26.03.1948 г. за резултатите от експертизата на вещите лица за проверка на операциите на дружеството, назначена с определение от 14.02.1948 от Варненски областен съд, а именно: К. Г. Б. – 80 акции с №№ 1-50 и 251-280; Г. К. Г. - 146 акции с №№ 101-150 и 155-164 и 185-300, като приживе е придобил и горните 80 акции от баща си К. Г. Б.; Г. Н. Т. - 50 акции с №№ 51-100, като 20 акции с №№ 81-100 са били отписани и записани на името на съпруга й Н. П. Т.; Д. С.

Н. - 20 акции с №№ 165-184; С. Г. – 2 акции с №№ 153-154 и В. В. М. – 2 акции с №№ 151-152. Тъй като ищците Г. и Е. Г.и (заедно с Л. В. П.) са наследници на бившия акционер Г. К. Г., ищецът П. Н. Г. (заедно със сестра си И. Н. Г.- П.) е наследник на бившите акционери Г. и Н. Т., а тримата ищци са наследници и на бившия акционер Д. С. Н., то се поддържа, че ищците Г.

К. Г. и Е. К. Г. понастоящем и въз основа на наследяване от бившите акционери на прекратеното акционерно дружество са собственици на по 123/600 ид.ч. от процесния ПИ, а П. Н. Г. е собственик на 50/600 ид.ч. от същия. За тези си права ищците са се снабдили с КНА № 130/16.05.2013г. по описа на П. С. – нотариус с рег. № 335 на НК, с район на действие – съдебния район на РС-Варна. Правният си интерес от предявяване на установителен иск за установяване на тези си права върху поземления имот спрямо ответника Г. А. Д. (след като по отношение на масивната триетажна жилищна сграда те са защитили правата си по реда на чл. 7 от ЗВСОНИ) извличат от предприетото им оспорване от ответника в рамките на воденото между страните друго дело (гр.д. № 2223/14г. на ВОС) относно изградената в поземления имот нова масивна едноетажна сграда с идентификатор ***. С молба с вх. № 3343/31.01.18г. ищците са посочили, че на 01.12.17г. (след завеждането на иска) ищецът П. Н. Г. и сестра му И. Н. Г.-П. са продали на ищците Г. К. Г. и Е. К. Г. собствените си общо 120.40 кв.м. ид.ч. от процесния ПИ, поради което и понастоящем се легитимират като собственици на по 178.60 кв.м. ид.ч. от процесния имот. Поради това двамата ищци предявяват исковете си за защита на актуалния обем от притежаваните права – всеки с по 178.60 кв.м. ид.ч. от процесния ПИ, целият с площ от 602 4 кв.м.

В подадения от ответника отговор на исковата молба предявените положителни установителни искове за собствеността върху описания ПИ са счетени за недопустими - поради преклудиране на възможността същите ищци да предявят инцидентен установителен иск за установяване на правото си на собственост върху ПИ в рамките на воденото срещу ответника и съпругата му гр.д. № 176/14г. на ВРС (приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на иска им по чл. 108 от ЗС по отношение на изградената в поземления имот нова масивна едноетажна сграда с идентификатор ***, основан на твърдението за придобиването му по приращение на осн. чл. 92 от ЗС, предвид придобиването на поземления имот по наследствено правоприемство и реституция по ЗВСВОНИ – заверени копия от актовете на трите инстанции по това дело са представени на л. 274- 302) и воденото само срещу настоящия ответник гр.д. № 2223/14г. на ВОС (по иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на изградената в поземления имот нова масивна едноетажна сграда с идентификатор ***, по което ищците се легитимират като собственици на процесната постройка въз основа на приращение – цялото дело е приложено като доказателство към настоящото дело). Евентуално е поддържано, че исковете са неоснователни, тъй като процесният ПИ не е бил придобит от ищците по наследствено правоприемство и реституция, респ. ищците не са законни наследници на бивши акционери на АД „К. Г.“, които да са били такива към момента на прекратяване на дружеството. Именно последният момент не е бил установен, тъй като от определение на Сталински окръжен съд от 03.05.1952 г. се разбира, че дружеството не е било прекратено, а е в процедура на назначаване на нов ликвидатор. Релевирано е възражение в условията на евентуалност, че ответникът е придобил по давност правото на собственост върху 60 кв.м. ид.ч. от процесния ПИ чрез осъществяване на непрекъснато и необезпокоявано владение от 1997г. до подаване на отговора на исковата молба, тъй като в този период трети лица и бащата на ответника са ползвали както собствената си сграда, която понастоящем е с идентификатор ***, така и дворното място пред същата сграда.

Разпечатката съдържа 30 от 191 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee6acf5b-7859-43e1-afc3-736817a6e9eb