Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 839 от 04.11.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно наказателно дело 954/2025
Вид
Протоколно определение № 839
Подписан
04.11.2025
В сила
04.11.2025
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА, ФИЛИП ЖЕЛЯЗКОВ ФИЛИПОВ, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.151 · Наказателен кодекс
  • чл. 274, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 839 гр. ХАСКОВО, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.ЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА и прокурора А. П. С.

Сложи за разглеждане докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно наказателно дело № 20255600600954 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:12 часа се явиха:

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО се явява прокурорът А. С..

ОБВИНЯЕМИЯТ Ю. С. М. се довежда от органите на

„Охрана“ – Хасково.

ОЗ

Явява се адвокат Г. Б., назначен служебен защитник.

По хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки за даване ход на делото.

АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ Ю. С. М.: Да се гледа делото. Нямам друг адвокат, който желая да ме защитава. Владея български език добре. Има думи, които не разбрах по време на разпита пред полицая и се обърнах към адвокат.

Не разбрах какво означават. Сега разбирам всички думи добре. Нямам нужда от преводач. Учил съм в България. Учил съм до шести клас. Умея да чета и да пиша.

Съдът не констатира пречки да бъде даден ход на делото, поради 1 което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Въззивният жалбоподател и обвиняем Ю. С. М. е със снета по делото самоличност от първата инстанция.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разясни на страните правото им на отводи срещу членовете на състава на съда, прокурора, съдебния секретар и защитника.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. Б.: Нямам искания за отводи.

ОБВИНЯЕМИЯТ Ю. С. М.: Нямам искания за отводи.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разясни на обвиняемия процесуалните му права, с които той разполага в настоящото производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ Ю. С. М.: Наясно съм с правата си.

Съдът докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата за неоснователна. Нямам доказателствени искания.

АДВ. Б.: Поддържаме жалбата, с която обжалваме Определение № 680 по ЧНД № 816/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград, като неправилно и необосновано. Нямаме други доказателствени искания. Относно коментара ми в жалбата относно контрола върху домашния арест пояснявам, че става въпрос за всички основания спрямо него да бъде наложена мярка „домашен арест“ и считам, че те са налице. Тоест, искам да кажа по завоалиран начин, че би следвало държавните органи, след като си изпълнят задълженията, да не възникнат проблеми от изпълнението на тези задължения от една страна, а да следят и контролират изпълнението на тази мярка, а от друга страна подзащитният ми да се чувства спокоен, като изпълнява съответната мярка.

ОБВИНЯЕМИЯТ Ю. С. М.: Поддържам жалбата на моя адвокат.

Придържам се към казаното от защитника ми. Искам да допълня, че два пъти ме закараха на невролог. Докторът е написал. По това време съм с болки от два месеца, нямам хапчета и имам болки вечерно време. Физически тормоз, 2 имам болки, хапчетата не ми помогнаха. Изписаха ми хапчета, свършиха ми хапчетата, но не ми действат. За 24 часа най-много около два-три часа имам сън и трябва да се движа. Четири души в 2 кв.м. не могат да се движат.

Постоянно трябва да се движа когато имам болки. С болки съм отишъл да работя, търпял съм. Изкарал съм някой лев за майка ми, за лекар. Имам дъщеря *** и тя е болна. Майка ми е болна и аз съм с болки. Просто психически тормоз и не издържам. Дъщеря ми е на ***. Докторът ми каза, че след 18 може да е под наблюдение. Имам две дъщери. Актът за раждане не е при мен. Те са при баба си и дядо си. Те живеят в ***, ***. Аз живея при майка си в ***, ***, защото ми изгоря къщата в ***. Тази къща е на зет ми и на сестра ми. По лична карта съм в **** От 5-6 години всичко ми идва /писмата/ при майка ми в ***. Писма и всичко идва там. Като излязох от затвора изчаках да ми се вдигне забраната, 52 дни бях тук и отидох в Германия да работя за три месеца. Преместих се на квартира, защото щях да взимам дъщеря ми с мен на доктор и майка каза, че е много болна, сестра ми и брат ми не се връщат и аз се върнах да я закарам на лекар и аз съм с много болки. Щях да отида при *** и да видя какво ще ми каже, защото трябва да се махнат тези пластини. Казаха ми, че имало дело за издирване и ме взеха от границата със Сърбия. От затвора излязох и те продължаваха да ме плашат, че ще кажат някаква лъжа на полицията, защото била единствената свидетелка, да ме вкарат в затвора. Същата вечер към 17-18 часа съм звънял на полицията, на кварталния и му казах, че ме плашат, че съм спал с дете. Няма такова нещо.

Всичко беше нагласено. Виновните хора са вън. Във Франция с жена ми се карахме и четири месеца и половина бях там в затвора. В Германия за първата ми присъда, като мина делото и адвоката ми звънна на втория ден, а аз отивах да пращам пари, на връщане при проверка полицията ме взе и каза, че трябва да ме връщат, а аз и без туй щях да се връщам. Имах присъда година и половина. Три месеца бях в затвора и чаках заповед да ми пратят от България.

Изгоря къщата ми в **** Преди да изгори къщата я продадох на брат ми. Сега с майка ми сме при зетя. Гледаме да работим да изкараме някой лев, ако сме живи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Намирам делото за изяснено. Да се приключи.

АДВ. Б.: Нямам искания. Да се приключи делото.

3

ОБВИНЯЕМИЯТ Ю. С. М.: защитника ми.

Придържам се към казаното от

Съдът, след като взе предвид отсъствието на доказателствени искания и стигна до заключението, че делото е изяснено от фактическа страна, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам жалбата за неоснователна, а атакувания съдебен акт за правилен, обоснован и законосъобразен. При постановяване на акта си, с който РС - Свиленград е потвърдил мярката за неотклонение спрямо обвиняемият М., се е съобразил изцяло с изискванията на чл.65 от НПК. Твърденията, изложени в жалбата на защитника на обвиняемия, са напълно произволни и непочиващи на доказателствения материал. На първо място, считам че от събраните до момента по делото доказателства може да се направи напълно обосновано и основателно предположение, че обвиняемия е автор на престъплението по чл.157 ал.3 вр. ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Същото е тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 до 12 години. Не са били събрани доказателства, които по някакъв начин да са разколебали обвинението спрямо М.. Показанията на пострадалия и останалите свидетели кореспондират със заключенията на вещите лица по назначените съдебно медицинска и психолого-психиатрична експертизи, като водят до изводи за извършено престъпление и то от обвиняемия М.. Не може да се приеме и че е отпаднала опасността обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление, която опасност е била налице при вземането на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Това е така с оглед фактите, че обвиняемия е напуснал гр.Свиленград, където е извършил престъплението незабавно след това, въпреки че е разбрал, че го търсят органите на МВР, а след три дни е напуснал и територията на Р. България. Бил е обявен за общодържавно издирване и в продължение на повече от две години местоживеенето му е било неустановено, което е причина за спиране на наказателното производство.

Обвиняемият явно няма установено местоживеене в страната, поради което друга мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“, е неприложима. Същият е криминално проявен и осъждан за различни по вид 4 престъпления, като е търпял наказание „лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл.151 от НК, т.е. отново за престъпление касаещо половата неприкосновеност на малолетно лице. Изложеното до тук налага извода, че обвиняемият е личност с висока степен на обществена опасност и опасността да извърши престъпление и да се укрие е реална. Липсват доказателства и за влошено здравословно състояние на обвиняемия, което да е несъвместимо с условията на следствения арест или да се нуждае от някакво спешно и неотложно лечение, което не може да се осигури и проведе в тези условия, като същевременно да застрашава по някакъв начин живота и здравето му, в каквато насока е категоричното заключение на вещото лице, изготвило експертиза в производството по искане за изменение на мярката за неотклонение пред първоинстанционния съд. Периодът на задържане на обвиняемия в никакъв случай не може да се разглежда като надхвърлящ стандартите за разумен срок. Видно от материалите по досъдебното производство, същите съобразно протокол от 13.10.2025г. са били предявени на обвиняемия и защитника му, като единствената причина за неприключването на разследването е, че на същата дата е подадена и молбата за изменение на мярката за неотклонение, производството по разглеждането на която и до момента не е приключило. По изложените съображения, считам че Определението на Районен съд - Свиленград е правилно и законосъобразно, като жалбата следва да бъде оставена без уважение.

АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че взетата мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ е оставена в сила от Районен съд – Свиленград без да се проучат, анализират и обсъдят правилно представените доказателства по делото, които по своята същност са взаимно противоречиви и нелогични и няма как един съдебен акт да се позовава на тях. Затова считам същия за незаконосъобразен и неправилен. Тъй като съм изложил пълно, всестранно и обективно обстоятелствата по направеното от нас искане, както в искането до Районен съд – Свиленград, съответно и в защитата в съдебно заседание, така и частната жалба до Окръжен съд – Хасково, ще акцентирам само върху ключови моменти в това производство.

Първо, физиологическото състояние на задържания обвиняем. С оглед твърденията на задържания Ю. М. и изготвената в тази връзка съдебномедицинска експертиза се установи, че той има травма на гръбначния стълб и дегенеративно изменение на същия. Тези негови състояния не само предполагат, а и са свързани с наличието на болка, която се потиска с медикаменти. Важно е да се подчертае, че изписаните медикаменти не лекуват тялото и същото не оздравява и не се възстановява, а чрез тях само се потиска 5 източника на болка. Понякога влошаването на здравословното състояние може да се преустанови с прости и ефективни методи като минимални физически упражнения, чрез ходене, а също така и чрез облекчаване на организма от приема на лекарства, тъй като всеизвестен факт е, че постоянният прием на лекарства уврежда функциите на черния дроб и на бъбреците.

Второ, липса на предпоставките по чл. 63 от НПК. Независимо, че основанието за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е изменение на здравословното състояние на задържания обвиняем, в това производство следва да се разгледат и предпоставките на чл. 63 от НПК – обоснованото предположение за извършени престъпления. Въпреки твърденията на прокуратурата, че в случая е налице обосновано предположение за извършено престъпление, то моля съда за нова преценка на него. Тези твърдения на прокуратурата са изведени въз основа на противоречиви, взаимно изключващи се и недостоверни доказателства.

Липсват преки, относими и безспорни доказателства, които да уличават задържания в извършването на твърдяното престъпление. От установените факти и приложените доказателства би следвало да се разколебае тезата относно обоснованото предположение, че е извършено престъплението и то от подзащитния ми, а не да се поддържа обвинение.

Относно доказателствата за реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, такива представени от прокуратурата - няма. Има твърдения в тази връзка, които се ползват шаблонно при такива случаи, без да са подкрепени с нито едно пряко, относимо и безспорно доказателство. Основният контрааргумент към прокуратурата е, че е налице индивидуализация на лицето и идентификация на адреса му на пребиваване.

Уважаеми окръжни съдии, считам, че разследващите органи в момента имат много пропуски и съдът е длъжен да ги контролира. До настоящия момент в това образувано наказателно производство не се спазва основен принцип в наказателния процес, а именно презумпцията за невиновност. Всички действия, свързани или насочени към подзащитния ми, доказват, че прокуратурата и Районен съд - Свиленград са предубедени и считат същия и го третират като престъпник и поради тази причина не уважават нито едно негово искане. Считам, че актът на Районен съд – Свиленград, с който се остави без уважение поисканото изменение на взетата мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“, се явява незаконосъобразен, поради което моля съда да отмени Определение № 680/27.10.2025 г. и да уважи искането ни за нейното изменение в „Домашен арест“, или друга по-лека такава по отношение на задържания Ю. М.. Моля за Вашия съдебен акт в тази връзка.