Определение № 2584 от 10.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2584 гр. Пловдив, 10.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20225300502736 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез пълномощника му по делото юрк. М.К., против Определение №9826 от 14.09.2022г., постановено по гр. д. №7368/2022г. на Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., с което е върната подадената от дружеството искова молба вх.№41157/23.05.2022г. и е прекратено производството по делото в частта му относно предявените от дружеството против Г. П. Т. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 93,71 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №505395687 с партиден номер М6167043 и сумата от 334,76 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №505395687 с партиден номер М6167044.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана 1 страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземания на „А1 България“ ЕАД спрямо Г. П. Т., произтичащи от рамков договор №505395687 от 18.11.2018г. и приложения към него. В исковата молба и уточнителните молби към нея ищецът подробно е описал основанието и размера на отделните претендирани от него вземания в общ размер от 1082,59 лв.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че заповедта за изпълнение не е била издадена за вземания за неустойки, поради което и по отношение на претендираните вземания за сумата от 93,71 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №505395687 с партиден номер М6167043 и сумата от 334,76 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №505395687 с партиден номер М6167044 липсва идентичност между издадената заповед за изпълнение и предявения установителен иск.

Частната основателна. жалба срещу така постановеното определение е

Неправилно съдът е приел, че е налице липса на идентичност между вземането по издадената заповед за изпълнение и това по установителния иск. Видно от исковата молба, същата почти дословно възпроизвежда съдържанието на т.12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в което подробно е описан начина на формиране на общата претендирана сума от 1082,59 лв. и обстоятелствата, от които произтичат отделните вземания, включени в нея, включително и тези за сумата от 93,71 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №505395687 с партиден номер М6167043 и сумата от 334,76 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №505395687 с партиден номер М6167044. Действително в издадената заповед за изпълнение съдът не е описал отделните вземания съобразно т.12 от подаденото заявление, а е посочил само общата претендирана сума от 1082,59 лв., която е определил като „главница“.

Този подход на заповедния съд не може да бъде подкрепен, но 2 независимо от това настоящият състав на съда не споделя крайният извод в обжалваното определение за липса на идентичност в частта за неустойките между вземането по издадената заповед за изпълнение и вземанията, за които е бил предявен установителния иск. От съдържанието на исковата и уточнителните молби по несъмнен начин следва, че искът е предявен именно за вземанията, претендирани в заповедното производство, като неустойките в размер на 93,71 лв. и 334,76 лв. са част от сумата от 1082,59 лв. по издадената заповед за изпълнение. Квалификацията в заповедта на посочената сума като „главница“ не води до други изводи, тъй като този термин е достатъчно общ и абстрактен и същият би могъл да се използва за всякакви лихвоносни парични вземания, включително и за такива за неустойка.

Същественото в случая е, че в исковата молба ищецът е описал подробно вземанията си и за ответника и съда не може да има съмнение какъв е предмета на делото. Именно по този предмет съдът следва да се произнесе с решението си, в което няма пречка да разграничи основанието и размера на отделните вземания, включени в обща сума от 1082,59 лв. Липсата в заповедта за изпълнение на подробна разбивка на претендираните суми не може да вмени във вина на ищеца и същият не следва да понася неблагоприятни последици от действията на заповедния съд. Отделно от това следва да се има предвид и че исковото производство при предявен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, се развива по общите правила на исковия процес и ищецът по него не е лишен от правата по чл.143, ал.2 от ГПК, стига да не се променя основанието на иска. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Направените в настоящото производство разноски от частния жалбоподател следва да бъдат претендирани пред първоинстанционния съд, който следва да се произнесе по тях съобразно крайния изход на спора.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение №9826 от 14.09.2022г., постановено по гр. д.

№7368/2022г. на Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., с което е върната подадената от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, искова молба вх.

№41157/23.05.2022г. и е прекратено производството по делото в частта му относно предявените от дружеството против Г. П. Т. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 93,71 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №505395687 с партиден номер М6167043 и сумата от 334,76 лв.неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №505395687 с партиден номер М6167044.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4