Решение № 163 от 13.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. София , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жаклин Комитова

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело № 20211100508613 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 31752/03.06.2021 г. по описа на ЧСИ С.Х., подадена от Т. М. М., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20218630400409 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу действия на съдебния изпълнител – определяне на дължимите разноски по изпълнителното дело.

Жалбоподателят оспорва размера на начислените от съдебния изпълнител разноски. Твърди, че претендираните раззноски на взискателя от 105 лева се явяват прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото, по което няма почни никакви извършени действия от взискателя.

Сочи, че таксата по ТТРЗЧСИ от 351,70 лева се явява прекомерна и е в поголям размер от този, посочен в т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото дължимата такса по т. 26 от Тарифата възлизала на 167,41 лева. Претендира да бъдат намалени разноските на взискателя по изпълнителното дело от 105 лева на 100 лева и разноски по ТТРЗЧСИ от 351,70 лева на 167,41 лева. Прави искане за присъждане на направените разноски в настоящото производство.

В дадения срок взискателят “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, е подал писмено възражение, в което оспорва жалбата като неоснователна.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.

1

Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 03.02.2021 г. на “Т.С.” ЕАД срещу длъжника Т. М. М., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.01.2021 г. по гр.д. № 3988/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, с който Т. М. М. е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД на основание чл.

81 и чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 372 лева, направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции, изчислени съобразно уважената част от предявените искове, както и сумата от 89 лева, сторени разноски в заповедното производство, изчислени съобразно уважената част от предявените искове, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 621,60 лева, юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят “Т.С.” ЕАД е поискал да бъде събрано вземането, както и разноските по изпълнителното дело, включително 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

С молбата на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е поискано извършването на справки, насочването на принудителното изпълнение – запор върху вземания на длъжника от трудови договори и запор върху вземания от банкови сметки и сейфове, а ако не бъдат намерени такива – опис, оценка и продан на притежавани от длъжника движими вещи. С молбата са възложени на съдебния изпълнител изцяло действията по проучване имущественото състояние на длъжника, правене на справки, снабдяване с документи, книжа и други, както и определяне начина на изпълнението.

По изпълнителното дело са извършени справки и са наложени запори върху вземания от сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение.

Поканата за доброволно изпълнение, в която са включени оспорваните разноски по изпълнението, е връчена на длъжника на 25.05.2021 г.

При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител от длъжника е сведена до посочените в ГПК актове и на лимитативно посочени в закона основания – чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията на съдебния изпълнител (така в мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.

2

486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

В случая жалбата е подадена от длъжника по изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения едноседмичен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В случая начислените в полза на взискателя разноски от 105 лева не са прекомерни, тъй като същите включват разноските за държавна такса за издаването на изпълнителния лист от 5 лева и за юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. Правилно е начислена от съдебния изпълнител държавната такса за издаването на изпълнителния лист, която е за сметка на длъжника. Юрисконсултското възнаграждение е определено в размер на 100 лева, както се претендира в жалбата.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е прекомерна таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 351,70 лева. В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител е посочил, че общата сума от 351,70 лева с ДДС за такси по ТТРЗЧСИ се формира, както следва: обикновени такси - такса по т.1 от Тарифата - 24 лева с ДДС; четири броя такси по т. 3- 24 лева с ДДС; три броя такси по т. 5 от Тарифата - 72 лева с ДДС; пет такси по т. 9 - 90 лева с ДДС и допълнителни разноски по т. 31 - 3,70 лева (за държавни такси за справка в регистъра на БНБ за банкови сметки, справка в НБД “Население”); пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 115 лева без ДДС или 138 лева с ДДС.

Както е посочено от съдебния изпълнител в тежест на длъжника е определена такса по т. 26 от Тарифата в размер на 138 лева с ДДС, т.е. дори по-ниска от сочената от частния жалбоподател от 167,41 лева. В останалата част сумата от 351,70 лева се формира от други такси и разноски (по т. 1, т. 3, т. 5, т. 9 и т. 31).

Не се установява задълженията по изпълнителния лист да са платени от длъжника към датата на образуване на изпълнителното дело или в срока за доброволно изпълнение и това не се твърди в жалбата. Поради това настоящият състав приема, че длъжникът е дал повод за завеждане на изпълнителното дело, съответно за извършване на изпълнителните действия и следва да понесе разноските по изпълнението до определения от закона размер.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

Взискателят и настоящ ответник по жалбата не претендира разноски в настоящото производство, поради което такива не му се присъждат в същото.

3

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 31752/03.06.2021 г. по описа на ЧСИ С.Х., подадена от Т. М. М., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20218630400409 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу действия на съдебния изпълнител – определяне на дължимите разноски по изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4