Решение № 5362 от 09.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5362 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100510809 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. М. С. срещу решение № 20040737/07.06.2022г. постановено по гр.д. № 43371/2020г. на Софийския районен съд, ГО, 69 състав, в частта, с което са уважени предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“АД срещу нея искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 467,15 лв. представляваща незаплатена цена на предоставени ВиК услуги в периода 01.09.2016г. – 18.08.2019г.. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва считано от 02.10.2019г. до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 27,01 лв.. представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 01.10.2016г. – 18.08.2019г; както и в частта, с което са присъдени разноски по реда на чл.78 ал.1 от ГПК.

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, доколкото първоинстанционният съд е направил погрешен фактически и правен извод, че ответникът е собственик на ½ идеална част от процесния апартамент и съответно има качеството на потребител на ВиК услуги. Излага подробни съображения, че по делото липсват надлежни доказателства установяващи при пълно доказване както обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, така и че същия е в облигационно правоотношение с ищеца при общи условия. Счита, че недоказано е и реалната доставка и потребление на ВиК услуги от ответника в процесния апартамент. Поддържа направеното възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.

1

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят изцяло.

Въззиваемата страна „СОФИЙСКА ВОДА“АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не подава такъв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане в полза на „СОФИЙСКА ВОДА“АД представляващо стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 21.06.2016г. – 18.08.2019г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****,, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 22.07.2016г. – 18.08.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 56196/2019г по описа на СРС, ГО, 69 състав.

Решението в частта, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „СОФИЙСКА ВОДА“АД срещу С. М. С. искове с правно основание чл.79 ал. от ЗЗД за сумата над 467,15 лв. до пълния предявен размер от 1082,45 лв. – главница за предоставени ВиК услуги и за периода 21.06.2016г. – 31.08.2016г. и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 27,01 лв. до предявения размер от 77,70 лв. и за периода 22.07.2016г. – 18.08.2019г, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на предоставените услуги от ответника.

Според легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от 2

Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване.

Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Предвид събраните по делото писмени доказателства настоящият състав на съда намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че по делото се установява твърдението на ищеца, че именно ответникът като собственик на процесния имот, до който водоснабдителното дружество е доставило В и К услуги през процесния период е пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените искове. Това обстоятелство се установява от писмо СО, район Люлин, дирекция Общински приходи, подписано от началник отдел, в което е посочено, че в информационната система на СО, район Люлин, дирекция Общински приходи, за недвижимия имот, находящ се в гр.София, ж.к. **** , данъчно задължено лице за процесния период с декларирано право на собственост за ½ идеална част е именно ответникът С. М. С.. /в декларацията се посочва освен обема на правото на собственост и документ, въз основа на което е придобит съответно копие от същия/.

Следователно, по делото е установено при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК обстоятелството, че ответницата за процесния период е била собственик на водоснабдения имот, съответно същата има качеството на потребител на ВиК услуги.

Противно на поддържаното в жалбата ищецът е установил и доставката на водоснабдителни и канализационни услуги, предвид кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза, от която се установява, че процесният имот е водоснабден. Вещото лице е посочило, че в процесния имот измерването и отчитането на консумираните количества вода е било извършвано на база, съгласно начина и количествата по Наредба №4/14.09.2004 г. и ОУ на доставчика.В заключението е посочено още, че фактурираните цени за доставените количени услуги съответстват на утвърдените от КЕВР цени.

В нормата на чл. 11 ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е посочено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите.

Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите части. А чл. 11 ал. 5 от същата Наредба предвижда, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Съгласно чл. 34а ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., периодичните проверки на 3 индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Според чл. 34а ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., индивидуалните водомери в сградиетажна собственост, се проверяват за метрологична годност по искане и за сметка на потребителите, като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Нормата на чл. 34а ал. 5 предвижда, че когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39 ал. 6. Последната цитирана разпоредба препраща към чл. 39 ал. 5 от Наредбата и по същество предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до извършване на проверката посочените количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател.

В конкретния случай е установено /при липса на оспорване на изводите на вещото лице по комплексната експертиза /, че за процесния период водомерът в жилището на ответника е бил извън установения срок на метрологична проверка/ без надлежно поставен и пломбилран, като нито има твърдения, нито ангажирани доказателства, че о потребителят не е предприел нито действия по неговата подмяна с нов, съответно заявил и организирал е организирал метрологична проверка за презаверяването на годността на собствения му водомер. Eто защо и предвид липсата на насрещно твърдение от ответника, съответно на ангажирани доказателства, че поставеният в имота водомер е бил подложен на проверка, респективно, че е бил метрологично годен през посочената част от процесния период, то следва извода, че са налице гореописаните предпостваки за служебно начисляване на потребление.

Следва да се посочи, че в нормата на чл. 23 ал. 5 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "С. В. " АД, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение No ОУ-064 от 17.07.2006 г., е предвиден идентичен ред за определяне на количеството изразходвана питейна вода при липса на индивидуални водомери или неизправни такива. Посочено е, че в този случай месечното количество изразходвана питеина вода се определя както следва: по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

В конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че ищцовото дружество е имало основание за приложение на правилото на чл. 39 ал. 6 от Наредба № 4, като вещото лице установява правилното приложение на цитираната норма.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав приема, че искът е доказан по основание, а по размер – само до ½ от вземането, доколкото се установи, че отвеникът е собственик на процесното жилище на ½ идеална част, съответно неговата отговорност може да бъде ангажирана именно до размер на ½ част от неплатеното вземане за цена на потребени ВиК услуги, а именно – 514,22 лв.