Решение № 986 от 11.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. Варна, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20213110110141 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано е по искове на В. АЛД. ХР., ЕГН **********, против Н. СТ. ХР., ЕГН**********, с правно основание чл.49, ал.1 и ал. 3 от СК за прекратяване на сключения между страните на 16.06.2020 граждански брак, по вина на ответника и небрачни искове за определяне на мерките относно упражняването на родителските права и местоживеенето по отношение на ненавършилите пълнолетие деца ****, ЕГН:********** и ****, ЕГН:**********; за определяне режим на лични отношения с бащата, за дължимата издръжка на децата, за ползването на семейното жилище и по отношение на фамилното име на съпругата след брака.

С Определение №3577/23.07.2021г. съдът присъединява гр.д.

№10392/2021г.по описа на ВРС, ХХ състав към гр.дело №10141/2021г. по описа на ВРС ХLIХ състав, образувано по повод искова молба с вх. per.

№19914/15.07.2021г., подадена от Н. СТ. ХР., ЕГН**********, с която против В. АЛД. ХР., ЕГН ********** е предявен брачен иск с правно основание чл.

127, ал. 2 от СК за определяне режим на лични отношения на бащата с ненавършилите пълнолетие деца ****, ЕГН:********** и ****, ЕГН:**********, за общо разглеждане на делата.

Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически 1 твърдения: Твърди, че с ответника Н. СТ. ХР. са съпрузи по силата на граждански брак, сключен на 16.06.2020г. пред длъжностно лице по гражданско състояние за което е съставен акт за граждански брак №0346 от 16.06.2020г. Твърди, че още по време на съвместното им съжителство и преди сключване на брака ни се родили двете им деца - ****, ЕГН:**********, роден на 04.0.2015г и ****, ЕГН:**********, роден на 26 10.2016г. Твърди, че през първите няколко години по време на съвместното съжителство отношенията им били много добри, но след като се р одили децата, започнали недоразуменията по между им. Те били по всякакви поводи, дори и за начина по който следва да бъдат отглеждани пдецата.Твърди, че още когато б ила на 14г. реши ли да се съберат и да живеят заедно и тя отишла да живее с него при неговите родители в гр.Варна, кв.****.ул.Горна студена „№ЗЗА. Твърди, че от първия месец след като заживели заедноответникът започнал да я бие през седмица и я псувал постоянно. Търсел причина да се скарат.Твърди, че по цял ден стояла в къщата на родителите му, чисте ла и готвелах. Твърди, че ответникът й нанасял удари по цялото тяло. Твърди, че майката на ответника виждала всичко и й казвала, че това е нормално, т.к.ммъжете са такива - бият и псуват, а жените трябва да търпят. Твърди, че т.к. била малка, й повярвала, а освен това не искала да тревожисвоите родители, за да нямат проблеми със семейството на Найден. Твърди, че това отношение към нея отстрана на отв.Н.Х. продължило и по време на двете й бременности с децата, като за него нямало значение, че е бременна и побоя и тормоза продължили. Твърди, че о т както са заживели заедно, ответникът е работил около година - година и половина, а се издържали от детските помощи, които получава ли, а освен това импомагали нейните родители , които им давали пари и купували колибки за децата, кошара, както и дрехи.

Твърди, че през м.я нуари 2020г. Родителите й заминали за гр.Бермен Германия, където майка й намерила работа на Найден във фирма за пакетиране настоки.През месец август 2020г. Семейството на ищцата и ответника отишли при майка й в Германия и се настани ли заедно в един апартамент. След 14 дни ответникът й нанесъл поредния побой. Твърди, че след като се върнала от работа, майка й видяла това. Тогава Найден й казал да избирам, дали да остане при майка си, или да тръгва с децата с него в ****, където работел бащата на Найден. Твърди, че решила да отиде със съпруга си при неговите родители, защото той й казал, че никога няма да й даде децата, 2 ако аз си замине или го напусне. Този страх да е би да я отдели от децата ми, я карал да мълчи, да не говори с никога, да не се оплач е на родителите си.

Твърди, че след като отишли в **** при свекър й, при тях дошла и свекърва й – майката на ответника от България. Твърди, че побоя и обидите продължавали без спиране. Ответникът я биел, както пред родителите си, така и когато били сами в квартирата. Твърди, че побоищата над нея се извършвали пред децата им. Твърди, че в през месец май, преди рождения ден на сина им Стилян, в присъствието на детето ответникът започнал да я бие и детето му викало„татко не убивай майка ”. Твърди, че при този побой тя припаднала, а ищецът се е уплашил и хвърлил в лицето й чаша вода.Ищцата решила, че ако разкажа на някого - на майка си или на моята приятелка, никой няма да й повярва и решила да направи видеозаписи, как ответникая бие, за да й повярват. Твърди, че побоищата продължили и се обадила на майка си и поръчала да й купят билети за самолет с двете деца, за да се приберат в България. Твърди, че ответникът я заплашил, че ако остан е още два - три дни при него ще я убие. Поради това помолила майка си да й купи билети за нея и децата по възможност най-скоро и по този начин успяла да се прибере при майка си в България. Твърди, че казала на ответника, че когато изпълни обещанието си да спре да я бие, ще се върне при него. Заявява, че не приема действията на ответника като нормално поведение и човешко отношение. Твърди, че не може да търпя униженията, физическото и психическо насилие, което било ежедневие в дома им. Приема, че всичко това е индикация за липса на доверие обич и споделено партньорство.

Твърди, че бракът между нея и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника и съществува формално и не изпълнява социалната си функция. Между тях любовта, привързаността и разбирателството в общуването като мъж и жена не съществуват. Твърди, че ответникът погрешно разбира брака като институция и брачните взаимоотношения.

Твърди, че се страхува за живота си, както и за живота и здравето на деца им, защото побоищата се извършвали в тяхно присъствие и пред техните очи.

Твърди, че това отношение към нея ги травмира и те не се чувстват спокойни и сигурни в съжителството им с техния баща. Твърди, че ответникът не притежава родителски капацитет да се грижи за децата, защото упражнява насилие върху нея - физическо, психическо в тяхно присъствие и приема, че това е нещо съвсем нормално и в реда на нещата. Твърди, че грубото 3 държание и към децата я убеждава, че е в техен интерес да останат да живеят съвместно с нея в семейното ни жилище. Твърди, че не притежават придобито по време на брака недвижимо и движимо имущество, което да подлежи на разпределяне и ползване. Твърди, че семейното жилище на ходя що се в гр.

Варна, кв.****, ул."**** „№50, в която къща живе ят с децата е на нейните баба и дядо.Твърди, че ответникът е напуснал семейното ни жилище и в момента обитава такова на родителите си на ул."**** „№23Б.

В рамките на срока и по реда на чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ изявлението, съобразно което желае развод. Оспорва заложените в исковата молба фактически твърдения, вкл., че вината за разстройство на брачните отношения е негова. Сочи, че разстройството на брачните отношения се дължи на неуважително отношение на ищцата към него.Твърди, че през 2020г. семейството им се било установило в ****, в гр.****, където ответникът си намерил работа, за да издържам семейството си. Твърди, че отношенията между него и съпругата му се влошили, вследствие на което тяго напусна на 06.06.2021г., като взела децата им и се прибрала в България. Твърди, че причина за раздялата им били родителите на ищцата, които не го харесвали. Оспорва твърденията за нанасяни побои до припадък над ищцата, като изтъква, че тя не е предоставила медицински документи за това. Изтъква, че тя не е представила и доказателства за сигнализиране на компетентни органи за упражнено от ответника домашно насилие. Оспорва твърдения и за грубо отношение и нанасяне на обиди към нея.Оспорва причините за напускането от страна на ищцата, заедно с децата на жилището им в **** и прибирането им в България. Твърди, че ищцата категорично му отказвала да се срещне с децата.

Предвид обстоятелството, че с Определение №3577/23.07.2021г.съдът присъединява гр.д.№10392/2021г.по описа на ВРС, ХХ състав към гр.дело №10141/2021г. по описа на ВРС ХLIХ състав, образувано по повод искова молба с вх. per. №19914/15.07.2021г., подадена от Н. СТ. ХР., ЕГН**********, с която против В. АЛД. ХР., ЕГН ********** е предявен брачен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за определяне режим на лични отношения на бащата с ненавършилите пълнолетие деца ****, ЕГН:********** и ****, ЕГН:**********, за общо разглеждане на делата, съдът приема, че е налице насрещна искова претенция от ответника по първоначалнтия иск, против първоначалния ищец.

4

Ищецът по насрещният иск заявява, че при поддържане от страна на ищцата по първоначалния иск поддържа исковите си претенции по чл.49, ал.1 СК, моли съда бракът му с ищцата да бъде прекратен по нейна вина.

Моли на ищцата да бъде предоставено упражняването на родителските права над децата им, като на ответника да бъде определен разширен режим на лични контакти с тях. Моли да бъде осъден да заплаща в полза на децата месечна издръжка.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните лично и чрез процесуални представители, поддържат заявените с исковите молби и отговорите по тях становища.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства:удостоверение за сключен граждански брак №********** от 16.06.2020 г., удостоверение за раждане № **** от11.05.2015 г., удостоверение за раждане № ********** от 26.10.2016 г. , изготвения от Дирекция“СП“ гр.Варна социален доклад постъпил на 18.10.2021 г., справка за банкова смека от18.10.2021 г. от Банка ДСК – АД, жалба до ІV РУ гр.Варна от 09.07.2021 г.,фактура № 31 от 29.10.2021 г. и фактура № 36 от 24.11.2021 г.

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 16.06.2020г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №346 от същата дата от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна.

Видно от приложеното на Удостоверение за раждане № ****, издадено въз основа на акт за раждане №95/11.05.2015г.от Община Варна, същите са родители на детето на ****, ЕГН:**********, роден на 04.05.2015г.

Видно от приложеното на Удостоверение за раждане № **********, издадено въз основа на акт за раждане №256/26.10.2016г.от Община Варна, същите са родители на детето на ****, ЕГН:**********, роден на

21.10.2016г.

5

От приложена по делото Справка за актуални трудови договори се установява, че последното регистрирано трудово правоотношение на ответника Х. е прекратено на 17.12.2019г. и след тази дата липсват данни за налично трудово правоотношение на ответника.

По делото е представене жалба от ответника и ищец по насрещния иск Х. до Районна прокуратура-Варна, срещу ищцата Х. и нейните родители.

По делото е представена жалба от ищцата и ответник по насрещния иск Х. до ПУ-**** към IVРУМВР-Варна, скрещу ответника и ищец по насрещния иск Х..

По делото от ищцовата страна са представени 2бр. фактури за заплатени такси за проведени логопедични терапии за детето Карлос Стилиянов, всяка на стойност от 400 лева.

От постъпилия с вх.№37917/18.10.2021г.писмен Социален доклад от контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” Варна се установява, че децата Стилиян и Карлос са родени от съвместното съжителство на **** и Н.Х.и. Родителите се запознават преди около седем години. За съвместния си живот с Н.Х. майката споделя, че е протичал мъчително, тъй като той често е проявявал агресия към нея.През 2020 година двойката сключва граждански брак и впоследствие заминава за Германияпри нейните родители. Там те пребивават около месец. През точи период от време майката е била подложена на домашно насилие за пореден път, но се е съгласила да замине за ****, тъй като Н.Х. я заплашил, чс няма да види повече депата. Пристигайки в другата държава през м. септември 2020 г. тормоза над майката е продължил до м. юни 2021г. Toгава майката и децата са успели да отпътуват от **** и се завръщат в България, при нейните родители.След раздялата между децата и башата с имало една среша, през м. септември 2021 г. в присъствието на майката и нейния адвокат, в рамките на деня.