Решение № 298 от 21.07.2025, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 207/2025
- Вид
- Решение № 298
- Подписан
- 21.07.2025
- В сила
- 14.08.2025
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 298 гр. Карлово, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320100207 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 26 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.
Ищцата В. В. В. с ЕГН **********, *** твърди, че на 02.09.2024 г. сключила с ответното дружество онлайн договор за потребителски кредит № 202409020514230059, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 500.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.36%, годишен процент на разходите -48.72%.
Съгласно чл.4, ал.3 от договора, в срок до края на следващия ден от настоящият договор, кредитополучателят бил длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябвало да бъде за сума в размер на 534.00 лева със срок на валидност до 04.12.2024 г.
В случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3 в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия на договора, той дължал на дружеството неустойка в размер на 210.00 лева съгласно чл.6, ал.1 от договора.
Ищцата усвоила изцяло заемният ресурс, не изплатила сумата за неустойка, но не дължала плащания за същата на следните основания:
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, 1 на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението, следвало да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Сочи, че предвидената неустойка в размер на размер на 210.00 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо 100% от заетата сума в размер на 500.00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.
Излага правни доводи за недействителност на клаузата за неустойка.
МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено, че клаузата по чл. 6, ал.1 от договор за потребителски кредит № 202409020514230059 от 02.09.2024 г., сключен между „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (***), ет. 10, представлявано от управителя - И. Н. Х. и В. В. В. с ЕГН **********, ***, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 210 лева, е НИЩОЖНА като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.
Ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД, чрез процесуалния си представител оспорва иска.
Признава следните факти: страните са сключили процесния договор 2 за кредит, по силата на който на 02.09.2024 г. е предоставена сумата в размер на 500.00 лева.
Оспорва твърденията за нищожност на неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, заобикаля закона и нарушава предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Излага правни доводи за действителност на неустоечната клауза.
ПО ДЕЛОТО е приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (***), ет. 10, представлявано от управителя - И. Н. Х., за осъждането на В. В. В. с ЕГН **********, *** да му заплати сумата в размер на 500.00 лева (частичен иск от пълния размер на непогасените суми по процесния договор в общ размер на 534.00 лева - главница и възнаградителна лихва, дължима за периода от 03.10.2024 г. до 03.12.2024 г.) ведно с обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 500.00 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда – 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира деловодни разноски.
Сочи, че на 02.09.2024 г. между „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 (като кредитор) и В. В. В. (като кредитополучател) е сключен договор за кредит № 202409020514230059. В изпълнение на задължението си по чл. 1, ал.
1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът предоставил заемната сума в размер на 500.00 лева посредством банков превод по лична банкова сметка на кредитополучателя.
Съгласно чл. 3 от договор за кредит В. В. В. се задължила да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 3 броя анюитетни (равни) вноски, всяка в размер на 178.00 лева, обхващащи периода от 03.10.2024 г. до 03.12.2024 година.
Към настоящия момент В. В. В. не е направила едно плащане за погасяване на задължението по процесния договор.
Ответницата по насрещния иск, В. В. В., го оспорва. Сочи, че дължи само чистата сума по кредита, но не и такива за лихви, неустойки и други.
Оспорва претенцията за разноски по насрещния иск, доколкото ответникът с поведението си е станал повод за предявяване на първоначалния.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът като кредитополучател и ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД като кредитор са сключили договор за потребителски кредит № 202409020514230059 от 02.09.2024 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 500.00 лева. Не се спори, че договорената сума е била предоставена на ищеца. В чл. 3, ал.1 е уговорено заетата сума да се върне в срок до 03.12.2024 г. на вноски съгласно погасителен план по чл. 11, ал.2. В същия е уговорено връщането на заетата сума на 3 равни погасителни вноски, всяка в размер на 178 лева, или обща сума за връщане – 534 лева, с точно посочени падежни дати на плащане на всяка вноска. В ал.4 на чл. 11 е посочен ГПР в размер на 48.72%, а в ал.1 – 3 размер на възнаградителна лихва – 40.36% годишно. В чл. 4, ал.3 страните са уговорили, че кредитополучателят е длъжен в срок до края на следващия ден от сключване на договора, да предостави гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция следвало да бъде в размер на 534 лева със срок на валидност до 04.12.2024 г. В член 6 от договора е посочено, ако гаранцията по чл. 4, ал.3 не бъде предоставена, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 210 лева, която се начислява на месец.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани и сктраните не спорят по фактите.
ОТНОСНО иска за прогласяване нищожност на клауза:
Не се спори, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е получил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителските кредити (ЗПК).
Съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК следва да се съобрази и нормата на §2 от ДР на ЗПК, касаеща въвеждането разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Ето защо, при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.
В оспорената клауза на чл. 6, ал. 1 от договора, е предвидено, че при непредоставяне на гаранция по чл. 4, ал. 3 в установения срок и съгласно реда и условията по общите условия, потребителят дължи на дружеството неустойка от 210 лева. По делото не са представени общите условия по кредита.
След преценка на клаузата относно исканото обезпечение, съдът намира, че въведеното задължение за предоставяне на гаранции, както и дължимост на неустойка при неизпълнение, се основава на нищожна клауза.
Изискването за предоставяне на обезпечение чрез гаранция от трето лице или банкова гаранция в размер на цялата дължима сума по договора, в изключително кратък срок – до края на следващия ден след сключване на договора, и неустановени по вид и обем изисквания за предоставянето й водят 4 до този извод. Доколкото общите условия по договора не са представени, неизяснен е въпросът и какви са конкретните изисквания към лицата, предоставящи гаранция. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение (гаранция) следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостта й в чл. 6, ал. 1 е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, но не и във връзка с изпълнението или неизпълнението на вече поетите от страните договорни задължения. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Съдът изчислява размера на неустойката като 42% от заетата сума, т.е. още със сключване на договора е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, възнаградителна лихва, която по естеството си представлява печала на кредитора и сума за неустойка в значителен размер, представляваща почти половината главница по кредита.
Разпечатката съдържа 35 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee687763-897a-4818-952e-9bcb45813776