Решение № 432 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. С., 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110209803 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И. И. С. срещу електронен фиш серия К № 10941923, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като жалбоподателят твърди, че не е собственик или ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението и никога не го е управлявал. Сочи се, че при разговор с действителния собственик на МПС му е съобщено, че е станала техническа грешка при попълването на декларацията по чл. 189 ЗДвП и е посочено неговото име.

В съдебното заседание редовно призованият жалбоподател не се явява лично, като се представлява от своя упълномощен представител – адв. Н., която поддържа жалбата. Тя представя доказателства в подкрепа на твърдението за допусната грешка в декларацията по чл. 189 ЗДвП и моли електронният фиш да бъде отменен, доколкото е установено, че жалбоподателят не е управлявал процесния лек автомобил, нито е негов собственик или ползвател. Моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Видно от отбелязването в системата на ОПП СДВР, електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 13.06.2025 г., а жалбата е подадена до СДВР на 20.06.2025 г., поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.03.2024 г. в 14:47 ч., в гр. С., по бул. „Цариградско шосе”, до номер 137, с посока на движение от бул. Копенхаген към бул. Брюксел, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1195, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***, 104 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/час) при разрешена такава – 80 км./ч. в населено място, въведена с пътен знак В26, т.е. превишение – 24 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер. Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението. Автомобилът бил регистриран на името на *** с управител С. Ч..

Дружеството се занимавало с отдаване на лизинг на автомобили, като управителя му имала и други дружества с подобен предмет на дейност. Срещу Ч. бил издаден ел. фиш № 8762009 за описаното нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Но тя на 29.05.2025 г. попълнила и подала декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. В декларацията било посочено, че на 05.03.2024 г. автомобилът е бил управляван от И. С., като били посочени и лични данни на жалбоподателя и било представено и копие на неговото СУМПС. В декларацията било допълнено, че МПС е било предоставено на С. на 29.06.2023 г. Но в действителност С. Ч. допуснала грешка, тъй като друго управлявано от нея дружество предоставило на лизинг подобен автомобил на жалбоподателя. Но след последваща проверка в хода на делото, Ч. установила, че лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № *** е предоставен на 23.12.2022 г. на друго лице – К. К., за което е представен и приемо-предавателен протокол и декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП от 23.05.2025 г.

Въпреки това и въз основа на данните в декларацията от 29.05.2025 г. на С. Ч., от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 10941923 срещу И. И. С. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1195, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 05.03.2024 г., в 14:47:21 ч., в района на град С., с координати EL 23о39.1672 и NL 42о65.1678, е засечена скорост на движение от 108 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от която се установява и местоположението на техническото средство, както и снимка на поставения педи зоната на контрол знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км./час. От представената снимка се установява, че участъкът е в рамките на населено място, с въведено ограничение на скоростта от 80 км./ч. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 05.03.2024 г.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 14.03.2023 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1195 е била преминала първоначалната и последваща проверка. За използването на техническото средство бил съставен и протокол от същата дата, в който било отразено, че въведената скорост на движение в този пътен участък е именно 80 км./час., въведена с пътен знак В26.

В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността 2 на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.

Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8762009 г. МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система АТСС Cordon № MD1195, както и писмо и два броя декларации от законния представител на собственика на МПС, приемо-предавателен протокол относно процесния автомобил.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

С оглед изпратените документи от С. Ч. като законен представител на дружеството – собственик на автомобила, съдът приема, че то не е предоставило автомобила за ползване на жалбоподателя, независимо от невярното деклариране на противното на 29.05.2025 г. Съдът се довери на представения приемо-предавателен протокол и наличните по делото писмени данни, че се е получило объркване при попълването на декларацията от Ч., която погрешно е вписала данните на жалбоподателя. Установява се, че още от 2022 г. процесният лек автомобил е предоставен за ползване на друго лице, за което С. Ч. е подала декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП на 23.05.2025 г. Но по неизяснени причини тя е била повикана отново и е подала нова декларация за същото нарушение, този път с посочване на неверните данни, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Но основният спорен въпрос в случая е относно авторството на деянието, т.е. дали жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на 05.03.2024 г. За установяване на това обстоятелство е представена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, но подобна декларация е подадена и с данните на реалния ползвател на автомобила. Именно това и описаното в молбата на С. Ч. оборва верността на декларацията от 29.05.2025 г., където като ползвател на автомобила е посочен жалбоподателя. Поради изложеното съдът приема, че от нея е допусната грешка и декларацията е с невярно съдържание, поради което съдът не я кредитира.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

3

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила е 108 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 104 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 104 км./ч.

Разпечатката съдържа 35 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee682551-a4e5-474e-8523-21353130ba10