Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 14.01.2025, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Гражданско дело 633/2023
Вид
Решение № 5
Подписан
14.01.2025
Състав
Румен Атанасов Стойнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№5 гр. **********, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20231880100633 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от С. М. С. от гр. С., ж.к. „...”, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, чрез пълномощник, против Е. Г. З. от с. П., ..., ул. „...” № , ЕГН ....... Предявените искове са с правно основание по чл. 108 и по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС).

Ищецът твърди, че баща му М. М. и майка му С. М. са били собственици на част от имот с планоснимачен номер 91 в кв. 6 по ПУП на с. В. Т., вилна зона „...”, заедно с построените в имота вилна постройка на един етаж и полуетаж, както и паянтова барака-работилница. Въпросната част от имот с планоснимачен номер 91 е с площ от 715 кв.м. и включва в себе си : 365 кв.м. отредени по плана за озеленяване и 350 кв.м. отредени по плана за улица. През 1994 г. родителите на ищеца са се снабдили с документ (констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение), който да удостовери правото им на собственост. В него е посочено, че вилната сграда е построена през 1986 г. След смъртта на майка му през ... г. и на баща му през ... г. ищецът е станал собственик по наследство на ½ идеална част от имота, като е започнал да упражнява фактическа власт и върху другата ½ идеална част от имота, собственост по наследство на брат му, с намерение да придобие правото на собственост по давност. По този начин през 2008 г. С. С. е станал едноличен собственик на имота. Никой не е оспорвал владението и собствеността му до месец март на 2021 г. Тогава С. посетил имота и видял, че същият е ограден и той не може да влезе в него.

Освен това ищецът констатирал, че в имота е изградена пристройка на един етаж, разположена от северната и източната страна на собствената му вилна сграда.

1

С оглед на изложеното ищецът иска от съда да приеме за установено спрямо ответника Е. З., че С. С. е собственик на процесната част имот с планоснимачен номер № 91 с площ от 715 кв.м., заедно с вилната сграда и паянтова барака-работилница, като Е. З. бъде осъдена да му предаде владението. Освен това се иска тя да бъде осъдена да премахне изградените от нея ограда около имота, както и дървена пристройка в него.

От ответната страна е подаден писмен отговор, чрез пълномощник.

Оспорена е фактическата обстановка описана в исковата молба, като е изложена нейната версия за действителните отношения между страните.

Посочени са подробни съображения относно неоснователността на иска, като се настоява съдът го отхвърли. Направено е изрично възражание, че правото на собственост е придобито по давност, включително чрез присъединяване на владението на праводателите й, в случай, че се установи, че те не са били собственици на спорния имот към момента на покупко-продажбата.

В открито съдебно заседание, както и в писмени защити, пълномощниците на страните подробно обосновават тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, и е назначена и изслушана съдебна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът въприема заключението по нея като обективно и компетентно изготвено.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и от правна страна :

Страните по делото твърдят, че са собственици на един и същ недвижим имот, а именно : част от имот с планоснимачен номер 91, като въпросната част е с площ от 715 кв.м. и включва в себе си : 365 кв.м. отредени по плана за озеленяване и 350 кв.м. отредени по плана за улица – в кв. 6 по одобрения през 1963 г. ПУП на с. В. Т., вилна зона „...”.

През 1994 г. родителите на ищеца, на основание давностно владение, са признати за собственици на въпросните 715 кв.м. Липсват данни, от които да може да се заключи по силата на какво правно или фактическо основание те са установили владение върху имота. От друга страна ответникът е закупила същия имот чрез сделка през 2016 г. Нейните праводатели са го закупили през 2013 г. от лице, чийто наследодател го е закупил през 1962 г., преди приемането на ПУП, като празно място – бивша нива с площ от 1700 кв.м.

След приемането на ПУП през 1963 г. от имот пл. № 91 е създаден УПИ (парцел) XII-91 с площ от 845 кв.м., който през 1964 г. е продаден. От влязло през 1972 г. в законна сила съдебно решение се установява, че продавачът е запазил собствеността си върху частта от имот пл. № 91, която попада върху терен за озеленяване (782 кв.м.) и се придава по регулация към друг имот (73 кв.м.). Няма данни да е провеждана отчуждителна процедура за терена за озеленяване, който към днешна дата съставлява спорния по делото имот – 365 кв.м. отредени по плана за озеленяване и 350 кв.м. отредени по плана за улица.

При тези фактически обстоятелства може обосновано да се заключи, че до ... г. процесният имот е владян от Т. С. К., починал през ... г. В този смисъл е и разписния лист към плана, с последно отбелязване на акт от 1972 г. След като 2 парцелът е отреден за озеленяване/улица в него не може да се строи.

Независимо от това в нотариалния акт от 1994 г. е описана съществуваща в мястото вилна постройка на етаж и полуетаж, строена през 1986 г. без строителни книжа. Ищецът твърди, че сградата е построена от родителите му.

В документите представени от ответника, удостоверяващи правото на собственост на нейните праводатели, липсват данни за сграда/сгради. След закупуването на имота през 2016 г. З. е декларирала в Община Своге, отдел „Местни данъци и такси“, жилищна сграда (вила), на етаж и половина, строена през 1973 г., със разгъната застроена площ от 48 кв.м., паянтова конструкция, свързана с електричество и вода. В нотариалния акт, който легитимира З. за собственик, никъде не се споменава съществуването на такава сграда, която представлява самостоятелен обект на правото на собственост. В него общо, бeз всякаква конкретизация и индивидуализация, се използва понятието „постройки“. Същото се отнася и за предходния нотариален акт на нейния праводател. В приложени по делото декларации, с достоверни дати 04.11.2016 г., 28.11.2016 г. и 07.12.2016 г., четири лица твърдят, че масивна вилна сграда на етаж и половина, със застроена площ от около 46 кв.м., и помощна сграда към нея със застроена площ от около 20 кв.м., представляваща лятна кухня и парник, е построена през периода 1972 г.

– 1976 г. Съдът не кредитира тези декларации, тъй като те са съставени повече от 40 години след твърдяния период на строителство, в тях не е посочено пред кого ще се използват, каква е целта за удостоверяване на декларираните обстоятелства, и същите са съставени след покупката на имота от Е. З. – с нотариален акт, в който липсват индивидуализирани каквито и да са сгради.

Част от лицата са праводатели на ответника по делото, съответно праводатели на предишния собственик, като никое от тях, което е живо към днешна дата, не даде свидетелски показания по настоящото дело. В допълнение следва да се посочи, че декларираното не намира опора в нито едно прието по делото доказателство. За съда много по-вероятно е сградата да е построена през 1986 г., както е посочено в констативния нотариален акт от 1994 г. В тази насока е и обстоятелството, че в едромащабната топографска карта е изчертана само една сграда, като не е отбелязана лятна кухня и парник, а както се посочи погоре в нито един от нотариалните актове представени от ответника не се споменава нито една постройка.

Съдът, въз основа на свидетелските показания на свидетелите К. и Г., приема, че повече от десет години преди 1994 г. имотът е бил във владение на родителите на ищеца, като вилната сграда и паянтовата постройка са построени от тях. Съдът кредитира показанията на тези двама свидетели, в тази им част. В потвърждение на свидетелските показания са фактурите за закупени строителни материали през 1986г. /1987 г., включително и през 1983 г. По изложените съображения родителите на ищеца са придобили собствеността върху имота по давност и законосъобразно с констативния нотариален акт е признато придобитото от тях право. Владението на родителите на ищеца е продължило до смъртта им през .... г. и .... г., поради което, дори и да се приеме, че към 1994 г. не е изтекъл предвидения в закона срок, това е станало най-късно през 1996 г., с оглед на прието за установено, че през 1986 г. семейство М. са владеели имота и са построили/започнали строежа на сградата. След тяхната смърт наследниците им постепено са се 3 дезинтересирали от имота. Независимо от това, по делото не се събраха доказателства до месец ноември 2016 г. те да са загубили владението си върху имота, нито някой друг да е установил свое владение. Отношенията между двамата братя са извън предмета на делото, като с оглед на декларацията подписана от А. С., като и обстоятелството, че съдебното решение има сила само между страните, съдът не обсъжда дали ищецът е демонстрирал спрямо брат си намерение за своене. Съдът не кредитира показанията на свидетелите К. и Г., в частта им, че след края на 2016 г. са посещавали имота, тъй като това влиза в пълно противоречие с представените от ответника документи, които установяват извършване на ремонти в имота, изграждане на ограда от три страни, поставяне на електромер, а и с показанията на свидетелите Ч. и Б. От друга страна липсват и всякакви доказателства праводателите на ответника да са установили своя фактическа власт върху имота. Това са Л. К. С., който е закупил имота от братовчед си С. Т. К. – син на Т. С. К., споменат по-горе.

Констатацията не се променя и от обстоятелството, че през 2011 г. С. К. е подал заявление за изменение на действащия подробен устройствен план. По делото не се събраха и доказателства тези лица да са оспорвали владението/собствеността на ищеца. При установената по делото фактология най-вероятно изглежда преди смъртта си през ... г. Т. С. К. да се е разпоредил със спорния имот в полза на семейство М., без да е спазена предвидената в закона форма, като виждайки, че наследниците на М. не посещават редовно имота, наследникът на Т. С. К. да е решил и съответно да е продал имота на братовчед си Л. К. С., който от своя страна го продава на ответника. В тази връзка е и неуспешният опит да се обособи нов УПИ през 2011 г., с вероятна цел неговата по-лесна продажба.

От 11.10.2016 г. Е. З. е установила своя фактическа власт върху имота. Не се събраха доказателства към 11.10.2016 г. тя да е знаела, че праводателите й не са собственици на спорния имот. От друга страна обаче през месец март 2021 г. тя е научила, че праводателите й не са собственици на закупения от нея имот – видно от прокурорската преписка, като добросъвестното й владение се е трансформирало в недобросъвестно. По тази причина, според настоящия съдебен състав, тя не би могла да придобие правото на собственост чрез непрекъснато владение за период от пет години.

При така установеното от фактическа и правна страна двата предявени иска следва да се уважат. Ищецът е придобил правото на собственост по наследство и по давност (за периода след 1997 г./1998 г. до 2007 г./2008 г. ), като след това не е загубил това свое право. От друга страна ответникът е установила свое владение на 11.10.2016 г., но както се посочи по-горе през месец март на 2021 г., преди да изтече петгодишния срок, владението й от добросъвестно се е транформирало в недобросъвестно. Исковата молба е входирана през месец октомври на 2023 г., т.е. не е изтекъл предвидения десетгодишен срок. Основателен е и втория иск, като З. трябва да премахне построената от нея пристройка, обозначена с буква „А 1“ на скицата на вещото лице, както и оградата заключена между точки 5, 6, 1, 10, 9, 11 на същата скица (Приложение № 2).

При този изход от делото Е. З. следва да заплати на С. С. направените от него разноски в общ размер на 1860 лева – според представения списък.