Решение № 3130 от 30.06.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3130

Пазарджик, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VIII състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретар МИРОСЛАВА САВОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА административно дело № 20267150700375 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на Ш. Р. Г., чрез адв.А. У., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1006-000045/05.03.2026г., издадена от началник група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“з/гг“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата се оспорва заповедта, като се излагат доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяната й, претендират се разноски.

Ответникът по жалбата - началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – в писмено становище оспорва същата като неоснователна.

Административен съд Пазарджик след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема от фактическа и правна страна следното:

Със ЗПАМ № 26-1006-000045/05.03.2026г., издадена от началник група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. „з“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца за това, че на 02.03.2026г. около 12,50 часа в гр.Пазарджик, на кръстовището на [улица]и [улица]управлява собствен товарен автомобил [Марка], модел „***“, с рег.№[рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред - автомобилът е с прекратена регистрация от 03.02.2026г. поради липса на задължителна застраховга ГО, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, предл. първо от ЗДвП.

Оспорването е допустимо - направено е от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок – заповедта е връчена на 13.03.2026г, а жалбата против нея е подадена на 25.03.2026г. -, против подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност административен акт, като разгледано по същество е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Според чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От приложената по делото заповед № 312з-2296/11.09.2025г. на Директора на ОДМВР – Пазарджик е видно, че правомощията по издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“, 6 и 7 от ЗДвП са делегирани на длъжностни лица, в т.ч. началник група и в този смисъл обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е обективирана в писмена и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и фактите и обстоятелствата, възприети като релевантни за наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з/гг" от ЗДвП. Поради това съдът приема, че изискването на чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт е изпълнено. Като фактически основания, мотивирали административния орган да постанови оспорената заповед, е посочена фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение със съставения АУАН. Посочено е и правното основание за издаване на акта – чл.171, т. 1, б. "з/гг" от ЗДвП. Словесното описание на нарушението в АУАН и в оспорената заповед ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Оспореният акт, обаче, е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя за това, че е управлявал автомобил, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 03.02.2026г. и по този начин е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната (чл. 143, ал. 2 от ЗДвП). В изпълнение на това си правомощие министърът на вътрешните работи е издал Наредба №І-45. Тъй като регистрацията и ползването на моторни превозни средства е предмет на специален режим, то компетентни да извършат регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства са органите по чл. 2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000г. съобразно реда по чл. 140, ал. 2 от ЗДвП.

В настоящия случай регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, според която разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебното прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се извършва от служители от звената „Пътна полиция” в съответните ОД на МВР или Столична дирекция на вътрешните работи по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, а именно след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Това действие, обаче, е предшествано от издаване на индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки – липса на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Именно това волеизявление се обективира чрез служебното прекратяване на регистрацията на ППС. Налице е индивидуален административен акт по чл.21, ал. 2 от АПК, като в противен случай би липсвало волеизявление на органа, респ. на правно основание за прекратяване на регистрацията. Вярно е, че в ЗДвП и Наредба №І-45 не е посочено изрично, че този акт подлежи на оспорване пред съда, но по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство подлежи на контрол за законност. За да бъде предоставена възможност на адресата на акта да го оспори по съдебен ред, то този акт следва да бъде съобщен на заинтересованото/ните лице/лица.

Съобщаването на този индивидуален административен акт не е изрично предвидено в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, но според чл.61 от АПК това следва да бъде сторено по отношение на заинтересованите от него лица – какъвто безспорно е жалбоподателят в настоящия случай. Едва след съобщаването му, а при липса на допуснато предварително изпълнение - след влизането му в сила -, собственикът на МПС е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация и ако въпреки това продължи да го управлява, то ще бъде субект на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респективно – на отговорността по чл. 171, т.1 б.“з/гг“ от ЗДвП. Несъобщаването на конкретния индивидуален административен акт за дерегистрация на МПС на адресата му като естествен резултат налага извода за липсата на знание за обективните признаци на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съответно изключва умисъла за извършването му. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че този акт не е съобщен на жалбоподателя.

Към момента на извършване на нарушението и при издаване на ЗПАМ е действаща разпоредбата на чл.143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след изменение от 07.09.2025г., която предвижда служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. С посоченото изменение законодателят е премахнал от ЗДвП задължението да бъде уведомяван собственикът на ППС за служебното прекратяване на регистрацията, като това задължение е останало регламентирано в чл.18б, ал.2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000г. на Министъра на вътрешните работи. В този смисъл не е налице колизия между различни по степен нормативни актове – закон и наредба - относно въпроса налице ли е задължение за уведомяване, а напротив – уредбата до измененията на ЗДвП от 07.09.2025г. е била двойствена, а след тях е предвидена в Наредбата.

Отделно и независимо от това законодателят е вменил с разпоредбата на чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането задължение на Информационния център на Гаранционния фонд да уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява на основание ал.11 органа по ал. 1, т. 1 – държавният орган, който регистрира превозните средства в Република България - да прекрати регистрацията на превозното средство.

По делото не са ангажирани доказателства, че към дата на издаване на процесната ЗППАМ такова уведомление от Информационния център за прекратяване на регистрацията е било изпратено. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за прилагането на ПАМ. Целта на закона не е произволното отнемане на СУМПС, а реалното съблюдаване на правилата за поведение и охраняване на сигурността и безопасността при движение по пътищата. Законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства и едва при нейното изпълнение управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съответно да е осъществен фактическия състав на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП. В случая е безспорно установено, че не е изпълнена процедурата на уведомяване, като по този начин собственикът на автомобила е лишен от възможността да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на дерегистрацията, вкл. чрез подновяване на застрахователния договор по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. В случая такова подновяване е извършено от страна на жалбоподателя незабавно след установения пропуск - проверката е извършена в 12,50 часа на 02.03.2026г., а в 15,24 часа на същата дата е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, видно от застрахователна полица №BG/30/126000747096.

Уведомяването е процесуално изискване от категорията на съществените, предвид че без него у собственика, респ. у водача на ППС, липсва знанието за прекратена регистрация на автомобила, съответно липсва субективният елемент на административно нарушение по чл.175, ал. 3 от ЗДвП. Както е посочено по-горе, уведомяването е изрично предвидено в чл.574, ал. 11 от КЗ и в чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., произтича и от принципите на АПК /чл. 4 – законност, чл. 6 – съразмерност и чл. 35 – изясняване на фактите и обстоятелствата/ и не на последно място - от изискването за гарантиране на правото на защита на субекта и правната сигурност.