Решение № 521 от 12.10.2016, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 521/12.10.2016г. гр. Пазарджик,

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА

КРИВИРАЛЧЕВА при секретар

Янка Вукева и с участието на прокурора

Стефан Янев изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА

КРИВИРАЛЧЕВА по адм. дело № 421 по описа на съда за 2016 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от Б.Т.Е. с ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до крайното изплащане на сумата за периода от 09.05.2016 г. до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, ведно със законните лихви до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пазарджик от 2004 г. Посочено е, че за времето на излежаване на присъдата са нарушени правата му по чл. чл. 3, 8 и 9 от ЕКЗПЧ, както и са нарушени правата му по ЗИН и ЗИНЗС. По силата на посочените текстове ищецът имал право на зачитане на човешкото му достойнство, да не бъде подлаган на жестоко и унизително отнасяне и нечовешко третиране, да бъдат зачетени религиозните му права и правото му на личен живот. Твърди, че има право на социална дейност и възпитателна работа, които са основни средства за ресоциализация и са насочени към подпомагане на личностната му промяна и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото.

Твърди се в исковата молба, че в килията, където ищецът изтърпява наказанието си „Лишаване от свобода“ е мръсна и тясна, няма санитарен възел и течаща вода, използват се туби за вода и кофи за тоалетна. Вследствие на това твърди, че е претърпял неимуществени вреди – влошено здравословно състояние, възмущение и огорчение от това, битови неудобства и унизително отношение, уронващо човешкото достойнство на осъдения, вследствие на което се поражда чувство на страх, незащитеност, малоценност.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. С., който по изложени съображения моли съда да уважи предявения иск в пълен размер. Конкретизирал е, че по отношение на вредите от заболяванията периодът започва от 01.11.2011 г. до датата на приключване на устните състезания по делото, а по отношение на другите неимуществени вреди периодът започва от 09.05.2016 г.

– датата, на която е постановено решение по адм. дело № 576/2015 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Счита исковата претенция за доказана от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

За ответника се явява юрисконсулт Ч., който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Счита, че в хода на съдебното производство са останали недоказани твърденията на ищеца за причинените му вреди, вследствие на незаконосъобразни действия или бездействия на служители на Затвора в гр. Пазарджик.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик намира исковата молба за неоснователна. Счита, че не се доказаха твърдените от ищеца обстоятелства.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Б.Т.Е. *** на основание чл.

116, ал. 1, т. т. 4, 6 и 8 във връзка с чл. чл. 115, 54, ал. 1 и чл. 57 от НК и поставен в условията на специален режим на 15.03.2004 г. Постъпил е в Затвора Пазарджик на 10.04.2002 г. където е пребивавал в спално помещение № 107 с квадратура от 6,12 кв. м. с капацитет от 2 места. Осъденият обитава самостоятелно спалното помещение, което се намира в зоната с повишена сигурност в корпуса на затвора. Помещението има прозорец с естествена светлина, компенсирана с електрическо осветление, оборудвана е с двойно легло, маса, стол, 2 бр. шкафчета, разположени и монтирани съгласно изискванията за оборудване на килия в зоната за повишена сигурност. Санитарният възел е общ с отделни прегради, с постоянно осигурена топла и студена течаща вода. Ползването на санитарния възел е организирано с утвърдения вътрешен дневен ред в затвора.

От приложената по делото справка с вх. № 3277/07.07.2016 г. се установява, че към настоящия момент администрацията на затвора не може да осигури подходяща работа за осъдените на „Доживотен затвор“. Лишеният от свобода е изявявал желание за трудово устройване, подавал е молба за работа, но поради липса на работа, съвместима с вида на наложеното наказание, такава не му е осигурена. В справката е посочено, че лишеният от свобода е участвал в организираното вградено обучение за придобиване на начални ключови компетентности. Гарантирано му е право на религиозна подкрепа и възможност за срещи със свещеника на затвора. Лишеният от свобода е със здравословни проблеми, има диагностицирано заболяване - захарен диабет, поради което същият е на внимание на Медицински център при затвора с поддържаща медикаментозна терапия.

По делото е разпитан като свидетел Д.Б.А., който също изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пазарджик. Свидетелят А. заяви, че условията в килиите за изтърпяващите наказание „Доживотен затвор“ са едни и същи, а именно – в килиите няма тоалетна и течаща вода, ходят по нужда в кофи, като общият санитарен възел на етажа се ползва три пъти на ден: сутрин, обед и вечер. През другото време дори и да почукаш, никой не ти отваря, тъй като надзирателите имали друга работа. Според свидетеля в помещенията е затруднен достъпът на естествена светлина и чист въздух. Свидетелят посочи, че работа за изтърпяващите наказание „Доживотен затвор“ няма и никога не е имало.

По делото са допуснати и приети две съдебно - медицински експертизи, които като неоспорени от страните, съдът намира за компетентно изготвени. Първата медицинска експертиза е изготвена от д-р Н. – невролог, която след като се е запознала с медицинските експертизи и ЕР № 817/168/02.12.2015 г. на НЕЛК София е отговорила, че не намира данни за неврологично заболяване. От приложеното по делото ЕР на НЕЛК се установява, че на лишения от свобода е извършен преглед от невролог, при който не се установява неврологично заболяване.

Втората медицинска експертиза е изготвена от д-р

В.Ш., който след като се е запознал с медицинската документация на ищеца е отговорил, че същият страда от захарен диабет и има бъбречнокаменна болест.

Вещото лице е дало заключение, че посочените заболявания нямат връзка с лошите битови условия в затвора.

Установи се по делото, че с решение № 282/09.06.2016 г., постановено по адм. дело № 576/2015 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София е осъдена да заплати на Б.Т.Е. с ЕГН ********** ***, обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 1 000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата, за периода от 01.01.2004 г. до 01.06.2009 г.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, който регламентира отговорността за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска, се претендират неимуществени вреди изразяващи се в изразяващи се в влошено здравословно състояние, възмущение и огорчение от това, битови неудобства и унизително отношение, уронващо човешкото достойнство на осъдения, вследствие на което се поражда чувство на страх, незащитеност, малоценност. Сочи, че са му нарушени правата по чл. 3 от ЕКЗПЧ.

Така предявеният иск, съдът счита за частично основателен.

За да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК във във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва да са в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Безспорно по делото е установено, че лишеният от свобода Е. *** на 10.04.2002 г., през което време е в спално помещение № 107. Помещението е без течаща вода и самостоятелен санитарен възел.

Има прозорец с естествена светлина, компенсирана с електрическо осветление, оборудвана е с двойно легло, маса, стол, 2 бр. шкафчета, разположени и монтирани съгласно изискванията за оборудване на килия в зоната за повишена сигурност. Санитарният възел е общ с отделни прегради, с постоянно осигурена топла и студена течаща вода. Ползването на санитарния възел е организирано с утвърдения вътрешен дневен ред в затвора. От приложената по делото справка с вх. № 3277/07.07.2016 г. се установява, че към настоящия момент администрацията на затвора не може да осигури подходяща работа за осъдените на „Доживотен затвор“. Лишеният от свобода е изявявал желание за трудово устройване, подавал е молба за работа, но поради липса на работа, съвместима с вида на наложеното наказание, такава не му е осигурена. Гарантирано му е право на религиозна подкрепа и възможност за срещи със свещеника на затвора.

В тази насока са и показанията на разпитания свидетел, чийто показания съдът възприема като последователни и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства. Според свидетеля в килиите нямало условия за посещение на тоалетна, както и течаща вода.

Ходенето до тоалетна се осъществявало три пъти на ден, а през останалото време – ходели по нужда в кофа, която изхвърляли. Санитарният възел, който са използвали бил общ за етажа, като условията в него били изключително лоши.

Общият санитарен възел се ползвал само три пъти на ден за по 10 – 15 минути, като в останалото време, дори и при подаден сигнал от лишения от свобода, достъп не им се осигурявал. Според свидетеля в помещенията е затруднен достъпът на естествена светлина и чист въздух, а работа за изтърпяващите наказание „Доживотен затвор“ няма и никога не е имало.

Съгласно чл.

3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл.

3, ал. 2, т. 2 и т.

3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Разпоредбите на чл. 3 и на чл.

43, ал. 2 и ал.

4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тези законови гаранции са реализирани в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода.

Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.