Решение № 141 от 20.12.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Девин, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева. при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева. като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева. Гражданско дело № 20225410100265 по описа за 2022 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по предявените обективно съединени иска при условията на евентуалност за обявяване нищожност на правна сделка /процесната покупко-продажба/, при следната поредност: поради противоречие със закона- основание по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД; поради липса на съгласие- основание по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД; привиден договор - основание п о чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД; установителен иск - основание по чл.124, ал.1 от ГПК – давностно владение повече от 22 години след сключване на предварителния договор от 23.06.1999г.

В исковата молба се твърди, че на 23.06.1999г. първия ищец Д. Д. е бил принуден да сключи с първия ответник К. Г. един привиден договор за продажба на собствения си недвижим имот, а именно: Дворно място, цялото с площ от 600 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 77, за който е отреден парцел I77 в кв.13 по ЗРП на с.Б., общ.Д., при граници: от изток - С. Ч. и Р. Ч.; от запад - улица; от север - улица и от юг - Ф. М., ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 55 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 74 кв. м. като причината, поради която това се случило е, че на 15.10.1998г. взел паричен заем от втория ответник - Ф. Я. Я., която е съпруга на първия ответник в размер на 500 д. марки, но в разписката 1 под която се подписал фигурирала сумата от 1500 германски марки, като хилядата марки била скритата лихва на заема. Твърди, че получил реално 500 д. марки, но трябвало да върне 1500 д. марки или тяхната левова равностойност в размер на 1500000 неденоминирани лева. към датата на падежа с 10 % месечна лихва на 15.11.1998г., тъй като бил притиснат от обстоятелствата - тотално безпаричие, безработица, инфлация и предстоящото раждане на първото му дете, което в крайна сметка се родило на 10.02.1999г.

Твърди, че търсил от близки и познати, но кризата е била навсякъде и никой не можел да му даде заем, а разбрал, че ответниците се занимават с предоставяне на парични заеми, затова се обърнал към първия от тях без дори да го познава. Твърди, че получил сумата от първия ответник, а на разписката се подписали първия ищец и жената на първия ответник, но към датата на падежа - 15.11.1998г. не можал да върне заема и от тогава първия ответник започнал да го заплашва, притиска като в началото на следващата година една сутрин около 06.00 часа нахлул с още трима мъже в дома му да си иска парите и от този ден започнали закани след закани, посещения в къщи и пр. Твърди, че при една от срещите ответника, отново придружаван от 3-4 мъже, които винаги го придружавали му казал, че ще вземе колата му и ще я продаде, за да си получи парите, като по този начин ще се погаси целия му заем. Взел колата с цялата документация в нея, където били и документите му за имота в с. Б., попитал го за колко я купил колата, която видимо е била скъпа и след като разбрал, че я закупил за сумата от 6000 д. марки, казал, че когато я продаде, ще задържи дължимия от него заем, а разликата ще му я даде. Твърди, че след месец, два отишъл в гр. С. да пита К. Г. какво се случва с колата и какво става със заема, както и кога ще му даде разликата. Заявил му, че колата все още не е продадена, но лихвите по заема са станали по-големи, и ако иска сагата със заема да приключи сега, иска гаранции. Твърди, че му е казал, че трябва да му прехвърли имота си в с.

Б. и когато продаде колата, ще му върне имота. Казал му, че ако това не се случи и той не му прехвърли имота, нещата ще станат много сложни и сумата, която му дължи ще расте всеки ден и накрая не се знае дали дори и да продаде колата дали парите от продажбата ще стигнат за погасяване на заема така, че може да се получи да му бъде вечен длъжник. Твърди, че на 23.06.1999г. му прехвърлил собствеността върху описания по-горе недвижим имот и след като подписали нотариалният акт за покупко-продажба, първия 2 ответник и неговия адвокат били приготвили и предварителен договор за покупко- продажба от 23.06.1999г. на същия недвижим имот, по силата на който той, вече като продавач поема задължението да му прехвърли собствеността върху имота. Подписал го, след което отразената в договора продажна цена в размер на 1700000 неденоминирани лева., е била поправена на 2000000 неденоминирани лева.. Твърди, че след 23.06.1999г. повече с Г. не са се виждали, нито са се чували, не се виждал и чувал и с втория ответник и след време направил опит на няколко пъти да се види с първия ответник, за да му върне обратно имота, но той бил неоткриваем, такъв е и до момента.

Твърди, че преди около месец, втория ответник е посетил дома му в с. Б. и тъй като е нямало никой в къщи е оставил бележа на вратата с телефонен номер и с уведомяване, че имота ще бъде продаден. Това го принудило да поиска от съда издаване на обезпечителна мярка „възбрана“, тъй като се опасява, че ответниците могат да го продадат междувременно. Считат, че сключения от първия ищец договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 93, т.1, peг. № 170, дело № 757 от 1999г. по описа на PC Девин, надлежно вписан в Служба по вписванията - вх. peг. № 170, акт 93, т.1, дело № 757/99г., парт. кн. 40, стр. 170 е нищожен по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД във вр. с ал.2, пр. 5 на ЗЗД, тъй като същия противоречи на материалния закон, а именно - първия от ищците, като продавач по този договор не е получил продажната цена, посочена в него в размер на 1700000 неденоминирани лева.. Това обстоятелство се потвърждава и от факта, че в същия договор няма волеизявление от него, че е получил продажната цена в брой преди подписване на същия. Няма такова изявление, защото такава сума никога не му е плащана. В действителност, това е един привиден договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който се прикрива договор за паричен заем от 15.10.1998г. Волята и на двете страни и смисълът при сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 23.06.1999г., е да бъде обезпечено вземането на кредитора - втория ответник, чрез продажбата на собственият му недвижим имот на К. Г. - съпруг на Ф. Я..

Считат, че договора за покупко-продажба сключен на 23.06.1999г. между първия ищец и първия ответник е нищожен и на друго основание, а именно: противоречие с изискванията на чл. 23, ал. 1 от СК от 1985г. /отм/. Твърдят, че имота предмет на покупко -продажбата от 23.06.1999г. е придобит от първия ищец на основание дарение – Нотариален акт № 39, т.1, дело № 3

143/1997г. и представлява лична собственост на първия ищец, а към момента на продажбата е и „семейно жилище“ в което са живели. В този смисъл следва да се има предвид факта, че така сключената сделка покупко-продажба е нищожна по отношение на втория ищец, тъй като сключили брак на 19.04.1998г., а жилището предмет на прехвърлителната сделка от 23.06.1999г. е било към онзи момент „семейно жилище“ по смисъла на чл. 23, ал.1 СК.

Твърдят, че друго жилище са нямали, защото живеели в процесното жилище още със сключване на гражданския брак в продължение на близо 20 години и за да бъде изпълнено изискването на закона при изповядване на сделката е необходимо било и изричното съгласие на втория ищец или разрешение на PC, каквито няма. Втория ищец дори не е знаел, че семейното жилище е прехвърлено дълги години, което поражда правния им интерес от предявяване на този иск като излагат подробни съображения.

Молят съда да постанови решение, с което, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 26 ал. 2, пр.5 от ЗЗД да прогласи нищожността на Нотариален акт № 93, т.I, peг. № 170, дело № 757 от 1999г. по описа на PC Девин, надлежно вписан в Служба по вписванията - вх. peг. № 170, акт 93, т.I, дело № 757/1999г., парт. кн. 40, стр. 170, с който първия ищец продава на първия ответник недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 600 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 77, за който е отреден парцел I-77 в кв.13 по ЗРП на с. Б., общ. Доспат, при граници: от изток - С. Ч. и Р. Ч.; от запад - улица; от север - улица и от юг - Ф. М., ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 55 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 74 кв. м. за сумата от 1700000 неденоминирани лева., като договора е сключен в противоречие с изискванията на материалния закон - липса на съгласие от съпруга по чл. 23, ал.1 от СК, и по отношение на този съпруг договора няма правно действие, както и че сумата по същия не е получена от купувача, а на основание ал.2, пр. 5 на чл. 26 ЗЗД така сключения договор за покупко-продажба е привиден, тъй като прикрива договор за заем сключен на 15.10.1998г. между първия ищец и втория ответник. При условията на евентуалност и на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК правят искане съда да постанови решение по отношение на ответниците - К. Д. Г. и Ф. Я. Я., че ищците са собственици на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 600 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 77, за който е отреден парцел I4 77 в кв.13 по ЗРП на с.Б., общ.Д., утвърден със Заповед № 1328/31.10.1983г. на кмета на община Доспат, при граници: от изток - С. Ч. и Р. Ч.; от запад улица; от север - улица и от юг - Ф. М., ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 55 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 74 кв. м. Молят да им бъдат присъдени и всички сторени по делото разноски.

В о. с.з. ищците лично и с адв. И. П. поддържа иска. Моли съда да уважи така предявения иск като основателен и доказан. Претендира при уважаване на иска съда да присъди на доверителите й разноски по представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Излага подробни съображения в писмена защита.

От адв. С. Ч. – пълномощник на ответниците са постъпили отговори по исковата молба с които счита предявените искове за процесуално недопустими и неоснователни. Счита исковата молба за изцяло неоснователна, поради което моли съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли като такива като излага съображения, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищцата Е. Д. Д. иска съда да постанови решение, с което на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с ал. 2, пр.5 на същия член да прогласи нищожността на Нотариален акт № 93, т.1, peг. № 170, дело № 757 от 1999г. по описа на PC Девин, надлежно вписан в Служба по вписванията - вх. peг. № 170, акт 93, т. I, дело № 757/1999г., парт. кн. 40, стр. 170, по съображения, че договора е сключен в противоречие с изискванията на материалния закон - липса на съгласие от съпруга по чл. 23, ал. 1 от СК и по отношение на този съпруг договора няма правно действие.

Счита, че съгласно чл.24, ал.4 от СК разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг може да бъде оспорено от другия съпруг по исков ред в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. Сделката поражда облигационно действие както за страните, така и за неучаствалия съпруг. Тя е действителна, но действието й може да отпадне при оспорване, т.е. сделката е в състояние на временна относителна недействителност и ще се заздрави, ако неучаствалия съпруг даде съгласие за нея или не упражни правото си да я оспори по съдебен ред в указания от закона срок, което в случая ищцата не е направила в преклузивния 3- годишен срок. Следователно правото да се иска 5 прогласяване относителната недействителност на акта на разпореждане в хипотезите на чл.24 от СК принадлежи на лицата, които са защитени от нормата на закона. Тъй като валидирането на материалноправни действия на разпореждане, засягащи неделима бездялова съсобственост зависи от волята на неучаствалия съпруг, то само той може да упражни това потестативно право за преобразуване на сделката в недействителна. По гореизложените съображения счита, че предявения от ищцата иск по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.23, ал.1 от СК за недопустим поради което производството по отношение на този иск моли да бъде прекратено. Отделно от това, оспорва и факта, че посочения в исковата молба имот е бил семейно жилище, тъй като ищците не са живели в този имот, нито преди да го продаде първият ищец, нито след това, следователно няма как да е било семейно жилище. Оспорва изцяло всички твърдения в исковата молба. Оспорва, че с ищците са сключвали договор за заем. Изложеното, че първия ответник е страна по договор за заем не отговаря на истината. В настоящият случай, ищците са представили с исковата молба договор за заем, който е бил сключен между втората ответница и първия ищец, но първия ответник не е страна по този договор, а съпругата му е предоставила този заем със собствени средства.