Решение № 753 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100502772 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 10.12.2024г., постановено гр. дело № 10369/2024г. на СРС, ГО, 57 състав, е отхвърлен предявеният от “МЕГАТРАНС ТОП” ЕООД срещу ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 984 лева, представляваща застрахователно обезщетение за реализиран застрахователен риск на 27.04.2023г. на паркинг в гр. Турно Северин, Република Румъния по отношение на т.а. “Скания R 450”, с рег. № **** по полица № 4704210300006648/02.12.2021г. със срок на застрахователно покритие от 03.12.2021г. до 02.12.2026г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2014г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от “МЕГАТРАНС ТОП” ЕООД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че въз основа на приетото заключение на автотехническата експертиза се установява по несъмнен начин 1 осъществяването на сочения в исковата молба механизъм на увреждане.

Счита, че релевантните за спора обстоятелства са доказани с оглед приетите и неоспорени писмени доказателства, включително и от изготвения от ответното дружество опис на щети. Във въззивната жалба са наведени подробни доводи, че по делото не са събрани данни за умишлено причиняване на застрахователното събитие, нито за неизпълнение на задълженията на застрахованото лице. Ето защо счита, че не са налице предпоставките на чл.

408 от КЗ за отказ на застрахователя да заплати дължимото застрахователно обезщетение. Поддържа, че е установен фактическият състав на предявената претенция. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.

Въззиваемото дружество ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД не изразява становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на същото, настоящият съдебен състав приема следното:

Според разпоредбата на чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.

2

Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне.

Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ, са: 1/. наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2/. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3/. изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. В тежест на ответника – застраховател е да докаже възраженията си за изключен риск, евентуално за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, респ. да заплати такова в намален размер.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване, като при липсата на доказателства, установяващи осъществяването на факт извън всякакво съмнение, съдът в приложение на неблагоприятните последици на доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че фактът не е осъществен. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение. Такова обаче ответникът не твърди, тъй като оспорва изобщо да е породено правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение.

В конкретния случай ищецът твърди, че застрахователното събитие е настъпило на 27.04.2023г., в гр. Турно Северин, Република Румъния, като увреденият автомобил е бил в паркирано състояние. Сочи, че докато е 3 престоявало на паркинг, превозното средство е било увредено от неизвестно лице, като щетите са били по лява врата и панел над десен фар. С оглед настъпилото застрахователно събитие било подадено пред ответното дружество уведомление за щета, извършени били два огледа на автомобила, обективирани в съставените описи на претенция. Независимо от изпълнение на всички задължения на застрахованото лице по договорното правоотношение, застрахователят не е изплатил обезщетението за отстраняване на уврежданията върху автомобила.

Ответникът ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД е оспорил наличието на предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност по сключения договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, като е релевирало правоизключващи възражения относно настъпването на застрахователно събитие по начин, време и място, описани в исковата молба, както и относно наличието на покрит застрахователен риск. Оспорена е и твърдяната причинно-следствена връзка между произшествието /с оглед начина на настъпването му според изложените в исковата молба обстоятелства/ и причинените вреди.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства: товарен автомобил „Скания R 450“, с рег. № **** е предмет на договор за финансов лизинг с опция за придобиване на собствеността от 01.12.2021г., по силата на който „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е предоставило вещта на лизингополучателя „МЕГАТРАНС ТОП“ ЕООД; ищецът се легитимира като кредитор по спорното вземане във връзка с причинените частични вреди на основание чл.

384, ал. 2, т. 1 от КЗ; процесният товарен автомобил е обект на договор за имуществена застрахока “Каско” въз основа на застрахователна полица № 4704210300006648/02.12.2021г. със срок на застрахователно покритие 03.12.2021г. - 02.12.2026г., с която ответното дружество е поело задължение срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди; застрахованата вещ е била увредена в срока на действие на договора за имуществена застраховка; подадено е на 02.05.2023г. заявление за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество, във връзка с което били извършени два огледа и били съставени описи на 02.05.2023г. и на 4

26.05.2023г. на увредените детайли – предна лява врата и панел над десен фар.

В първоинстанционното производство е прието заключение на автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните. Вещото лице е посочило, че по делото не е представен снимков материал, поради което не може да определи характера на вредите и механизма на получаването им.

Уточнено е, че щетите по врата предна лява и панел над десен фар на влекача като вид и степен могат да бъдат получени в паркирано състояние, но не от едно и също събитие /съприкосновение или маневра/. Определена е и стойността за възстановяване на уврежданията на база пазарни цени, средни пазарни цени и средни пазарни цени на доверени сервизи.

Настоящият съдебен състав счита, че въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначен извод относно обстоятелствата, при които е настъпил твърдяния инцидент, както и относно наличието на причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди. За да стигне до този извод съобрази следното:

Противно на доводите на въззивника, съдът приема, че точното установяване на времето, мястото и механизма на причиняването на вредите на застрахованото имущество е от съществено значение за преценката за наличие или липса на основание за заплащане на застрахователно обезщетение. В образуваното исково производство по предявената претенция с правно основание чл. 405 от КЗ, доказването на всички обстоятелства относно твърдяния механизъм, място и време на настъпване на вредите, е обуславящо за основателността на иска и обема, в който следва да се ангажира имуществената отговорност на застрахователя. Процесуалното бездействие на ищеца /първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства за установяване на мястото и механизма на увреждане, но процесуалният представител на ищеца се е отказал от това доказателство в публично съдебно заседание пред СРС, проведено на 18.06.2024г. и съдът е отменил определението си/ за установяване на тази спорна релевантна предпоставка на съдебно предявеното вземане е достатъчно основание за формиране на извод за неоснователност на иска.

Единственото безспорно установено обстоятелство – наличие на увредени детайли на процесния автомобил, не може да обоснове несъмнен извод, че същите са настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, което с 5 оглед механизма на реализиране, представлява покрит застрахователен риск.

Неоснователни са наведените от въззивника твърдения, че настъпването на процесното застрахователно събитие се установява от заключението на автотехническата експертиза. Вещото лице е посочило, че предвид липсата на снимков материал не може да определи характера на вредите и механизма на получаването им. Допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са нужни специални знания и се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението, тъй като вещото лице субсумира фактите, установени по делото към тези правила на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора. Посредством експертните заключения се установява значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, механизмът на протичане на тези процеси и други, което дава възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да не разполага със специални знания в определена област. В решение № 356 от 30.03.1955г. по гр.д. № 1208/1955г. на ВС, І ГО, решение № 1072 от 06.07.1956г. по гр.д. № 4267/1956г. на ВС, ІІ ГО, решение № 174 от 13.01.2016г. по т.д. № 3122/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, се приема, че вещото лице трябва да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства, но не и на база на странични данни или предположения /така решение по т.д. № 199/2019г. по описа на ВКС, І ТО/. При поставянето на задачи към автотехническа експертиза за изясняване на механизма на пътно-транспортно произшествие, вещото лице следва да изготви заключението си въз основа на писмени, гласни или веществени доказателства - например официални свидетелстващи документи, съдържащи данни за механизма на произшествието, свидетелски показания, снимков материал и др., които са приобщени към доказателствения материал по делото съгласно изискванията на ГПК. Ако при наличните данни вещите лица не са в състояние да изяснят възникналите специфични въпроси, решението следва да се основе на останалите събрани доказателства, съдържащи данни за последователността/механизма на осъществяване на релевантните за спора 6 факти, респективно на установените в ГПК правила за последиците от недоказването на определен факт / решение № 103 от 04.07.2017г. по гр.д. № 4405/2016г. на ВКС, ГК, I ГО/.