Решение № 1627 от 29.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1627 гр. София, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г.а при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Петя Г.а Търговско дело № 20211100900921 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „Х.И.-14 ЕАД против „Н.Е.К." ЕАД, за заплащане на сумата 836,112.96 лева, от които:

644,253, 30 лева - представляваща непогасена главница за дължима, но незаплатена преференциална цена по договор № 13ЕИ-3218003/08.03.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник ВяЕЦ, произведена през м. май 2018 г., обективирана във Фактура № 0000000077/01.06.2018г., ведно със законна лихва считано от подаване на исковата молба;

191 859,66 лева - представляваща мораторна лихва върху главницата, изчислена за периода от 20.06.2018г. до 26.05.2021г. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 31, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕВИ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че сумата по издадената фактура не е заплатена до датата на предявяване на иска, поради което е дължима, ведно със законна лихва за забава, считано от 19.06.2018 г. когато е изтекъл 10 дневния срок за изпълнение на задължението за заплащане на цената.

Ищецът „Х.И.-1“ ЕАД твърди, че е собственик и оперира на вятърна електроцентрала, находяща се в землището на с.Вранино, общ.Каварна, обл.Добрич въведена в експлоатация на 04.07.2012 г. ВяЕЦ била присъединена към електропреносната мрежа, собственост на „Н.Е.К." ЕАД с Договор за присъединяване на обект на производител към преносната електрическа мрежа № ЕП- 68/2011 г.

По силата на сключения между „Х.И. -1“ ЕАД и НЕК договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърна електрическа централа с поетапно въвеждане на мощности, ответникът изкупувал произведената ел.енергия съгласно сроковете и условията, описани в сключения договор по преференциална цена, определени от ДКЕВР, която към момента на сключването му е 148, 71 лева /MWh без ДДС.

За произведената електрическа енергия за м.май 2018 г. ищецът издал на ответника фактура на стойност 644 253, 30 лв. с ДДС, но в срока по чл.29 от Договора, а и до момента на предявяване на исковата молба същият не е заплитил дължимите суми, 1 поради което дължи плащането й ведно с лева за забавено плащане.

В срока за отговор, ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва иска; не оспорва възникването и съществуването на договорни правоотношения с ищеца, но счита, че съгласно чл.31, ал.5, т.2 от ЗЕВИ общественият доставчик е длъжен да изкупи количествата ел.енергия, надхвърлящи нетното специфично производство по цени за излишък на балансиращия пазар. С оглед приложението на Решение №Ц-29 от 16.11.2017 г. счита, че ищецът дължи да му възстанови суми по посочените фактури, за което е поканен с писмо №26-12-1/09.01.2018 г.

Ответникът прави възражение, на основание чл.103 ЗЗД за съдебно прихващане с вземания на НЕК ЕАД за надплатени по преференциални цени количества електрическа енергия след достигане на НСП на централата до размера на предявените искове, със суми по фактури описани в п.А.1. и А.2. от отговора и възражение за прихващане със вземания за мораторни лихви – описани в п.3.2.1. от отговора на стойност 221 372, 16 лв.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията за прихващане; прави възражение за нищожност, респ. унищожаемост на Решение Ц-35 от 13.08.2020 г.

(след отмяна на Решение Ц-29 ); прави възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията, предмет на възражението за прихващане.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установява по делото, че между страните са възникнали правоотношения на основание договор за присъединяване на производител на електрическа енергия № ЕП-68/2011 г. от 21.03.2011 г. и договор за изкупуване на електрическа енергия произведена от ВяЕЦ с поетапно въвеждане на мощности №13ЕИ-3218003. С представеното по делото Разрешение за ползване № СТ.05.-775 от 04.07.2012 г. вятърната електроцентрала е въведена в експлоатация и е присъединена съгласно посочения договор към електропреносната мрежа, собственост на „Н.Е.К." ЕАД..

Съгласно чл. 1, ал.1 от Договора за изкупуване производителят продава, а обществения доставчик изкупува произведената от обекта Вятърна електроцентрала активна електрическа енергия в рамите на целия срок на договора – 12- години съгласно чл.3.

Съгласно чл.10 НЕК изкупува по преференциални цени, определени от ДКЕВР. Цената за изкупуване съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 от Договора за изкупуване е 148, 71 лева / MWh без ДДС.

С Решение №Ц-29 от 16.11.2017 г. на КЕВР вече било определено нетно специфично производство на ВяЕЦ, но до този момент ищцовото дружество фактурирало цялата произведена ел.енергия по преференциални цени. Решението на КЕВР е било прогласено за нищожно от АССГ с решение, представено по делото, но след отмяната му от ВАС с решение по адм.дело № 7927/2021 г. е върнато за ново разглеждане.

От разменена кореспонденция между страните е видно, че НЕК е поискал връщане на разликата между заплатените по преференциални цени суми за количества ел.енергия над „нетно специфично производство“ и цената за излишък на балансиращ пазар на същите количества, тъй като съгласно чл.31, ал.5, т.2 от ЗЕВИ е бил задължен да изкупи същите само и единствено по цени за излишък.

С последващо Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР е определена преференциална цена за изкупуване на ел.енергия от ВИ и нетно специфично производство на производителя. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява че НСП на процесната ел.централа е 33 480 kWh/kW, съгласно чл.31, ал.5 от ЗВЕИ трябва да се изкупи по преференциални цени, както и датите на които е достигнато НСП за 2016 г. В табл.2 от заключението е определило стойността на изкупените количества ел.енергия след датата на достигане на НСП м.10.2016 г. по цена за излишък за съответния месец по фактурите, изд.

2 от ищеца на 01.12.2016 г. и размера на подлежащи на възстановяване суми (стр.221) От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява размера на мораторната лихва върху претендираната сума по фактура -191 844, 32 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, т.1 от ЗЗД във вр. чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. чл.31, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници за заплащане на цена на доставена ел.енергия и чл.86, ал.1 от ЗЗД са основателни.

По делото не се спори и е установено, че ищецът, в качеството си на производител на ел. енергия от възобновяеми източници, е продал на ответника в качеството му на обществен доставчик, по сключения между тях договор за изкупуване на електрическа енергия произведената от него електроенергия за периода от м.май 2018 г., от притежаваната от ищеца Вятърна електроцентрала, за което е издадена представената по делото фактура на обща стойност 644 253, 30 с ДДС. Цените за предоставените от разпределителното дружество услуги са извън предмета на договорно уреждане - съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от КЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на енергийния обект за производство на електрическа енергия, а за обектите по чл. 24, т. 1 – към датата на заявлението за извършено монтиране на инсталация за производство на електрическа енергия, подадено до разпределителното предприятие по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката и решението става част от същественото съдържание на договорното отношение и нейното заплащане е дължимо на договорно основание.

Правното действие на този административен акт обуславя и правното действие на клаузата за цената, като елемент от съдържанието на всеки конкретен договор. Липсата на административноправния елемент за процесния периоди ще означава и липса на основание за начисляване на различна цена – преференциална, и такава над НСП тъй като договорната клауза за цената, дължима на ответника се определя единствено по силата на административния акт и отмяната му има действие спрямо всички лица, независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. В случая се установи, че законосъобразността на административния акт е предмет на съдебен контрол в образуваните и висящи административни производства, а основания по чл.17 от ГПК съдът да счете решението за нищожно липсват.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД липсва ликвидно и изискуемо вземане към ищеца, тъй към датата на изкупуването цената на ел.енергията е била определена съгласно действащото решение на КЕВР. Независимо от това - цената на закупената по процесния договор електроенергия е била дължима в 10дневен срок от получаването от страна на ответника на процесните фактури, а от представените с отговора на исковата молба писма, придружаващи фактурите, е видно, че падежите за заплащане на сумите по тях са 11.12.2016 г. Тоест – спрямо вземанията е изтекъл погасителния давностен срок. С Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК е дефинирано, че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че множеството престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Договорът е общият правопораждащ факт на отношенията между ищеца и ответника. Периодично е 3 плащането, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи, като множеството престации имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Такива са плащанията по сключения между ищеца и ответника Договор. В процесния случай периодите са еднакви, а размерът на вземанията се формира от доставените количества електрическа енергия. В подкрепа на казаното е практиката на Върховния касационен съд, който определя вземанията на топлофикационни, ел.снабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, за периодични плащания. Следователно по отношение на тези вземания се прилага специална погасителна давност в размер на 3 години съгласно на чл. 111, буква "в" от ЗЗД.

Към датата на исковата молба, с оглед изтичане на три години от датата на настъпване на изискуемостта по процесните вземания, същите са се погасили по давност.

Следователно претенцията на ищеца за заплащане на дължими суми за ел.енергия е основателна, тъй като се установи, че не е платена дължимата сума по фактурата от 01.06.2018 г. и не са налице основания за прихващане и същите не са погасени.

Като акцесорна основателна е и претенцията размер на 191 844, 32 лв. за обезщетение за забава в

Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца и разноските по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Н.Е.К." ЕАД, ЕИК ****, да заплати на „Х.И. - 1” ЕАД , ЕИК **** сумата от 644,253, 30 лева - представляваща непогасена главница за дължима, но незаплатена преференциална цена по договор № 13ЕИ-3218003/08.03.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник ВяЕЦ, произведена през м. май 2018 г., обективирана във Фактура № 0000000077/01.06.2018г., по договор от 08.03.2013 г., ведно със законна лихва считано от подаване на исковата молба 27.05.2021 г. и сумата от 191 844, 32 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата, изчислена за периода от 20.06.2018г. до 26.05.2021г. , както и 33 444, 52 лв. разноски за държавна такса и 550 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.