Решение № 3387 от 04.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3387 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20261110202073 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Х. И., ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. П. В., срещу наказателно постановление № 25-4332-028305/06.11.2025 г., издадено от Началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“, в размер 100 /сто/ лева/51,13 евро, за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното физическо лице, което със срочно подадена жалба го атакува с искане то да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Поддържа се, че атакуваното наказателно постановление не съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, вменено в отговорност на жалбоподателя. Навежда се, че от описанието на нарушението не ставало ясно в какво точно се е изразило твърдяното използване на мобилен телефон по време на управление на превозно средство, за което била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Изтъква се, че в наказателното постановление не били посочени доказателствата и доказателствените средства, посредством които било установено, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение. Твърди се, че от приобщената в предсъдебната фаза доказателствена съвкупност не се установявало жалбоподателят да е осъществил съставът на вмененото в негова отговорност административно нарушение. Обръща се внимание на това, че в административнонаказателното производство тежестта на доказване тежи върху АНО. Изтъква се, че при спор относно фактите, съдът бил длъжен да приложи основополагащия принцип, че съмнението се 1 тълкува в полза на санкционираното лице. Излага се, че размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание бил неясно посочен. Сочи се, че в атакувания акт не били изложени мотиви за индивидуализация на наказанието и за приложимостта на чл. 28 ЗАНН по отношение на процесното нарушение. По изложените съображения се иска наказателното постановление да бъде отменено, като издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, при липса на надлежно описание на деянието, при липса на доказателства, при недоказаност на обективната и субективната страна на нарушението и при накърняване на правото на защита на жалбоподателя.

В съдебно заседание по решаване на делото жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. В., която в хода на съдебните прения моли процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Поддържа жалбата по изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП. Оспорва показанията на свидетеля А. С. С., като навежда, че последният не е разполагал с възможност да възприеме дали жалбоподателят е ползвал мобилният си телефон по време на управление на МПС.

Излага, че държането на мобилен телефон по време на управление на МПС не било въздигнато в административно нарушение. Оспорва показанията на свидетеля С. и в частта, в която последният твърди, че е видял, че жалбоподателят е държал мобилният си телефон по време на управление на МПС. Счита, че обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на съдебното следствие, следвало да бъдат изцяло кредитирани. Излага, че от обясненията му се установявало, че същият не е използвал мобилният си телефон по време на управление на МПС. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от въззиваемата страна, в които се изразява становище по съществото на делото, като се моли атакуваното НП да бъде оставено в сила.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят С. Х. И., ЕГН **********, е правоспособен водач на МПС с придобити категории „В“ и „М“, като на същия на 09.01.2017 г. било издадено свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № *********, със срок на валидност до 09.01.2027 г.

На 24.09.2025 г., около 08:24 часа, в гр. София, жалбоподателят С. Х. И. управлявал лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № *******, собственост на „***“ ЕООД, БУЛСТАТ *******, по бул. „Цар Освободител“, с посока на движение от ул. „Георги С.

Раковски“ към бул. „Васил Левски“. В управлявания от жалбоподателя автомобил не се намирали пасажери. Движейки се по горецитирания маршрут и преминавайки до сградата на Народното събрание на Република България, по време на управление на лекия автомобил марка и модел „***“, с рег. № *******, жалбоподателят И. използвал мобилния си телефон, без устройство, позволяващо неговото използване без участието на ръцете на водача.

По същото време свидетелят А. С. С., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ I I степен в 02 група на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, и неговият колега В. Н. А. се намирали в близост срещу сградата на Народното събрание на РБ и изпълнявали служебните си задължения по контрол спазване на правилата за движение по пътищата. Свидетелят С. възприел, че жалбоподателят И. по време на управление на МПС използвал мобилен телефон, който държал в ръката си, без да използва 2 устройство, позволяващо му използването на телефона без участие на ръцете му.

Предвид така възприетите от свидетеля С. обстоятелства, полицейските служители спрели управлявания от жалбоподателя И. автомобил за проверка. По време на проверката свидетелят С. информирал жалбоподателя И. за нарушението, което бил констатирал, но последният изразил несъгласие със заявеното от младши автоконтрольора, при което между двамата възникнал словесен конфликт.

За описаното деяние, на 24.09.2025 г. бил издаден акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 4622017/24.09.2025 г., от А. С. С., „младши автоконтрольор“ I I степен в 02 група на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за извършено нарушение по чл.

104а ЗДвП. Същият бил съставен в присъствието на В. Н. А. и нарушителя С. Х. И..

АУАН бил подписан от свидетеля А.. Актът бил предявен за запознаване със съдържанието му и бил връчен срещу подпис на жалбоподателя И. н а 24.09.2025 г., който отбелязал, че има възражения. без обаче да посочи конкретни такива.

Независимо, че отбелязал, че има възражения против съставения срещу него АУАН, в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, жалбоподателят И. не се възползвал от правото си да предяви писмени възражения против акта.

Въз основа на издадения АУАН, на 06.11.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 25-4332-028305/06.11.2025 г., издадено от Началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“, в размер 100 /сто/ лева/51,13 евро, за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП. Препис от същото бил връчен лично срещу подпис на жалбоподателя на 04.01.2026 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля А. С. С., обясненията на жалбоподателя С. Х. И. /частично/, писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - справка картон на водача; Заповед № 513з9822/13.09.2024 г., Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г.; и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.

При формирането на изводите си относно релевантната фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция ползва показанията на свидетеля С., на които се довери изцяло, след като прецени, че същите са детайлни, логични, последователни и несъдържащи вътрешни противоречия. От разказаното от свидетеля С. съдът извлича информация относно времето и мястото на описаното в процесните АУАН и НП нарушение, обстоятелствата по извършването му и авторът му. Свидетелят С. е възприел непосредствено употребата на мобилен телефон от жалбоподателя по време на управление на МПС, без устройство, позволяващо да го използва без участието на ръцете му. В показанията си свидетелят излага относимите към процесния случай факти последователно, обективно и безпристрастно, при което у съда не възникват съмнения относно достоверността на разказаното от свидетеля.

Настоящата съдебна инстанция се довери и ползва при изграждането на изводите относно релевантните по делото факти и обясненията на жалбоподателя И. в тези части, които не се опровергават от показанията на свидетеля С.. Съдът възприе с доверие обясненията на жалбоподателя Исрков в частта, в която същият навежда, че на процесните дата и място е управлявал посочения в АУАН и НП автомобил. След като констатира, че се оборват категорично от показанията на свидетеля С., съдът не се довери и не ползва при формирането на изводите си досежно фактите и правото обясненията на жалбоподателя И. в частта, в която последният твърди, че по време на управлението на процесния автомобил не бил използвал мобилния си телефон, а 3 същият се намирал под таблото на автомобила и бил изключен.

Съдът кредитира изцяло и гореизброените писмени доказателства, преценявайки ги като еднопосочни, съответни на гласните доказателствени средства и приобщени по надлежния ред.

Анализът в съвкупност на събраните по делото доказателства и доказателствени средства позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага обсъждането им при условията на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съдът при преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство прие, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя. В този смисъл административнонаказателното производство не е проведено законосъобразно, тъй като не са спазени изискванията на ЗАНН.

По аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на атакувания акт, тоест дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени в депозираната жалбата, и релевирани от жалбоподателя или неговия процесуален представител в хода на съдебните прения.

Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 24.09.2025 г., в деня, в който е установен нарушителят от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от А. С. С., „младши автоконтрольор“ I I степен в 02 група на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като със заповед № 812з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Д. Д. Д., която работи като „Началник сектор“ към СДВР-ОПП, като със заповед заповед № 812з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления. Ето защо, както АУАН е съставен от длъжностно лице, притежаващо необходимата за това компетентност, така и процесното НП е издадено от оправомощено за това лице.