Решение № 3290 от 20.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3290 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100512318 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20152144 от 06.07.2021г., постановено по гр.дело №2031/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 157-ми състав, е отхвърлен предявения от „В.А.“ООД, с ЕИК ****, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, с ЕИК ****, иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 1093.50 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС” за вреди, причинени на лек автомобил марка „БМВ, модел „520” от настъпило на 26.10.2019г. ПТП на бариерата към подземния паркинг на МОЛ - Пловдив. С решението е осъден „В.А.“ООД, с ЕИК ****, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, с ЕИК ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „В.А.“ООД, с ЕИК ****, чрез адв.М.

М., с която се обжалва решение №20152144 от 06.07.2021г., постановено по гр.дело №2031/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 157-ми състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.405 от КЗ, както и са възложени в тежест разноски.

Наведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния и процесуалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилен и несъответстващ на Общите условия /ОУ/ е обоснованият краен извод на първоинстанционния съд, че настъпилото на 26.10.2019г. в град Пловдив събитие, при следния механизъм, който не се оспорва от страните и е установен от основното и допълнително заключение на съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, а именно:

1 при спиране пред бариера, пропускаща автомобилите към подземния паркинг на МОЛ – Пловдив, след изтегляне на предностоящия автомобил водачът на процесния лек автомобил марка „БМВ, модел „520”, с рег.№****, инстинктивно вдига крака си от спирачката и поради това, че автомобилът е с автоматична скоростна кутия потегля, водачът не успява да спре преди спускане на бариерата и последната пада върху капака на автомобила, в резултат на което настъпват щети п о лек автомобил марка „БМВ, модел „520”, с рег.№****, представлява изключен застрахователен риск по смисъла на раздел IV „Изключени рискове”, чл.14.5 от ОУ. Сочи се, че неправилно СРС квалифицира като „груба небрежност“ противоправното поведение на водача на увредения лек автомобил, който с действията си е нарушил основно правило при управление на превозно средство да координира движенията си по начин, че автомобилът да се движи, спира и извършва маневри само в резултат на целенасочена дейност на водача, но не и на негови неволни телодвижения, резултат от моментна липса на концентрация, предвид на което е прието, че причините за настъпването на процесното събитие са такива, които изключват плащане от страна на застрахователя.

Поддържа се, че в ОУ няма ясна и точна дефиниция за понятието „груба небрежност“, както и липсва изчерпателно изброяване на случаите, при които застрахователят приема, че са настъпили при проявена „груба небрежност“ от страна на водача на застрахования автомобил. Излага се още, че в първоинстанционното производство при доказателствена тежест за ответника е останал недоказан факта на проявена „груба небрежност“ от страна на водача на увредения лек автомобил при настъпване на процесното събитие, която би била налице само в хипотезата, при която се установи, че застрахованият е съзнавал, че е възможно да увреди застрахованото имущество при сблъсък с бариерата, но въпреки това е мислил, че може да премине и да предотврати настъпването на удар на бариерата върху автомобила, в каквато насока няма ангажирани по делото доказателства. В тази връзка се твърди, че настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск и са налице всички предпоставки в закона за ангажиране на отговорността на ответното дружество да заплати сумата от 1093.50 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС” за вреди, причинени на лек автомобил марка „БМВ, модел „520”, с рег.№****, от настъпило на 26.10.2019г. ПТП на бариерата към подземния паркинг на МОЛ Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й плащане. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, с ЕИК ****, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Л., представя писмен отговор, с който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба, като излага, че всички изложени в нея твърдения са недоказани и не съответстват на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че не са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество да заплати застрахователно обезщетение за настъпило събитие в срока на действие на сключения по имуществена застраховка „Каско” договор, тъй като в конкретния случай по делото е доказано, че е налице изключен застрахователен риск – доказана е хипотезата на раздел IV „Изключени рискове” , чл.14.5 от ОУ, тъй като процесното събитие е настъпило в резултат на проявена „груба небрежност“ от страна на водача на 2 застрахования лек автомобил, факт, който същият признава извънсъдебно при подаването на уведомление-декларация пред застрахователя, в която изрично е посочено като причина за настъпилото събитие това, че „не е съобразил падащата бариера и е ударил автомобила в нея“. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от „В.А.“ООД, с ЕИК ****, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, с ЕИК ****, иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от „В.А.“ООД, с ЕИК ****, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, с ЕИК ****, иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни и във връзка с тях следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното 3 събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде ангажирана отговорността на ответника в хипотезата на предявен иск по чл.405, ал.1 от КЗ следва да бъде осъществен сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования.

Съгласно нормата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си претенция. Ответникът, от своя страна, носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.

В разглеждания случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява наличието на застрахователен договор за имуществена застраховка "Каско", при клауза "П" – Пълно Каско, сключен между ищеца в качеството на застрахован и ответното дружество в качеството на застраховател, обективиран в надлежно оформена съобразно законовите изисквания застрахователна п о л и ц а №0306Х0465208/04.04.2019г., със срок на валидност 11.04.2019г. до 10.04.2020г., по отношение на лек автомобил марка "БМВ, модел "520", с рег.№****.

Следователно се налага извода, че между страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение досежно лек автомобил марка "БМВ, модел "520", с рег.№****, за срока, посочен в съответната застрахователна полица . По силата на сключената имуществена застраховка ответникът е поел задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от покрити застрахователни рискове, съгласно Общи условия за застраховка "Каско" на МПС, групирани в изброени клаузи, като клауза "П" – Пълно Каско, включва рискове, посочени в клаузи "М", "Ч" и "К", в границите на договорената застрахователна сума. Ищецът, от своя страна се е задължил да заплати на ответника застрахователна премия в размер и при условия, предвидени в полицата, като в случая не се спори относно обстоятелството, че същият е изпълнил поетото от него парично задължение като е платил изцяло дължимите застрахователни премии.