Решение № 173 от 19.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Варна, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100501867 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 61525/09.07.2025г., подадена от Община Варна срещу решение № 2227/16.06.2025г., постановено по гр.д. № 7983/2024г. на РС-Варна, 7 състав, с което е осъдена на основание чл. 49 от ЗЗД, да заплати на Етажна собственост, с адрес гр. Варна, ул. „К.Н.“ № 29, представлявана от управител Г.Н.И., сумата от 6700 лв., представляваща частичен иск от претенция в общ размер на 24 982 лв., обезщетение за нанесените имуществени вреди върху общите части на сградата - покрив и фасада, от паднало на 03.08.2019 г. дърво, принадлежащо към зелената система на Община Варна, включващо обезщетение за увреждане на изолация на покрив 130 кв.м. - 890 лв. от 3295 лв., за увреждане на улуци, тръби, ламарини и керемиди - 882 лв. от 3273 лв., за увреждане на ламперия, челни дъски и поддържащи греди 4180 от 15483 лв., за увреждане на комини 185 лв. от 687 лв., за депониране на отпадъци с контейнери - 100 лв. от 316 лв., както и 463 лв. за наемането на 2 бр. строителни скелета за работа - от 1375 лв., ведно с лихвите за забава върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивникът счита, че решението е постановено в нарушение на чл.236 от ГПК, предвид че в същото липсват правни изводи. Сочи, че отговорността по чл.49 от ЗЗД възниква в два 1 случая, като в решението не става ясно коя от двете хипотези съдът е приел за относима. Съжденията на съда относно обстоятелството, че дървото, причинило щетите, е публична общинска собственост счита за неподкрепени с доказателства. Сочи още, че съдът напълно е игнорирал обстоятелството, че на процесната дата, е имало усложнена метеорологична обстановка, квалифицирана като „силна буря“. Излага също, че липсват съображения на съда относно възражението на ответника за съпричиняване. Моли решението да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Етажна собственост, с адрес гр. Варна, ул. „К.Н.“ № 29, представлявана от управител Г.Н.И., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че оплакванията на въззивника са бланкетни и неоснователни, както и че съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изложил мотиви, обосноваващи правните му изводи. Излага още, че установено по делото е обстоятелството, че дървото е било част от уличното озеленяване, че „силна буря“ не съставлява природно бедствие, както и че съдът е взел предвид заключението на допуснатата по делото СТЕ, поради което е приел, че не е налице съпричиняване. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството по делото е образувано по предявен от Етажна собственост, представлявана от управител Г.И., срещу Община Варна, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6700 лв, като частичен иск от претенция в общ размер на 24 982лв., представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди върху общите части на сградата - покрив и фасада, от паднало върху тази сграда на 03.08.2019 г. дърво, принадлежащо към зелената система на Община Варна, включващо обезщетение за увреждане на изолация на покрив 130 кв.м.

- 890 лв. от 3295 лв., за увреждане на улуци, тръби, ламарини и керемиди - 882 лв. от 3273 лв., за увреждане на ламперия, челни дъски и поддържащи греди 4180 от 15483 лв., за увреждане на комини - 185 лв от 687 лв., за депониране на отпадъци с контейнери - 100 лв. от 316 лв., както и 463 лв. за наемането на 2 2 бр. строителни скелета за работа - от 1375 лв., ведно с лихвите за забава върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.08.2019 г., в резултат от буря в гр. Варна, се прекършило и паднало дърво, което нанесло значителни щети по покрива и фасадата на сградата, намираща се на ул. „К.Н.“ 29. За същото бил съставен протокол с peг. № Н 6801 147/06.08.2019 г. от PC ПБЗНВарна. Управителят на етажната собственост на засегнатата сграда, подал жалба до Кмета на Община Варна, с искане да бъде извършен оглед на сградата и да бъдат оценени нанесените щети, както и да се компенсират собствениците на обекти в кооперацията, за да се извърши ремонт на засегнатите общи части на сградата - по покрив и фасада. Сочи се, че въпреки, че след посещение на служители от отдел ДЗН при Дирекция УСКОР Община Варна били установени щети по сградата, било отказано обезщетение или съдействие за отстраняване на щетите, вкл. и от „Фонд за бедствия и аварии“. Излага, че в следствие от падането на дървото върху покрива и фасадата на сградата са нанесени щети върху общите части на сградата, като вредите обхващат: увреждане на изолация на покрив 130 кв.м., на стойност от 3295 лв.; увреждане на улуци, тръби, ламарини и керемиди - 3273 лв.; увреждане на ламперия, челни дъски и поддържащи греди-15483 лв.; увреждане на комини - 687 лв. Във връзка с уврежданията се налагало депониране на отпадъци /парчета от увредената изолация, улуци, греди, ламарини, керемиди и комини/ с контейнери - 316 лв., както и за наемането на 2 бр. строителни скелета за работа - 1375 лв. По изложените съображения отправя искане за уважаване на частичната искова претенция за предявения размер.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Община Варна, чрез юрк. М.Д., в който се твърди, че предявеният иск е недопустим, като подаден от лице без надлежно учредена представителна власт, предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС, според която по искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, по което бъде упълномощен от общото събрание. Оспорва изцяло исковата молба като неоснователна, необоснована и недоказана. Излага, че за възникване на отговорност на възложителя по чл.49 от ЗЗД, законът изисква наличие на няколко предпоставки: вреди, причинени на пострадалия; вредите да са причинени от лице, на което ответника е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод на възложената работа; причинителят на вредите да има вина. Необходимо е виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на работата. Причинно-следствената връзка между противоправното поведение и виновно причинените вреди е материалноправна предпоставка за пораждане на отговорността на възложителя. Счита, че исковата молба не съдържа описание на мястото на настъпване на „произшествието“, което позволява да се разбере къде е паднало дърво и в коя част на сградата са нанесени щети. Сочи, че твърдението, че на 03.08.2019 г. е паднало дърво върху сградата се основава изцяло на писмо № Н 6801147/06.08.2019 г. от Главен инспектор П.К.. Писмото е с уведомителен характер и според него на 03.08.2019г. е получено съобщение за паднало 3 дърво. Служители на Първа РСПБЗН са посетили и ликвидирали произшествието. Твърди, че липсва констативен протокол, от който да се установи каква е причината за падане на дървото, какви щети и в какъв обем са настъпили. Същевременно в писмото от общината е записано, че са установени вреди само върху покрива. Посочва, че не е известно на ответника да е имало паднало дърво, като от наличните изображения, датиращи към 2012г., 2022г. и 2024г. е видно, че към момента няма липсващо дърво, за което да предположим, че е паднало. Излага, че Община Варна е сключила рамкови споразумения, за обезпечаване на дейността по извършване на услуги по проверка и резитба на дърветата, въз основа на които периодично възлага осъществяването на тези дейности. Оспорва твърдението, че описаните щети са в причинно-следствена връзка с неизпълнение на нормативно установени задължения на общината и претендираните вреди. Твърди, че описаните вреди по сградата не са настъпили в резултат на падане на дърво, а са резултат от състоянието на сградата и нейната годност за експлоатация, амортизация и липса на полагана системна грижа за доброто й състояние. Предвид гореизложеното, моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан по основание и размер. В евентуалност, в случай, че съдът достигне до извод за наличие на обективна отговорност на Община Варна за настъпилите за ищеца имуществени вреди, моли да се намали претендираното обезщетение, като значително завишено.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения протокол от общо събрание на етажната собственост от 21.09.2016 г., се установява, че етажната собственост е учредена и Г.И. е избрана за нейн управител. С уведомление по чл. 466 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) с рег. № РЕС16000412ПР/17.09.2016 г., етажната собственост на ул. „К.Н.“ № 29 е регистрирана в район „Приморски“, като Г.И. е посочена като председател на управителния съвет.

Видно от протокол от заседание на управителния съвет на етажната собственост от 21.10.2021 г., е било обсъдено състоянието на покрива след бурята от 03.08.2019 г., необходимостта от цялостен ремонт и възможността за търсене на обезщетение от Община Варна по съдебен път. Решено е да се изготви план-сметка за ремонта и да се започне процедура за завеждане на дело.

От протокол от общо събрание на етажната собственост от 02.12.2023 г., се установява, че е взето решение за завеждане на дело срещу Община Варна за обезщетение, покриващо разноските за ремонт на покрива, пострадал от падналото дърво. Г.И. е упълномощена да представлява етажната собственост и да ангажира адвокат за делото.

В този контекст, по делото е представена история на подаден сигнал чрез заявление с рег. № ИМБ17003663ПР/28.12.2017 г., подадено от Г.И., с искане за резитба на проблемни клони на дървета около сградата, изпълнено, след оглед от район „Приморски“.

От писмо с рег. № Н 6801-147/06.08.2019 г., издадено от Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, се 4 установява, че на 03.08.2019 г. е получен сигнал за паднало дърво на адрес, посочен като бул. „Осми Приморски полк“ № 120. Служители на службата са посетили мястото и са ликвидирали произшествието. В писмото е посочено, че при произшествието са нанесени материални щети на покрив, фасада и кола на ул. „К.Н.“ №29.

С писмо с рег. № ПНО24000268ВН_008ВН_003ВН/04.10.2024 г. от район „Приморски“, е посочено, че след проверка в архива и информационната система на районната администрация няма данни за сигнал за паднало дърво на ул. „К.Н.“ № 29 на 03.08.2019 г. Установява се също, че преди инцидента е извършена спешна резитба на дървета по искане на етажната собственост от 28.12.2017г.