Решение № 3357 от 15.10.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1437 гр. Перник, 15.10.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - ПЕРНИК XІ-ти състав, гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА при участието на секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7891 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор ЛЮБОМИР СПАСОВ с искане да бъде установено спрямо ответника В.В.Т. с

ЕГН **********, адрес ***, че дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 3 400.89 лв.

/Три хиляди и четиристотин лв. и 89 ст./ от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 3039.02 лв. /Три хиляди тридесет и девет лв. и 2 ст./ за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. както и сумата от 361.87лв. /Триста шестдесет и един лв. и 87 ст./- законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2017г. до 26.04.2018г.; ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

Ищецът

ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК”АД твърди, че между топлопреносното предприятие и ответникът била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответника притежавал за процесния период и имот, качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к "Съперник" бр.29 от 29.04.2008г. Съществуващото правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора - ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в ежемесечните фактури.

На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/, се извършва чрез система за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от закона.

Съгласно чл.155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване /НТ/. При условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.

Ответника в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с които оспорва изцяло предявените искове, твърдейки че между топлофикационно дружество от една страна и титуляра на партидата от друга, не е била налица облигационна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, тъй като нямало сключен идивидуален договор, както било прието във всяка държава в ЕС. Неоснователна е исковата претенция и защото не съществувала облигационна връзка, въз основа на валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия, поради което не е възникнало и облигационно правоотношение по реда на чл. 150, ал.1 и 2 от ЗЕ. Ответникът не е откривал партида за имота, не е доказано че е било налице каквото и да е потребление на топлинна енергия и имота, за който се води делото. Иска е и неоснователен, тъй като ответникът през процесния период не бил ползвал имота.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез назначения по реда на чл. 47 от ГПК особен представител изразява становище по съществото на спора, като моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недодоказан, тъй като не бил доказан по основание и размер.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д 3233/2018 по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът на 15.05.2018г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство В.В.Т..

По образуваното дело съдът, след като е преценил редовността на подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №2447/16.05.2018г. Издадената заповед е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за вземането си срещу длъжника.

В срока по чл.415 ал.4 от ГПК заявителят е предявил иск срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради което настоящото производство се явява допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

От заключенията по допуснатите техническа и икономическа експертизи се установява, че за периода от 01.05.2016г. - 30.04.2017г., стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия на ответника към ищеца е в размер на сумата от 3039.02лв., като 361.87лв. законната лихва за забавата на месечните плащания за исковия период 01.05.2016г. - 30.04.2017г., върху главницата плюс сумата за дялово разпределение и извършени корекции, както и че исковия период отчетеният показания на общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и опразване по съответния ред и осчетоводяване, като на фирмите за дялово разпределение ежемесечно е подавана за разпределение топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи абонатната станция т.е. нетна енергия, която съвпада с отразената в изравнителните сметки от представените индивидуални изравнителни сметки, че е осъществено дялово разпределение на топлинна енергия извършено по методиката на Наредба за топлоснабдяване. За процесния период в деловодството на ФДР "Техем сървисис" ЕООД не са подавани възражения относно изравнителните сметки от ответника. Топломерите в ЕС са минали пред последяващи проверки и метрологичен контрол.

Видно от представените по делото писмени доказателства Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ АД на потребители в гр. Перник публикувани във вестник „Съперник“, бр. 82/3959 от 29 април 2008 , съгласно чл. 31, се продавачът издава данъчни фактури. В чл. 32, ал. 2 от ОУ на е визирано задължение купувачите, да заплащат дължимите суми за ползваната от тях топлинна енергия, по един от следните начини по т.1 на 10 равни месечни вноски и две изравнители; или по т.2. Месечни вноски опредени по прогнозен консумация за имот в сградата и една изравнителна; или по т.3. по реална консумация, след датата на фактурирането. Съгласно чл. 47 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на топлинна енергия купувача дължи обезщетение за забава до деня на постъпване на дължимата сума по сметка или в касите на продавача на осн. чл. 86 от ЗЗД

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 3 400.89 лв. лв.

Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в *** и няма качество на клиент на топлинна енергия.

Поради което топлофикационното дружество следва да докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника, в качеството му на „потребител на топлинна енергия“. Качеството

„потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация Перник” АД гр. Перник освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Съдът приема, че по делото от писмени доказателства, а именно Нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 58, том. II, рег. № 2310 дело № 227 от 2006г., се установява, че В.В.Т. има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди за имота с адрес гр. Перник на адрес ***. След като даден имот е присъединен към топлопреносната мрежа, то всеки собственик е потребител на постъпилата топлинна енергия и това обстоятелство, а не правото на собственост върху конкретен имот, подлежи на доказване с всички доказателствени средства / Определение №220 от 01.03.2017г. по гр.д. № 4084/2016г. на ВКС, IV г.о./.

По делото ответникът твърди, че не е собственик, а ищецът доказва, че извън процеса с изходящ от него частен свидетелстващ документ същият е декларирал под страх от наказателна отговорност, че има качеството на такъв. Ако ответникът се е разпоредил впоследствие с правото си на собственост, в негова тежест е било да установи това обстоятелство, каквито твърдения и доказателства по делото не са ангажирани.

Предвид изложеното по делото безспорно се установява наличието на облигационната връзка, която между ответника и дружеството е възникнала по силата на закон от момента на придобиване собствеността на топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството потребител. Касателно настоящия случай по делото безспорно се установи, че ответника е собственик на имота посочен в исковата молба, като топлоснабден имот находящ се в ***. При тези съображения съдът намира, че по отношение на ответника е налице пасивна материална легитимация по иска предявен от „Топлофикация – Перник“АД.

От изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството.

Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на закона за задълженията и договорите, а именно закон за енергетиката.

След като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като последните се явяват общи.

Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee65c10a-b130-48e8-9d68-a457ed7502f9