Определение № 373 от 18.06.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. Ямбол, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500171 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Ж. Ж., подадена чрез пълномощника адв.М. М. от АК-Стара Загора против Определение №136/08.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№400/2024 г. по описа на ТРС, с което в производство по чл.248 ГПК, ТРС е отхвърлил като неоснователна молбата на частната жалбоподателка за допълване на постановеното по делото Определение №112/17.03.2025 г., в частта относно разноските.

В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и се моли за неговата отмяна. Заявени са твърдения за неправилност на изводите на ТРС за липса на доказателства за сторени разноски от жалбоподателката. Посочено е, че на същата е оказана безплатна правна помощ от адв.М., поради което на същия следва да се определи възнаграждение, както за заповедното, така и за исковото производство. Въз основа на тези и другите подробни съображения в частната жалба се иска отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на адв.възнаграждение за оказаната на И. Ж. безплатна правна помощ в заповедното и исковото производство в размер на 840 лв. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК, от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е постъпил писмен отговор на частната жалба, в който е заявено становище за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакувания съдебен акт. Намира за неоснователна претенцията за разноски в заповедното производство, т.к. единственото действие е по подаване на възражение по чл.414 ГПК, а претендираните от пълномощника на длъжника разноски за исковото производство намира за прекомерни, тъй като извършените процесуални действия не са съразмерни с претендираното адвокатско възнаграждение и не отговарят на действителната фактическа и правна сложност на делото. При условие на евентуалност заявява искане за заповедното производство да бъде присъдена сума от 50 лв., а за исковото - при съобразяване практиката на ВКС и СЕС.

Ямболският окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и отговора и след като се запозна с доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е 1 допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съображенията са следните:

Гр.д.№400/2024 г. по описа на ТРС е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София, с която против ответницата Ж. е предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК и цена на иска 1464,37 лева. След изпращането на препис от исковата молба на ответницата, в срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор към който е приложено общо адвокатско пълномощно от 01.11.2024 г., съгласно съдържанието на което Ж. е упълномощила Еднолично адвокатско дружество „М.“ да я представлява пред всички съдилища, органи на съдебната власт, ДСИ и ЧСИ, административни органи, министерства, агенции и т.н. Към пълномощното не е представен Договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ уговорено, съответно заплатено адвокатско възнаграждение или уговорено предоставяне на безплатна правна помощ. След представяне на писмения отговор, съдът е изготвил определение по чл.140 от ГПК, в което изготвил проекто-доклад по делото и насрочил открито съдебно заседание на 26.03.2025 г.

Преди първото открито заседание по делото, с молба от 14.03.2025 г. ищеца заявил оттегляне на исковата молба и поискал прекратяване на производството по делото. С Определение №112/17.03.2025 г., съдът прекратил производството по делото, на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на иска.

След постановяване на определението, на 21.03.2025 г., ответницата Ж. депозирала молба за допълване на определението в частта за разноските, към която приложила договор за правна защита и съдействие, сключен на 20.03.2025 г., съгласно който Ж. възложила на адвокатското дружество да извърши процесуално представителство във връзка с гр.д.400/2025 г. по описа на ТРС, като е договорена безплатна адвокатска помощ и съдействие предвид обстоятелството, че клиента е материално затруднено лице.

Исковото производство е предшествано от заповедно производство по ч.гр.д.

№351/2024 г. по описа на ТРС, образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника И. Ж. за сумите: главница 1241,69 лв. и лихва - 222,68 лв. Съдът е уважил исканията на заявителя, като издал Заповед №206/22.10.2024 г. В срока по чл.414 ГПК длъжника Ж., чрез адвокатското дружество „М.“, е подала възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Към възражението са представени същото общо адвокатско пълномощно от 01.11.2024 г., което е приложено и към писмения отговор в исковото производство, както и договор за правна защита и съдействие, с дата 07.11.2024 г. за процесуално представителство по ч.гр.д.№ 351/2024 г. по описа на ТРС за оказване на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице.

Не е спорно между страните, че длъжникът в заповедното производство е била представлявана при подаване на възражение по чл.414 ГПК от адвокат, на каквото процесуално представителство има право съгласно чл.32, ал.1 ГПК, както и че й е оказана безплатна правна помощ, като на материално затруднено лице. Действието по подаване на възражение за недължимост в заповедното производство следва да се окачестви като основно средство за защита на длъжника в заповедното производство с цел прекратяване на производството и обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

Съгласно трайната практика на ВКС адвокатът, предоставил правна помощ на страна на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. има право да получи възнаграждението от насрещната страна тогава, когато страната има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3, респ. ал.4 ГПК и когато едновременно с това е доказано, че адвокатът е предоставил правна помощ и това е установено с представен по делото договор за правна помощ, в който изрично е посочено, че между страната и нейния процесуален представител е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.

В случая са налице предвидените предпоставки в закона за присъждане на 2 възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв.М. за безплатно оказаната на ответницата правна помощ и съдействие. По делото е приложен сключен между адвоката и ответницата договор за правна защита и съдействие, в който изрично е предвидено, че тя ще се осъществява безплатно, както и нейния предмет - процесуално представителство по ч.гр.д.№351/2024 г. по описа на ТРС. Според настоящия съд за оказаната на ответницата правна помощ и съдействие в заповедното производство при подаване на възражение по чл.414 ГПК, на адв.М. следва да се определи адвокатското възнаграждение в размер на 100 лв.

Не така стои въпроса, относно претендираното в полза на адв.М. адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответницата в исковото производство. Както беше посочено по-горе ответницата, чрез адв.М., в срока по чл.131 от ГПК е подала писмен отговор към който е приложено единствено адвокатско пълномощно от 01.11.2024 г., от съдържанието на което не се установява релевантния факт на оказване на безплатна правна помощ. Едва след постановяване на определението за прекратяване на производството по делото, с депозираната молба за допълване на определението в частта за разноските, ответницата е приложила договор за правна защита и съдействие, сключен на 20.03.2025 г., съгласно който Ж. възложила на адвокатското дружество да извърши процесуално представителство във връзка с гр.д.400/2025 г. по описа на ТРС, като е договорена безплатна адвокатска помощ. Описания договор обаче е с дата на сключване, след датата на постановяване на определението за прекратяване, поради което и според настоящия съд не следва да бъде зачетен. При това положение, действително съгласно чл.78, ал.4 от ГПК, ответника има право на разноски и при прекратяване на делото, но в случая не са налице предвидените предпоставки в закона за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв.М. за безплатно оказана на ответницата правна помощ и съдействие в исковото производство.

Предвид изложеното до тук районният съд неправилно е отказал да присъди на адв.М. възнаграждение за безплатно оказаната на ответницата правна помощ и съдействие в заповедното производство, поради което атакуваното определение следва да се измени и се присъдят такива в размер на 100 лв. В останалата част, с която ТРС е отказал да присъди на адв.М. възнаграждение за исковото производство, атакуваното определение следва да се потвърди.

За настоящото производство на частния жалбоподател следва да се присъдят разноски единствено за заплатената ДТ в размер на 15 лв. Разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. не следва да бъдат присъждани. Съгласно установената съдебна практика производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт и нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските за страната, инициирала производство по чл.248 ГПК. /в т.см.

Определение №76/14.02.2019 г. по ч.гр.д.№4562/2018 г., на ВКС, ІІІ ГО и цитираните в него Определение №627/18.08.2014 г. по ч.гр.д.№696/2014 г., на ВКС, ІІІ ГО; Определение №114/20.05.2016 г. по ч.гр.д.№1847/2016 г., на ВКС, ІІ ГО; Определение №196/12.06.2015 г. по ч.гр.д.№9/2015 г., на ВКС, І ГО; Определение №683/21.12.2015 г. по ч.гр.д.№5089/2015 г., на ВКС, ІІІ ГО както и Определение №60295/17.11.2021 г. по ч.гр.д.№2625/2021 г., на ВКС, ІV ГО/.

3

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение №136/08.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.№400/2024 г. по описа на ТРС, като допълва постановеното по делото Определение №112/17.03.2025 г. в частта относно разноските, като ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на Еднолично адвокатско дружество „М.“ гр.Стара Загора, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 100 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по ч.гр.д.№351/2024 г. по описа на ТРС.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №136/08.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№400/2024 г. по описа на ТРС, в останалата част, с която в производство по чл.248 ГПК, е отхвърлена като неоснователна молбата на И. Ж. Ж. за присъждане на Еднолично адвокатско дружество „М.“ - гр.Стара Загора на основание чл.38, ал.2 ЗА, на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по гр.д.

№400/2024 г. по описа на ТРС.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, да заплати на да заплати на И. Ж. Ж. с ЕГН ********** сумата от 15 лв. - разноски за настоящото производство, като оставя без уважение искането на Еднолично адвокатско дружество „М.“ гр.Стара Загора за присъждане на основание чл.38, ал.2 ЗА, на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално по настоящото дело.