Решение № 3565 от 26.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3565 гр. София, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДИАНА К. КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110212161 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК **********, представлявано от управителя П.

А. П., чрез процесуален представител адв. Й. К., против Електронен фиш № 8505102816, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В жалбата и последващите писмени молби са развити подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш. На първо място се поддържа, че към датата на нарушението законът не е предвиждал възможност административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП да бъде реализирана чрез електронен фиш, а е следвало да се приложи общият ред чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Позовава се и на чл. 3, ал. 2 ЗАНН във връзка с последващата разпоредба на чл. 10б, ал. 7 ЗП като по-благоприятен закон. Поддържат се още възражения за изтекли срокове по чл. 34 ЗАНН, неясно индивидуализирано място на нарушението, противоречие между словесното описание и изпълнителното деяние, отговорност на доставчика на услугата за подаването на тол декларации, липса на доказана техническа годност и метрологична проверка на използваното устройство, както и несъответствие на санкционния механизъм с принципа на пропорционалност. Жалбоподателят претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са списък на разноските и договор за правна помощ, от които се установява претенция за сумата от 550 лева или 1 тяхната равностойност в евро- 281,21 евро. Моли се за отмяна на атакувания електронен фиш по изложените по- горе съображения.

За проведеното на 23.03.2026г. открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба, с която жалбата и изложените в предходните молби съображения се поддържат и се настоява за присъждане на разноските. Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не изпраща представител.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните и провери законосъобразността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 07.01.2022 г. в 10:36 часа влекач марка „***“, модел „***“, с рег. № *********, с технически допустима максимална маса 18 000 кг., с 2 броя оси и екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке, с общ брой оси на състава 5 и обща технически допустима максимална маса 44 000 кг., собственост на „***“ ЕООД, се движел на територията на Столична община по път А-2, км 6+804, в посока нарастващ километър. Посоченият пътен участък е включен в обхвата на платената пътна мрежа.

При преминаването на пътното превозно средство през стационарна контролна точка, оборудвана с техническо устройство № 20141 – елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, системата генерирала нарушение с идентификатор № D5C4282A2CAB5809E053041F160A59FA. Към създадения доклад автоматично били приобщени статични изображения на автомобила, от които се установява неговият регистрационен номер.

Въз основа на данните от електронната система било отчетено, че за процесното ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за конкретното преминаване няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. Именно тази фактическа хипотеза е отразена и в електронния фиш – не става въпрос за подадена декларация с неправилно заявена категория, брой оси или други параметри, а за пълна липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за процесното преминаване.

След извършена справка за собствеността било установено, че собственик на автомобила е „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, представлявано от П. А.

П.. Въз основа на генерирания доклад и данните за собствеността Агенция „Пътна инфраструктура“ издала Електронен фиш № 8505102816, с който приела, че дружеството в качеството му на собственик е нарушило чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като е допуснало движението на ППС по платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с 2 установяване размера и заплащане на съответната такса.

С електронния фиш, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. Наред с това е посочено, че се дължи такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер на 133 лв., както и че санкционираното лице може да се освободи от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса в размер на 750 лв.

По делото са приобщени електронният фиш, докладът от електронната система по чл.

167а, ал. 3 ЗДвП, статичните изображения на автомобила, справката за собственост, извлечение от историята на обработка на нарушението, документи относно местоположението и въвеждането в експлоатация на стационарната контролна точка № 20141, заповедите и протоколите относно утвърждаване на образците на електронните фишове, както и становища и справки, представени от АПИ и Националното тол управление.

От справката на Областно пътно управление – София се установява, че км 6+804 на автомагистрала „Хемус“ се намира на територията на гр. София. От представените от АПИ документи относно контролно устройство № 20141 се установява, че същото представлява стационарна контролна точка, неподвижно монтирана над път А-2, отсечка км 6+804, и е част от електронната система за събиране на пътни такси.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на цялата събрана по делото доказателствена съвкупност. Представените документи са взаимно съответни относно датата, часа и мястото на преминаването, индивидуализацията и собствеността на ППС и липсата на валидна маршрутна карта или тол декларация за конкретното преминаване.

Съдът кредитира доклада и снимковия материал, доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП те представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, регистрационната му табела, датата, часа и мястото на движение по участък от платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на превозното средство. Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда имуществена санкция за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

По делото по несъмнен начин се установява фактическото преминаване на процесното ППС през посочения участък от платената пътна мрежа, както и обстоятелството, че за това преминаване не е била налице валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. В тази 3 част съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че самото нарушение не е доказано.

Причините, поради които не е постъпила валидна тол декларация, не променят обективния факт, че при движението през платената пътна мрежа изискуемото деклариране и заплащане не е било налице.

Неоснователно е и възражението, че задължението за подаване на тол декларации е възложено единствено на доставчика на услугата и поради това собственикът на ППС не може да носи административнонаказателна отговорност. Действително техническото генериране и предаване на тол данните се осъществява чрез доставчик на услуга по електронно събиране на такси, но материалноправното задължение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП е вменено на собственика, респективно на вписания ползвател. Наличието на договорни отношения с доставчик не дерогира това нормативно задължение и не освобождава автоматично санкционирания субект от отговорност.

Неоснователно е възражението относно мястото на нарушението. В електронния фиш са посочени път А-2, км 6+804, посоката на движение и териториалният обхват, а от допълнително представената справка на ОПУ – София се установява, че този километър се намира на територията на гр. София. Индивидуализацията на мястото е достатъчна, за да позволи на санкционираното лице да разбере къде е прието, че е осъществено нарушението, и да организира защитата си. Липсата на изписан номер на тол сегмент в самия електронен фиш не води до неяснота относно мястото на деянието.

Неоснователно е и възражението за неуточнено изпълнително деяние. В словесната част на фиша е посочено, че собственикът е допуснал движението на процесното ППС по платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията за заплащане на дължимата такса, като конкретната фактическа причина е липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Това описание съответства на вмененото нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП и позволява еднозначно да се определи административното обвинение.

Съдът не споделя и възражението, че данните от електронната система са негодни единствено поради липсата на метрологична проверка по Закона за измерванията.

Електронната система по чл. 167а ЗДвП е специално нормативно уредена система за контрол и събиране на пътни такси, а законодателят изрично е придал доказателствено значение на създаваните от нея доклади и приложените изображения. В конкретния случай установяването на нарушението се основава на регистрацията на преминаването на конкретно ППС през стационарна контролна точка и на съпоставката с наличието или липсата на валидна маршрутна карта или тол декларация, а не на измерване на физическа величина, чието метрологично удостоверяване е елемент от състава на нарушението.

Неоснователно е и възражението за погасяване на административнонаказателното преследване по чл. 34 ЗАНН. Електронният фиш представлява самостоятелен, специално уреден в ЗДвП способ за ангажиране на административнонаказателна отговорност и законът не го приравнява на АУАН по отношение на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Приравняването на влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно постановление е относно правните последици, а не относно реда и сроковете за издаването му. Ето защо този довод 4 сам по себе си не обуславя отмяна.

По наведения довод за приложение на чл. 3, ал. 2 ЗАНН във връзка с чл. 10б, ал. 7 ЗП съдът намира, че последващото въвеждане на специална възможност за уведомяване и доброволно заплащане на незаплатена тол такса при определени предпоставки не заличава поначало обществената опасност и противоправността на движението по платената пътна мрежа без изпълнено задължение за тол такса. Разпоредбата установява специален последващ механизъм, приложим при наличие на всички предвидени в нея предпоставки, а не общо отпадане на съставомерността на деянията, извършени преди влизането й в сила.

Ето защо само по себе си позоваването на тази разпоредба не обуславя извод, че процесното деяние е декриминализирано по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.

По възражението за несъразмерност следва да се отбележи, че размерът на имуществената санкция по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е определен от законодателя във фиксиран размер.

Районният съд не разполага с правомощие да замени този размер с друг по свое усмотрение, когато е налице валидно и законосъобразно ангажирана отговорност по тази разпоредба.