Решение № 3001 от 12.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3001 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330112834 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, от П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Ц., ул. „***“ № *, чрез адв. Р. срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикосев“ № 52-54 представлявано от изпълнителните директори Н. С. и А. Д. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3196,37 евро, платени без основание суми по нищожен договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и ответното дружество, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -30.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен потребителски договор за паричен заем на *** Предоставената сума е 15000 лв., при лихвен процент 18,37 % и ГПР – 20 % . Срока за погасяване е 36 месеца. По договора е предвидено заплащане на застраховка *** в размер на 3941,96 лв., като премията се финансира от кредитодателя. Така размера на кредита достига 18941,96 лв. Върху тази сума се прилага лихвата от 18,37 %.

Предоставената е 15000 лв. Общият размер на всички предвидени плащания 1 по договора е 24779,89 лв. и включва главница и възнаградителна лихва.

Задължението от 24 779,89 лв. е платено. Договора е нищожен поради нарушения на ЗПК и се дължи само главницата. Не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗПК. Не е ясно как се прилага лихвения процент, евентуално същия неправилно се прилага върху сборната главница. Не е посочена методика на формиране на ГПР и разходите, които участват при изчисляването му. Невключване на разхода за застраховка като отделен от главницата води до посочване на по-нисък процент на ГПР от действителния.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича нарушенията на ЗПК. Оспорва неяснотата по начисляване на лихвата и формиране на ГПР. Потвърждава, че В ГПР не е включен разхода за застраховка, както и, че при включването посочения в договора процент ще се измени.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за кредит от ***; сертификат №*** е видно, че на същата дата между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца в заем на сума от 15000 лв. за срок до *** платим на 36 вноски от по 688,33 лв. при заплащане на застраховка *** в размер на 3941,96 л в . , с ползващо се лице кредитодателя „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД.

Договореният ГЛП е 18,37 %, а ГПР 19,64 %. Общо дължимата сума е 24779,89 лв.

От представената от ответника справка(лист 26 гръб от делото) е видно, че в периода *** длъжника е заплатил по кредита сума от общо 21 251,56 лв., която е погасила задължения за главница, договорна лихва, наказателна лихва и такси.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед представените писмени документи от страните съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и извършени плащания, част от които 18941,96 лв. касаещи дължима главница, формирана от предоставената заемна сума и застрахователна премия от 3941,96 лв. за сключена застраховка “***.

Спора се състои в действителността на сключения договор с оглед императивните разпоредби на ЗПК въвеждащи изисквания към договорения лихвен процент, отбелязания ГПР и включване на уговорки относно заплащане на допълнителни задължения.

Съобразно наведените от ищеца възражения за недействителност на договора за заем поради нарушение на императивни законови норми, съдът 2 намира, че в договора липсва ясно разписана методика относно начина на начисляване на договорения лихвен процент. На следващо място от твърденията на ответника се установява, че в ГПР не са включени всички разходи и конкретно дължимата сума за застрахователната премия по сключената застраховка за защита на кредитодателя. Този разход е бил изначално известен на страните и е следвало да бъде пресметнат при формиране на ГПР. Неизпълнението на това условие е довело до заблуда за потребителя относно действителната икономическа изгода от сключване на заема. Макар тези нарушения да се явяват достатъчна предпоставка за преценка на договора като недействителен на основание чл. 22 от ЗПК за пълнота следва да се отбележи, че са налице и други нарушения свързани с определяне размера на дължимата главница. Предоставената заемна сума е 15000 лв. Неясно защо кредитодателя счита, че към нея следва да се причисли и застрахователната премия, след като тя реално не се предоставя на заемополучателя и той неможе да борави свободно с нея. Същевременно не се установява същата да е реално платена на застрахователя, още повече, че получател на застрахователното обезщетение се явява кредитодателя и то при настъпване на всички покрити рискове. Това сочи не само нарушение на ЗПК, чрез заобикаляне на разпоредбите касаещи размера на възнаградителаната лихва по потребителски кредити посредством договаряне на допълнителни плащания от заемополучателя под формата на такси, неустойки и застраховки, но и нарушение на добрите нрави, тъй като кредитора явявайки се получател на застрахователното обезщетение демонстрира интерес от сключване на договора за застраховка.

Предвид изложеното и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК съдът намира, че заемополучателя дължи връщане на заемодателя само на чистата стойност на кредита, а именно сумата от 15000 лв. Тъй като се установява, че същия с плащанията си е надвишил дълга със сума от 6 251,56 лв. равностойна на 3196,37 евро последната се явява платена без основание и подлежи на връщане на платеца. Липсата на твърдения и установени данни за заплащането и в полза на ищеца е основание за уважаване на предявените осъдителни искове за главница и обезщетение за забава.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 127,85 евро лв. за държавна такса.

Тъй като същият е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адв. Р. следва да се определи служебно възнаграждение при условията на чл.

38 от ЗА в размер от 200 евро с ДДС поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

На ответника разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и 3 адрес на управление: гр. София, ул. .Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от В. Г., А. Д., Н. С. и Л.Т. да заплати на П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Ц., ул. „***“ № *,сумата от 3196,37 евро(три хиляди сто деветдесет и шест евро и 37 евро ценат), платени без основание суми по нищожен договор за потребителски кредит № ***, сключен между ищеца и ответното дружество, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -30.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. като и сумата от 127,85 евро (сто двадесет и седем евро и 85 евро цента) за разноски по производството.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от В. Г., А. Д., Н. С. и Л. Т. да заплати на адв. Р. Н. Р., личен № ***, с адрес: гр. П., ул. „***“ №*, сумата от 200 (двеста) евро с ДДС за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4