Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 197 от 06.12.2021, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 645/2021
Вид
Решение № 197
Подписан
06.12.2021
В сила
06.12.2021
Състав
РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ, ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА ЦОНЕВА, ИВАН НАЙДЕНОВ РАДКОВСКИ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Плевен, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Р. П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ИВАН Н. РАДКОВСКИ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Р. П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214400600645 по описа за 2021 година Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адвокат С.Н. – служебен защитник на подсъдимия Р.В.А., и по протест на прокурор при Районна прокуратураПлевен, подадени срещу присъда № 39 от 28.06.2021 г., постановена по нохд № 592/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С обжалваната и протестирана присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия Р.В.А. за виновен в това, че на 13.07.2018 г. в ЗатвораПлевен, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст – И.М.П., като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 и член 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

Съдът е признал подсъдимия Р.В.А. за невинен да е извършил деянието в съучастие, като извършител с подсъдимия Т.Г. Г., и го е оправдал по този пункт от обвинението.

Съдът е признал подсъдимия Т.Г. Г. за невинен в това, че на 13.07.2018 г. в Затвора-Плевен, в съучастие като извършител с подсъдимия Р.В.А., 1 извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст – И.М.П., като употребил за това сила и заплашване и го е оправдал по обвинението по член 150, ал. 1 НК.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Р.В.А. да заплати по сметката на ОД на МВР-Плевен направените по време на досъдебното производство разноски по делото в размер на 1528,06 лева, а по сметката на Районен съд-Плевен, направените по време на съдебното следствие разноски по делото в размер на 50 лева.

С присъдата съдът се е произнесъл и какво да стане с приложеното по делото веществено доказателство.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Р.А..

Във въззивния протест се съдържат оплаквания за неправилност на присъдата, в частта, с която подсъдимият Т.Г. е признат за невинен и е оправдан, както и оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Р.А. наказание. Прави се искане за отмяна на присъдата по отношение на подсъдимия Т.Г. и за постановяване на нова, осъдителна присъда, както и за увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия Р.А. наказание.

Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора, който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна.

Служебният защитник на въззивния жалбоподател и ответник по протеста Р.В.А. – адвокат С.Н., поддържа въззивната жалба и изразява становище, че протестът е неоснователен.

Служебният защитник на заинтересованата страна и ответник по протеста Т.Г. Г. – адвокат Б.П., изразява становище, че въззивната жалба е основателна, а протестът е неоснователен.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

2

Въззивната жалба и въззивният протест са подадени от легитимни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал.1НПК и отговарят на изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Разгледана неоснователна. по същество жалбата на подсъдимия

Р.В.А. е

Разгледан по същество въззивният протест е частично основателен.

Плевенският районен съд е приел, че подсъдимите Р.А. и Т.Г., както и свид. И.П. изтърпяват наказание лишаване от свобода в Затвора-Плевен. В период от време, предхождащ инкриминирания, А. и П. имали интимна връзка, която П. прекратил поради тормоза, на който бил подложен от А..

Към 13.07.2018 г. И. П. бил в интимни отношения със свид. К.Б.К.. Това обстоятелство допълнително изострило отношенията му с подсъдимия Р.А..

А. изпитвал ревност, раздразнение и яд и започнал да отправя заплахи към П..

В обедните часове на 13.07.2018 г. той принудил П., дърпайки го, да влязат в общата баня, намираща се на втория етаж в сградата на Затвора-Плевен, като предварително уговорил подсъдимия Т.Г., с когото били приятели, да му донесе хавлия и да го чака пред вратата на банята. След като влезли в банята подсъдимият Р.А. поискал от И. П. да му направи орална любов, заявявайки му, че в противен случай ще бъде малтретиран физически, като същевременно хванал главата на П. с ръце и започнал да я натиска към слабините си. В един момент А. спрял и поискал от П. да си свали бельото, за да правят анален секс. И. П. му отказал, но А. насилствено му свалил дрехите и се опитал да осъществи анален полов акт, опирайки половия си орган в ануса на П., но не успял, тъй като П. рязко се отдръпнал. Тогава А. накарал П. да продължи да му прави орална любов. П. се съгласил. Докато той задоволявал А., подсъдимият притискал с ръце главата му. По това време в банята влязъл свид. К.Б.К.. К. забелязал Р.А. да лежи по гръб върху одеяло, а И.П. да стои в клекнало положение между краката му и да го задоволява с устата си. К. установил, че П. плаче, както и че докато задоволява А., последният натиска главата му с ръцете си. Посочените действия на двамата били възприети и от влезлия малко по-късно в банята С.З.Б.. Б. уведомил за ставащото в банята свид. Г.З.К.К. незабавно отишъл в банята, последван и от други лишени от свобода. Пред вратата на банята той заварил подсъдимия Т.Г., който бил 3 клекнал. Г. станал, след като К. му наредил да се премести от вратата. Между двамата възникнало спречкване, по време на което Г. извадил нож и порязал К., след което избягал. Г. К. влязъл в банята и се уверил в достоверността на информацията, предадена му от С. Б.. Установил също, че И. П. е разплакан.

Описаната фактическа обстановка основният съд е приел за установена и доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели И.М.П., В.Н.М., С.З.Б., К.Б.К., К.В.М., С.Н.Ч., М.С.П., Й.К.Б., Г.З. К. и З.Е.З., както и със заключенията на вещите лица доц. д-р Д.П.Д., д-р Н.Ф.Л. и А.Г.А.

ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА

Основните оплаквания, съдържащи се в жалбата на подсъдимия Р.В.А. се изразяват в това, че за да постанови осъдителната присъда съдът е приел с доверие единствено свидетелските показания на И.М.П., дадени пред органа на досъдебното производство, но не и тези, депозирани на съдебното следствие, въпреки че между тях има съществени противоречия, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и присъдата почива на предположения, тъй като се базира на косвени доказателства, които обаче не водят до единствено възможния извод за авторството на престъплението, че съдът е извършил неправилна оценка на доказателствата, като е обсъдил и възприел единствено онези от тях, които утвърждават обвинителната теза, но не и тези, които разколебават обвинението.

Оплакването, че обжалваната присъда е основана единствено и само на свидетелските показания на пострадалия, депозирани на досъдебното производство е неоснователно.

Между показанията на свид. И.М.П., депозирани пред органа на досъдебното производство и показанията му, дадени по време на съдебното следствие, наистина има съществени противоречия по въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия Р.А. и извършено ли е виновно. Тези противоречия са били своевременно констатирани от контролирания съд, който е предприел необходимите процесуални действия, за да ги отстрани, както и да изясни причините за противоречията.

Право на всеки съд е да изгради вътрешното си убеждение въз основа на 4 едни доказателства, а други да отхвърли, стига да е изпълнил задълженията си по оценка и анализ на доказателствената съвкупност, предвидени в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. При внимателния прочит на мотивите към присъдата се установява, че основният съд е осъществил доказателствената си дейност в съответствие с изискванията на посочените правни норми, което е довело до правилния и законосъобразен извод за недостоверност на показанията на И.П. депозирани на 27.07.2020 г. пред органа на досъдебното производство, както и за недостоверност на показанията му, дадени по време на съдебното следствие. Решаващият съд е изложил логични и убедителни съображения по този въпрос, които напълно се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция. Безспорно е, че показанията на пострадалия на 27.07.2020 г. и показанията му на съдебното следствие са силно повлияни и са резултат от последвалото подновяване на интимните отношения между него и подсъдимия Р.А., както и от изпитвания от И. П. страх от А. – предвид характеровите особености на подсъдимия, изяснени от назначената по делото съдебна психолого-психиатрична експертиза – слаб самоконтрол и лоша волева саморегулация на поведението, водещи до агресивно-деструктивни жестове и действия, занижен праг на отключване на агресивни прояви с привични за индивидуалността на А. лесна дразнимост и тенденция за отреагиране навън, на фона на занижен интрапсихичен контрол над импулсите, подтиците и влеченията.

Във връзка с оплакването е необходимо да се припомни, че използването на свидетелски показания, дадени на досъдебното производство, не противоречи само по себе си на чл. 6, § 3, буква „d“ от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, при условие, че е осигурено правото на защита на подсъдимия. По правило това право предполага адекватна и подходяща възможност на обвиненото лице да оспори и разпита свидетеля на обвинението – или по време на самия разпит на досъдебното производство или в по-късен етап на процеса. По конкретното дело въведения с Конвенцията стандарт не е нарушен. Вярно е, че показанията на пострадалия, депозирани пред органа на досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред, заемат съществен дял от уличаващите подсъдимия Р.А. доказателствени материали, макар е да не са единствени. Същевременно обаче И. П. е бил призован и разпитан в хода на съдебното производство в първата инстанция т. е. подсъдимият и 5 неговият защитник не са били лишени от възможността да разпитат пострадалия лично, да му поставят конкретни въпроси и да обосноват евентуална ненадежност на обвинителните доказателства.

Предходната съдебна инстанция е оценила ключовото значение на съобщената от пострадалия информация за установяване на обективната истина по делото, поради което е подходила обективно и задълбочено при нейната проверка. На обстоен анализ са били подложени всички показания на И.П. които той е депозирал в двете фази на процеса. В резултат на този анализ основният съд е стигнал до категоричното заключение, че доверие заслужават тези, дадени пред органа на досъдебното производство /с изключение на показанията от 27.07.2020 г./, тъй като са конкретни, последователни и подробни. Показанията на пострадалия са кредитирани законосъобразно от процесуална гледна точка, тъй като достоверността им е била проверена в контекста на останалия доказателствен материал.

Твърденията на И.П. съобщени от него в съдебната фаза на процеса, са обсъдени аналитично от първостепенния съд. Установената неубедителност и противоречивост на показанията, както и несъвместимостта им с останалите кредитирани доказателства, са дали основание да те да бъдат оценени от съда като недостоверни.

Правилно и в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон основният съд е приел показанията на пострадалия, дадени пред органа на досъдебното производство / с изключение на тези от 27.07.2020 г./, за достоверни, подкрепящи се от останалите доказателствени източници.

Свидетелски показания, приобщени съобразно изискванията на НПК, имат същото доказателствено значение, както свидетелски показания, събрани в хода на съдебното следствие и могат да се поставят в основата на присъдата, ако след техния анализ и оценка се приемат за достоверни. В този смисъл е и константната практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 267 от 19.02.2019 г. по н. д. № 1014/2018 г., І н. о. Ето защо, обосновавайки изводите си и с тези показания на пострадалия, съдът не е допуснал процесуално нарушение.