Определение № 712 от 07.10.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 712 гр. Габрово, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500436 по описа за 2026 година

Производството е по чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ЕАД „Т. и Исмаил“ чрез адв. И. Т. частна жалба срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №407/07.08.2026 г. по ч.гр.д.№562/2026г. на РС-Трявна в частта за разноските, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 60 евро на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т. 2 ЗА , вместо претендираното от 200 евро.

В жалбата се излагат доводи, че за определянето на адвокатско възнаграждение от 60 евро заповедният съд не е изложил доводи. В процесния случай са претендирани две вземания срещу различни дружества – едното вземане от 29,58 евро, а другото от 156,45 евро. При този материален интерес за всяко от двете вземания , адвокатското възнаграждение по правилата на Наредбата следва да е за всяко от тях 204,52 евро или общо 409,04 евро. В заявлението е претендирано два пъти по-ниско възнаграждение – по 100 евро за всеки от длъжниците , общо 200 евро. С присъждането на възнаграждение от 60 евро заповедният съд е омаловажил труда на адвоката и извършената от него правна работа.

Липсва и възражение за прекомерност от длъжниците. Поради това служебното редуциране до 60 евро , без възражение за прекомерност и без конкретна оценка на труда , е неправилно.

Поддържа се ,че претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 200 евро не е прекомерен и съответства на извършената работа .

Прави се искане за отмяна на издадената заповед по чл.410 ГПК в частта за разноските и осъждане на длъжниците да заплатят адвокатско възнаграждение от 200 евро.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е депозирал писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата 1 по делото, прие за установено следното :

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт .

С издадената заповед по чл.410 ГПК №407/07.08.2026 г. по ч.гр.д.№562/2026г. на РСТрявна заповедният съд е постановил "КРЕДИСИМО" ЕАД ЕИК: ***, седалище и адрес на управление ********** и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД ЕИК: ***, седалище и адрес на управление **********, да заплатят на ЕАД "Т. и Исмаил", представлявано от адв. И. В. Т., адвокатско възнаграждение за оказани безплатно правно съдействие и защита в размер на 60,00 евро, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Направеното от жалбоподателя оспорване ,че съдът е намалил претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение , без да има надлежно направено възражение за прекомерност, е неоснователно.

В случая в заявлението по чл.410 ГПК изрично е посочено, че процесуалното представителство на заявителя е осъществено по чл.38, ал.1, т.2 ЗА – на материално затруднено лице. Това обстоятелство е удостоверено в приложения към заявлението договор за правна защита и съдействие от 22.06.2026г., в който в чл.4 е вписано, че адвокатската услуга се предоставя безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. В тази хипотеза в правомощията на съда е съгласно чл.38, ал.2 ЗА да определи размера на адвокатското възнаграждение и е ирелевантно какъв размер страната счита, че следва да бъде присъден на пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство / в случая в заявлението в т.5 е посочена сумата от 200 евро/.

Съгласно съдебната практика на процесуалния представител следва да бъде определено възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА , което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1 /2004 г.., да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, съобразявайки посочените в чл.36,ал.3 ЗА.

В случая процесуалното представителство е извършено в заповедно производство по чл.410 ГПК , като изявленията на страните се правят в утвърдени за целта образци, които се попълват. Подаденото заявление по чл.410 ГПК с попълнените реквизити и приложения към него, вида и размера на претендираните парични вземания, не разкрива производството да е с фактическа и правна сложност, като по идентични казуси, свързани с потребителска защита, има непротИ.речива съдебна практика, предвид на което и с оглед обема на осъщественото процесуално представителство на заявителя , няма основание да се приеме, че присъденото от първоинстанционния съд по чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 60 евро следва да бъде увеличено на 200 евро.

По изложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЕАД „Т. и Исмаил“ чрез адв. И. Т. частна жалба срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №407/07.08.2026 г. по ч.гр.д.№562/2026г. на РС-Трявна в частта за присъдените разноски от 60 евро на основание чл.38,ал.2 вр. с ал.1 ,т.2 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3