Определение № 1083 от 24.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1083 гр. Велико Търново, 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ ПОДСЪСТАВ - IVA, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264100500646 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.А. А. А., оказал безплатна адвокатска помощ на ищеца И. С. И. в производството по Гр.д.№758/2025г. по описа на РС – Свищов, против Определение №255/20.05.2026г., постановено по Гр.д.№758/2025г. по описа на РС – Свищов, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК от адв.А. А. от АК – Пазарджик – процесуален представител на ищеца И. С. И. за изменение на Решение №49/18.03.2026г. по гр.д.№758/2025г. по описа на СвРС в частта за присъдените разноски – определено възнаграждение на адвокат по реда на чл.38 от ЗА от 100 евро на 360,46 евро, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че справедливият размер на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА налага едно по-високо определяне. Твърди се, че защитаваният по делото материален интерес по двата предявени иска с различна правна природа и различен материален интерес е общо 4050 лева - - 2982 лева по установителния иск за прогласяване нищожността на договора и 1068 лева по осъдителния иск по чл.55 ал.1 ЗЗД. Твърди се, че подготвителната раблота по делото остава извън прякото наблюдение на съда. Сочи се, че при материален интерес по делото от 4050 лева икономическата реалност е наложила защитата по делото да бъде осъществена в подходяща процесуална форма, която в случая е писмено становище. Излага се, че справедливото адвокатско възнаграждение е обвързано с фактическата и правна сложност по конкретното дело, обема на работата по делото и материалния интерес, а не с броя на самостоятелните дела, които същият адвокат води за същия клиент или за други клиенти. Позовава се на критериите „разумност“ и „пропорционалност“ при определяне на адвокатско възнаграждение съгласно практиката на СЕС. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното такова, вместо което измени първоинстанционното решение в частта за разноските по чл.38 ал.2 ЗА, като ги увеличи от 100 евро на 360,46 евро или да присъди друг справедлив размер аддвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна „Кредирект“ ЕООД със седалище гр.София, с ЕИК 207024290, чрез Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“, чрез адвокат Х. М. – САК, с който оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Излага довод, че поисканите разноски на основание чл.38 ал.2 ЗА е могло не просто да бъдат редуцирани, а са подлежали на 1 отхвърляне, доколкото представеният договор за правна помощ е неиндивидуализиран, а поведението на лицето попада в дефиницията на злоупотреба с право. Позовава се на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобрази писмения отговор по жалбата и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№758/2025г. по описа на РС – Свищов е образувано, съобразно петитума на ИМ, по предявен от ищеца И. С. И. против ответника „Кредирект“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена от 1068 лева, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от предявяване на ИМ в съда до окончателното изплащане.

С ИМ е претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА на основание представен сключен между ищеца и адв.А. А. Договор за правна защита и съдействие от 06.03.2025г. на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът е оспорил предявеният иск. С молба от 19.02.2026г. ответникът е оспорил претенцията за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА с довод, че от представения договор за правна помощ не може да се установи дали е свързан с настоящото гражданско дело, оспорил е предпоставките по чл.38 ал.1 т.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение с довод, че ищецът не е материално затруднено лице, възразил е срещу дължимостта на разноските по чл.38 ал.2 ЗА с довод, че се претендират при установена злоупотреба с право от ищеца, изразена в образуването на две съдебни производства, вместо на едно. В условията на евентуалност е релевирал възражение за прекомерност на претендираните разноски по чл.38 ал.2 ЗА, с искане за съобразяване Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

Ответникът е претендирал направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро /480 лв. с ДДС/, съгласно представени писмени доказателства за извършването им.

Първоинстанционното производство е разгледано в рамките само на едно проведено ОСЗ, в което страните не са се явили и ищецът не е представляван, а чрез пълномощника си е депозирал молба – становище от 23.02.2026г.

По делото е постановено съдебно решение №49/18.03.2026г., с което е уважен изцяло предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 1068 лева, което е необжалвано от страните и е влязло в законна сила, както и на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА с решението е осъден ответвника да заплати на адв.А. А. А. сумата от 100 евро адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК е постъпила молба от адв.А. А. А. за изменение на първоинстанционното решение в частта за присъденото му адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА с искане за увеличаването му от 100 евро на 360,46 евро, като с подаден с срока по чл.248 ал.2 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил същата като неоснователна с идентични доводи като развитите в писмения отговор на частната жалба.

С постановеното първоинстанционно Определение №255/20.05.2026г., постановено по Гр.д.№758/2025г. по описа на РС – Свищов е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК от адв.А. А. от АК – Пазарджик – процесуален представител на ищеца И. С. И. за изменение на Решение №49/18.03.2026г. по гр.д.№758/2025г. по описа на СвРС в частта за присъдените разноски – определено възнаграждение на адвокат по реда на чл.38 от ЗА от 100 евро на 360,46 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна и следва да бъде уважена частично, като съображенията за това са следните:

В процесният случай адв.А. А. А. – АК - Пазарджик, е оказал на ищеца по делото 2 безплатна адвокатска помощ в първоинстанционното производство в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА и доколкото с първоинстанционното решение насрещната страна е осъдена за разноски, са налице предпоставките по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.А. А. А.. Ответникът не е поискал по реда на чл.248 ал.1 ГПК изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по чл.38 ал.2 ЗА чрез отмяната им на основанията, на които е твърдял, че са подлежали на отхвърляне, поради което възраженията му в тази насока не са предмет на настоящото производство по чл.248 ал.3 ГПК и не подлежат на обсъждане, като спорът пред настоящата инстанция е единствено, досежно справедливия размер на следващото се на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ на ищеца в производството, адвокатско възнаграждение. Преценката на съда относно размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде определено в случая по реда на чл.38 ал.2 ЗА за осъществената от адвоката на ищеца защита по делото следва да се основава на действителната фактическа и правна сложност на делото, като бъдат съобразени видът на спора, защитимия материален интерес, видът и количеството на извършената от адвоката работа, процесуалните усилия на защитата, обема на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси. В тази преценка съдът се ръководи от критериите по чл.36 ал.3 ЗА, като не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнагражденията за адвокатска работа, и зачитайки действието на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, последните следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение.

ОС – Велико Търново, при преценката, досежно справедливия и обоснован размер на следващото се на адв.А. А. А. адвокатско възнаграждение съобрази на първо място, че, противно на твърденията във въззивната частна жалба, предмет на първоинстанционното производство е само един осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с нисък защитим материален интерес от 1068 лева, като недопустимото произнасяне от РС и по иск по чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК, какъвто самостоятелен иск от ищеца не е предявен, не води до извод, че предмет на делото са два обективно съединени иска. Съдът съобрази, че делото не е с висока действителна фактическа и правна сложност, разгледано е в рамките само на едно проведено открито СЗ, в което ищецът не е представляван от процесуалния си представител по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, приети са само малък брой писмени доказателства, по правния спор, предмет на делото, е формирана трайна съдебна практика.

Обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца е такъв по реда на чл.38 ал.2 ЗА по 8 броя дела през последната година не е от естество да обуслови извод за присъждане на занижен на това основание размер адвокатско възнаграждение, доколкото размерът му се определя от действителната правна и фактическа сложност по конкретното дело, от защитимия материален интерес и от обема на извършената от адвоката работа по конкретното дело. Както вече беше посочено, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнагражденията за адвокатска работа, и зачитайки действието на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, последните следва да служат само за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение. Същевременно същото следва да бъде справедливо и обосновано, при зачитане труда на адвоката и престижа на адвокатската професия, както и да бъде определено, съобразно критериите „разумност“ и „пропорционалност“ съгласно практиката на СЕС.

С оглед изложеното, след преценка на всички изброени обстоятелства и ръководейки се от критериите по чл.36 ал.3 от ЗА, и при съобразяване и че възразяващия за прекомерност на разноските по чл.38 ал.2 ЗА ответник е заплатил за осъществяване защитата му по настоящото дело адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС /245,42 евро/ намира, че справедливия и обоснован размер следващо се на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА е в размер на 200 евро, предвид което въззивната частна жалба се явява частично основателна и следва да бъде частично уважена, респ. обжалваното първоинстанционно определение по чл.248 ал.1 ГПК отменено в частта, с 3 която е оставена без уважение молбата на адв.А. А. по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските за адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА чрез увеличаването му от 100 евро на 200 евро, вместо което бъде постановено друго, с което молбата по чл.248 ал.1 ГПК на адв.А. частично се уважи, като бъде изменено първоинстанционното решение в частта на разноските за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА чрез увеличаването му от 100 евро на 200 евро. В останалата част – за разликата над 200 евро до 360,46 евро частната жалба, респ. молбата по чл.248 ал.1 ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното определение по чл.248 ал.1 ГПК в тази му обжалвана част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.