Решение № 2914 от 19.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2914 гр. Бургас, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20222120106386 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. З. Г., ЕГН: **********, действащ със съгласието на своя попечител по право Г. Ж. К., ЕГН: **********, двамата с адрес гр. Б ж.к. “, чрез адв. Ж. М. - адвокат при АК- Б, съдебен адрес: гр. Б, ул. , против З. П. Г., ЕГН:

**********, с адрес гр. Б ж.к. , с която моли съда на основание чл. 150 СК, вр. чл.139 от СК присъдената по гр.д. № 490/2002г. на БРС и в.гр. д. № 1170/2002г. на БОС месечна издръжка, дължима от ответника, да се увеличи от 80 лева на 400 лева, считано от подаване на исковата молба – 06.10.2022г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Ищецът сочи, че ответникът е негов баща, както и че същият е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв. с решение по гр.д. № 490/2002г. на БРС и в.гр. д. № 1170/2002г. на БОС. Сочи, че е със специални потребности, като съгласно решение на ТЕЛК към УМБАЛ - Б, от 09.01.2020г. му е направена оценка на работоспособността “100 % с чужда помощ”. Твърди, че е с умерена умствена изостаналост, напълно нетрудоспособен е като заболяването не му дава възможност да се издържа сам, както и не притежава имущество от което да се издържа. Сочи, че получаваната от него издръжка в размер на 80 1 лв. и пенсия в същия размер се явява недостатъчна да води нормален жИ.т. Освен това, поради съпътстващото го заболяване – епилепсия се налага да постъпва често за лечения в болници. Твърди, че състоянието му освен грижи изисква и много разходи, в т.ч. освен храна и консумативи, лекарства, специални занимания в специализирани центрове, транспорт, болнични такси при престой в болници и др., които са непосилни за майка му. Твърди, че ответникът е в пенсионна възраст, но освен пенсията, същият работи на трудов договор в “Елкабел” АД и разполага с финансовата възможност да помага, но не го е търсил от 40 години. Извън присъдената издръжка не е оказвал каквато и да е било друга подкрепа. Искането си за увеличение на издръжката мотивира със значителния период от време от постановяването й – 20 години, през който период значително са се променили икономическите условия в страната, инфлационните процеси, както и многократно се е увеличила минималната работна заплата. Сочи, че за периода от 2002г. до 2002г. МРЗ е нараснала с повече от 7 пъти – от 100 лв. пред 2002г. до 710 лв. през 2022г. Представят се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез адв. И. Б., с която оспорва иска по размер. Признава иска до размера от 110 лева като изразява желание за сключване на спогодба до този размер. Твърди, че е пенсионер, както и че получаваната от него пенсия е 1 недостатъчна за издръжката на семейството му, поради което по-голям размер на издръжка би го поставило в тежко затруднение. Отделно от това сочи, че страда от хипертонично заболяване и по лекарско предписание следва ежедневно да приема различни медикаменти, което изисква немалко финансови средства. Твърди, че съпругата му също приема скъпи лекарства във връзка със заболяването си и издръжката на цялото му семейство зависело от неговата пенсия. Оспорва твърденията на ищеца за получаваната от него пенсия като твърди, че по данни от НОИ минималната пенсия за инвалидност при лица със 100 % нетрудоспособност и с определена необходимост от чужда помощ се равнява на 170 лв., а считано от 01.04.2022г. е в размер на 272 лв. Твърди, че майката също има задължение да участва в издръжката на сина си като от молбата изобщо не става ясно какви са нейните доходи. Не оспорва твърденията на ищеца касаещи неговото здравословно състояние.Счита, че изложените в молбата твърдения от ищеца, че се е дезентиресирал за ирелевантни за предмета на делото.

В съдебно заседание, ищецът не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник адв. М., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от адв. Б., който признава иска по основание, но го оспорва като прекомерен за горницата над 110 лв.

Съдът след като се запозна и анализира събраните по делото доказателства, на основание чл.12 ГПК, вр. чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че ищецът е син на ответника, който е пълнолетен. Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК № 0046 от 09.01.2020г., че ищецът страда от умерена умствена изостаналост, като му е определен коефициент 100 % трайно намалена работоспобност с чужда помощ /л.9 от делото/. По този повод, видно от Удостоверение изх. № 94-01-10750/1/ от 12.04.2018г. на Община Б,същият е поставен под ограничено запрещение, а за негов попечител е назначена майка му Г. Ж. К.. /л.6 от делото/ По делото е представено Решение № 1180 от 29.07.2022г. постановено по гр.д. № 490 от 2002г. на БРС и Решение № 310 от 11.11.2022г. по в.гр.д. № 1170/2002г. на БОС, от което се установява, че ответникът е бил осъден да заплаща на ищеца издръжка в размер на 80 лв. /л.10-12/ Не е спорно по делото, че непосредствените грижи по отношение на ищеца се осъществяват от неговата майка, която е назначена за негов попечител и личен асистент по смисъла на Закона за личната помощ.

Видно от Разпореждане № 02224397683/30.09.2022г. на майката на ищеца е отпусната и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 547.05 лв. /л.59/ Представено е Решение на ТЕЛК № 14333 от 29.04.2020г., издадено от УМБАЛ гр. Б, от което се установява, че майката на ищеца е работоспособна, като е определен коефициент 91 % трайно неработоспособност без чужда помощ”. От медицинската документация се установява, че майката на ищеца страда от общо заболяване с водеща диагноза “Злокачествено новообразувание на тялото на матката”. Наличието на заболяване се подкрепя и от представените разходооправдателни документи, за заплатени услуги към “УМБАЛ С. М. – П. ООД” /л.54 – 58 /.

Видно от Разпореждане № 02222368371/01.07.2022г. на ищеца му е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл.90 КСО в размер на 580.45 лв. /л.60/

Представена е справка от Агенция по вписванията от 06.10.2022г., от която се установява ,че ищецът не притежава недвижимо имущество. /л.13/

Представен е договор за предоставяне на социални услуги от 01.01.2022г. сключен между Община Б, чрез ДЦПЛУ, като доставчик и П. З. Г. като потребител, по силата на който общината е предоставила възможност на ищеца да ползва комплекс от социални услуги в Дневния Център за пълнолетни лица с увреждания гр. Бургас, включващи : информиране и консултиране, посредничество, терапия и рехабилитация, подкрепа за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения, дневна грижа, организация на свободното време, специализиран транспорт, срещу заплащане на месечна такса в размер на 30 на сто от дохода на потребителя.

/л.61-62/

По делото от ищцовата страна са представени и множество разходоправдателни документи – касови бележки, медицински рецепти и други, които съдът не намира за нужно да обсъжда предвид липсата на твърдения за наличие на други разходи от постоянен характер, извън тези, които са свързани със здравословното състояние на ищеца и съпътсващите го заболявания. /л.6790/ По същата причина не разкриват отношение към предмета на делото и представените от ищеца 2 бр. епикризи и фактури за заплатени услуги, издадени от МБАЛ “Дева Мария” гр. Бургас, тъй като същите касаят случайно възникнал инцидент, при който ищецът е счупил лявата си раменна 2 кост, във връзка с което е претърпял оперативно лечение, а не допълнителна диагноза, която да предполага провеждане на конкретно медикаментозно или друг вид лечение, изискващо допълнителни финансови средства. /л.63-66/

Представено е удостоверение изх. № 3042-02-836 от 05.12.2022г. издадено от ТП на НОИ – Б, от което се установява, че през периода 01.2022г. – 12.2022г., ответникът е получавал следните суми от пенсии и добавки, както следва: за месец януари 2022г. – 1218.63лв, за м. февруари – 1265.73 лв., м. март – 1190.73 лв., м.април 1281.38 лв., месец май 1211.38 лв., м. юни 2022г. – 1211.38 лв., м.юли 2022г. – 1326.51 лв., м.август 2022г. – 1326.51 лв., м. септември 2022г. – 1326.51лв., месец октомври 2022г. – 1326.51 лв., месец ноември 2022г. – 1326.51 лв. и месец декември 2022г. – 1396.51 лв. /л.51/

Представено е удостоверение от 02.12.2022г., издадено от “Елкабел” АД, от което се установява, че през 2021г. ответникът е полагал труд по трудово правоотношение като договорът му е прекратен считано от 01.01.2022г., както и че за периода от юли 2021г. до декември 2021г. на същият му е изплатена сума в размер на 18 769.98 лв., в която сума е включено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 10 391.40 лв./л.52 /

Представен е амбулаторен лист № 001474 от 10.08.2021г., видно от който на ответника е поставена диагноза “хипертонично сърце” без (застой на) сърдечна недостатъчност. При прегледа на ответника е констатирано, че същият е с умерена хипертония, като вследствие на преживян голям стрес в семейството има често болки в тила и очите. По повод на горното му е бил предписан прием на медикаменти./л.29/

Представено е Решение на ТЕЛК № 1941 от 16.06.2020г., с което на Д. И. Г. – съпруга на ответника е определена 50 % трудова нетрудоспособност, като е поставена диагноза “злокачествено новообразувание на млечната жлеза”. /л.30/

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.139 от СК право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. В същото време разпоредбата на чл.140, ал.1 от СК определя реда от лица, от които лицето, имащо право на издръжка може да я търси.

В настоящия случай, от материалите по делото се установява, че ищецът е пълнолетен и нетрудоспобен, поради наличие на умерена умствена изостаналост, обстоятелство, което не се оспорва от ответника по делото и което е обявено за безспорно между страните с Определението на съда по чл.140 ГПК.

Страните в настоящото производството спорят единствено досежно размерът на дължимата издръжка.

По силата на Разпореждане № 02222368371/01.07.2022г. на ищеца му е отпуснала лична пенсия за инвалидност в размер на 580.45 лв. В същото време от представените от страните писмени доказателства не се установява ищецът да притежава движимо или недвижимо имущество, от което да получава допълнителни доходи, поради което се налага извода, че единствения доход на който може да разчита е отпуснатата му пенсия в размер на 580.45 лв.

Поради ниските си доходи и невъзможността да получава допълнителни доходи, поради липса на имущество и възможност за полагане на възмезден труд, ищецът не е в състояние да се издържа от имуществото си.

Здравословното състояние на ищеца обуславя необходимост от интензивна терапия и грижи, които същият получава както от своята майка – назначена за личен асистент, така и по силата на сключения между него и Община Бургас договор, за които заплаща сумата от 174.14 лв., представляваща 30 процента от получаваните от него доходи.

След заплащане на посочената сума, на ищеца му остава разполагаема такава в размер на 406.31 лв., от която обаче не могат да бъдат покрити нуждите му от храна, медикаменти и облекло, поради което същото се явява лице, което се нуждае и има право на издръжка съгласно разпоредбата на чл.139 от СК. В този смисъл, съдът съобрази и Постановление № 286 от 21.09.2022г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2023г. съгласно което считано от 01.01.2023 г. е определен размер на линията на бедност за страната 504 лева.

Разполагаемата от ищеца сума в размер на 406.31 лв. е значително под този размер, поради което се потвърждава извода, че лицето има нужда от издръжка.