Определение № 1068 от 20.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1068 гр. София, 16.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20228002902540 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Еранс Холдингс Лимитид“, Кипър срещу решение № 190 от 18.04.2022 г. по в. т. д. № 703/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 260038 от 04.02.2021 г. по т. д. № 324/2017 г, по предявен от синдика на „Петрол Холдинг“ АД иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Петрол Холдинг“ АД (в несъстоятелност) сключеното на 05.03.2014 г. между „Еранс Холдингс Лимитид“ и несъстоятелното дружество споразумение, с което „Петрол Холдинг“ АД се задължава в срок от три дни да върне ефективно на „Еранс Холдингс Лимитид“ заплатената продажна цена за акциите от капитала на „Транс Телеком“ АД в размер на 8 500 000 евро, срещу което „Еранс Холдингс Лимитид“ се задължава да прехвърли обратно на „Петрол Холдинг“ АД собствеността върху 2000 броя акции с номинална стойност 1000 лева всяка, представляващи 50 % от капитала на „Транс Телеком“ АД.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по недопустим иск, предвид неспазването на преклузивния срок за предявяването му по чл. 649, ал. 1 ТЗ, както и поради допуснато грубо нарушение на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, 1 изразяващо се в произнасяне по невъведено в исковата молба твърдение за недействителност на атакуваното споразумение. Изложени са подробни оплаквания и за неправилност на акта на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Касаторът счита, че въззивният съд е тълкувал клаузите на процесното споразумение в противоречие с установените в чл. 20 ЗЗД критерии и в резултат на това погрешно е преценил същото като договор за прехвърляне на акции, вместо като обезщетение за вреди за неизпълнение на сключения между страните договор от 16.04.2009 г. Изразява несъгласие и с извода, че са налице предпоставките на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Според него, в случая не е налице имуществено увреждане на масата на несъстоятелността на длъжника, тъй като с процесното споразумение не се извършва разместване на блага, а е налице единствено поемане на задължения, и то от двете страни, които, съгласно чл. 614 ТЗ не се включват в нея (в масата на несъстоятелността се включват само имуществените права). Наред с оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, в касационната жалба се твърди неправилност на въззивното решение и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в лаконичност на мотивите, в липса на произнасяне по някои от възраженията на касатора, в необсъждане на част от доказателствата по делото и в приемане за безспорен между страните фактът, че процесната сдЕ. е възмездна по своя характер, без това да е било отразено в доклада по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се поддържа, освен на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на същото по съображенията в касационната жалба, но и на основанието по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

„1. Какви са предпоставките на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и включва ли се в тях имущественото увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание поради реалното изпълнение на атакуваната с него сдЕ.; 2. Длъжен ли е въззивният съд при прилагане на законовите критерии по чл. 20 ЗЗД и при тълкуване на договорни клаузи, по които има спор между страните относно действителното съдържание, да установи действителната воля на страните при сключването на договора, без да я подменя, като отчете обстоятелствата при сключването му и поведението на страните; 3. Длъжен ли е въззивният 2 съд да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства, които са от значение за основателност на исковата претенция по предаване държането на нает имот и да изложи точни и ясни мотиви по тях; Следва ли при решаване на делото въззивният съд да обсъди всички доказателства, установяващи осъществяването на релевантни за спора факти и обстоятелства в тяхната пълнота, излагайки съображения защо възприема едни, а други отхвърля; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото, съобразно оплакванията в жалбата и да даде собствено разрешение по предмета на делото; 4. При изцяло оспорена искова претенция от ответника в първата инстанция, може ли въззивният съд да размести доказателствената тежест, определена по чл. 154 ГПК, по решаващ за спора факт, посочен от ищеца, който не е общоизвестен, не е признат от ответника, съдът не го е приел за ненуждаещ се от доказване, в доклада си по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е дал указания, че фактът подлежи на доказване и допустимо ли е едва във въззивното решение съдът да приеме този факт за безспорен между страните“.

Като практика, подкрепяща твърдението за противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС, са посочени, съответно: решение № 224 от 18.12.2017 г. по т. д. № 513/2017 г. на II т. о., решение № 107 от 14.11.2010 г. по т. д. № 742/2010 г. на I т. о. и решение № 106 от 31.05.2013 г. по т. д. № 388/2012 г. на II т. о. (за първия въпрос); решение № 60079 от 19.01.2022 г. по т. д. № 105/2020 г. на I I т. о., решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на IV г. о., решение № 149 от 30.11.2017 г. по т. д. № 268/2017 г. на I т. о., решение № 44 от 11.03.2022 г. по гр. д. № 2721/2021 г. на IV г.о. (за втория въпрос); решение № 13 от 24.02.2022 г. по гр. д. № 2906/2021 г. на I г. о., решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на IV г. о., решение № 15 от 31.03.2022 г. по т. д. № 406/2021 г. на I т. о. и др. (за въпросите по т.

3); решение № 204 от 12.01.2018 г. по гр. д. № 113/2017 г. на I г. о. и решение № 95 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1280/2015 г. на I т. о. (за въпросите по т. 4).

Ответникът по касация – „Петрол Холдинг“ АД (в несъстоятелност) – не заявява становище по касационната жалба.

Синдикът на „Петрол Холдинг“ АД (в несъстоятелност), както и третото лице-помагач на същия – „Ню Ко Загора“ ЕООД, гр. София – молят 3 за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени съответно в писмен отговор от 21.07.2022 г. и в писмен отговор от 28.07.2022 г. Не претендират разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че:

На 16.04.2009 г. между „Петрол Холдинг“ АД и „Еранс Холдингс Лимитид“ е сключен договор за покупко-продажба на акции, по силата на който „Петрол Холдинг“ АД е продал на „Еранс Холдингс Лимитид“ 2000 броя акции, представляващи 50 % от капитала на „Транс Телеком” АД, за цена от 8 500 000 евро; На същата дата двете дружества са сключили акционерно споразумение за приемане на бизнес-план за развитие на дружеството, за начина на структуриране на Съвета на директорите и др., а на 16.12.2009 г. са сключили споразумение за уреждане на взаимоотношенията си във връзка с финансирането на дейността на „Транс Телеком” АД;

С решение № 621 от 28.03.2012 г. на Софийски градски съд, VI-1 състав по т. д. № 2529/2010 г. „Транс Телеком” АД е обявено в несъстоятелност, а с решение № 891 от 02.06.2015 г. е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на дружеството от Търговския регистър.

С решение № 482 от 07.03.2013 г. на Софийски градски съд, VI-8 състав по т. д. № 4936/2011 г. „Петрол Холдинг“ АД е осъдено да заплати на „Еранс Холдингс Лимитид“, на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД, сумата 6 267 250.46 евро – обезщетение за вреди, изразяващи се в претърпени от „Еранс Холдингс Лимитид“ загуби след отнемането от КРС на разрешенията на „Транс Телеком” АД за осъществяване на далекосъобщителна дейност в резултат от неизпълнение на задължението на „Петрол Холдинг“ АД да осигури финансиране на дружеството в размер на 5 млн. евро.

На 05.03.2014 г. между „Петрол Холдинг“ АД и „Еранс Холдингс Лимитид“ е сключено споразумение, с което „Петрол Холдинг“ АД се е 4 задължил да върне ефективно на „Еранс Холдингс Лимитид“ заплатената продажна цена за акциите от капитала на „Транс Телеком” АД в размер на 8 500 000 евро, а „Еранс Холдингс Лимитид“ – да му прехвърли обратно собствеността върху 2000 броя акции, представляващи 50 % от акционерния капитал на „Транс Телеком” АД, чрез подписване на джиро на гърба на временното удостоверение, материализиращо правото на собственост върху акциите. В споразумението е посочено, че: при водене на преговорите и сключването на договора за продажба на акции от 16.04.2009г. „Петрол Холдинг“ АД е предоставил на купувача „Еранс Холдингс Лимитид“ непълна и неточна финансова информация относно състоянието на „Транс Телеком” АД, която ако беше предоставена своевременно на купувача, последният нямаше да извърши инвестицията в придобиването на акциите; в резултат на тежкото финансово състояние на „Транс Телеком” АД към момента на продажбата и последващото неизпълнение на ангажиментите за предоставяне на последващо финансиране, поети от „Петрол Холдинг“ АД, „Транс Телеком” АД е обявено в несъстоятелност и е наложен общ запор и възбрана върху имуществото му; „Петрол Холдинг“ АД признава, че „Еранс Холдингс Лимитид“ трябва да бъде компенсиран справедливо за направената от него инвестиция за придобиване на 50 % от капитала на „Транс Телеком” АД.

С решение № 314 от 25.10.2016 г. по т. д. № 83/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, по подадена молбата от 19.03.2014 г., е открито производство по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011 г.

За да отмени първоинстанционното решение на Старозагорски окръжен съд и да уважи предявения от синдика на „Петрол Холдинг“ АД иск по чл.

647, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на същото дружество сключеното между страните споразумение от 05.03.2014 г., въззивният съд е преценил, че са осъществени всички предпоставки, визирани в посочената разпоредба: атакуваното споразумение е възмездна сдЕ.; налице е значителна нееквивалентност между „даденото“ и „полученото“ по него – поето е задължение за плащане на сума от 8 500 000 евро при насрещно задължение за обратно прехвърляне на акции, чиято пазарна стойност е отрицателна; сдЕ.та е извършена в срока по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – двугодишен преди датата на подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност (19.03.2014 г. ), но не по-рано от датата на 5 неплатежоспособността (31.12.2011 г.).

Съдебният състав не е споделил становището на първата инстанция, че сключеното между страните споразумение няма характер на договор за прехвърляне на акции, като се е позовал на ясно посочените в него престации:

„Петрол Холдинг“ АД – да върне на „Еранс Холдингс Лимитид“ сумата 8 500 000 евро, а „Еранс Холдингс Лимитид“ – да му прехвърли обратно собствеността на 2000 акции, представляващи 50 % от капитала на „Транс Телеком” АД. Според него, така уговорените престации изключват хипотезата да е уговорено обезщетение по чл. 8 от договора от 16.04.2009 г., предвиждащ отговорност на продавача „Петрол Холдинг“ АД за вреди, настъпили за купувача „Еранс Холдингс Лимитид“ от предоставянето на невярна, изцяло или отчасти, декларация и/или гаранция, тъй като ако е уговорено обезщетение за настъпили вреди, то следва да е посочено конкретното неизпълнение от страна на продавача и какви по природа и по размер са вредите, каквато конкретика в споразумението липсва. Като декларативно и несъдържащо конкретни данни за това, какви вреди се претендират от „Еранс Холдингс Лимитид“, съответно се признават от „Петрол Холдинг“ АД, в какво се изразяват същите и какъв е размерът им, е преценил и заявеното в споразумението, че „Еранс Холдингс Лимитид“ следва да бъде справедливо компенсиран за направената от него инвестиция за придобиване на 50 % от капитала на „Транс Телеком” АД. С оглед извода, че с процесното споразумение се договаря обезщетение за вреди, като ирелевантни за спора са преценени доводите, че със съдебното решение по т. д. № 4936/11 г. на Софийски градски съд е присъдено обезщетение за неизпълнение на друго споразумение – това от 16.12.09 г., сключено между страните в качеството им на акционери в „Транс Телеком” АД.