Решение № 15116 от 02.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15116 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110146103 по описа за 2023 година

ЮЛ е предявило срещу И. К. И., С. С. С. и М. С. С. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат в условията на разделност на ищеца следните суми:

1840.19 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *******, ведно със законна лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 328.17 лв. за периода от 16.12.2019 г. до 27.09.2022 г., сумата от 13.75 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3.29 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 27.09.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 56356/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, при следните квоти, както следва:

- И. К. И. -2/4 от общото задължение, а именно сумата от 920.10 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *******, ведно със законна лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 164.08 лв. за периода от 16.12.2019 г. до 27.09.2022 г., сумата от 6.87 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.64 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 27.09.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 56356/2022 г. по описа на СРС, 39 състав;

- С. С. С. – 1/4 от общото задължение, а именно сумата от 460.05 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за 1 периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *******, ведно със законна лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 82.04 лв. за периода от 16.12.2019 г. до 27.09.2022 г., сумата от 3.44 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0.82 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 27.09.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 56356/2022 г. по описа на СРС, 39 състав;

- М. С. С. – 1/4 от общото задължение, а именно сумата от 460.05 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *******, ведно със законна лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 82.04 лв. за периода от 16.12.2019 г. до 27.09.2022 г., сумата от 3.44 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0.82 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 27.09.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 56356/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците И. К. И., С. С. С. и М. С. С. са депозирали отговори на исковата молба, които отговори са с идентично съдържание. Оспорват исковата молба като недопустима и неоснователна.

Поддържат, че не е налице облигационно правоотношение между страните.

Считат, че не е доставена топлинна енергия в твърдяното количество и качество и оспорват исковете по размер. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли исковете.

Пред съда процесуалният представител на ответника И. поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Пред съда ответникът М. С. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Пред съда ответникът С. С. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 11.09.2002 г. за индивидуално отчитане и топлоразпределение, сключен между ******* и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно който е договорено ФДР да извърши отчитане и разпределение на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.11.1984 г., съгласно който К.И.В. и Й. С.

В. следния недвижим имот: апартамент собственост на държавата, находящ се в гр. София, представляващ апартамент № 94, на 9 етаж, в жилищна сграда – /административен адрес/. Съгласно удостоверение с изх. № 68-00-889 от 02.07.2015 г. издадено от ЮЛ стар адрес /административен адрес/ се отнася за настоящ адрес /административен адрес/. От представеното удостоверение за наследници с № 166 от 11.01.2000 г. издадено от Столична община се установява, че К. И. В. е починал на 21.12.1999 г., като е оставил за наследници по закон: С.К. С.а – дъщеря и И. К. И. – син, като от представената справка от НБДН е видно също така че и Й.С. В.а /майка на С.К. С.а и И. К. И./ също е починала. Представено е и удостоверение за наследници с № 1827 от 11.06.2012 г. издадено от Столична община , от което се установява, че е С.К.

С.а починала на 28.02.2007 г., като е оставил за наследници по закон: С. С. С.– съпруг и М. С. С. – син. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че всеки един от ответниците притежават идеални части от процесния недвижим имот. Видно от договор от 28.11.1984 г. К.И.В. и Й. С. В. са придобили собствеността върху 3 процесния недвижим имот в режим на семейна имуществена общност.

Доколкото К. И. В. и Й.С. са починали и са оставили за наследници своите деца С.К. С.а и И. К. И., същите на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН са придобили по ½ ид. ч. от процесния имот. Следва да се посочи, че след смъртта на С.К.

С.а на 28.02.2007 г. ответниците С. С. С. и М. С. С. са придобили всеки от тях на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН по ¼ ид. ч. от имота.

По делото е представена молба-декларация от 18.01.2000 г. подадено от И.

К. И., в която е посочил, че желае да му бъде открита партида на негово име за топлоснабден имот с адрес /административен адрес/, аб. № *******, като е посочил, че домакинството му се състои от двама члена. В случая по делото от представеното молба-декларация от 18.01.2000 г, се установява, че именно И.

К. И. е бил титуляр на партидата по отношение на недвижимия имот. В настоящият случай въпреки, че по делото от представените доказателства се установява и правото на собственост по отношение на идеални части от същия и на другите двама ответници, това обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като чрез изразената от И. К. И. воля е породено облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество по отношение на целия имот. Следователно между И. К. И. и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е бил И. К. И. и той е носител на всички правни задължения за заплащане на доставената топлинна енергия. Още повече, че по делото е представен протокол от 23.10.2007 от проведено ОС, в който ответникът И. К. И. е положил подпис като потребител, като така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл.

175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е И. К. И. по силата сключения договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. В случая с оглед на диспозитивното начало независимо от обстоятелството, че И. К. И. следва да отговаря за цялото задължение, доколкото от него се претендира ½ ид. ч. от процесните суми, то именно в този размер следва да се ангажира неговата отговорност. С оглед на гореизложеното възраженията на ответниците С. С. С. и М. С. С. за липсата на облигационна връзка се явява основателно, поради което предявените срещу тях искове следва да се отхвърлят.