Решение № 9936 от 29.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9936 гр. С., 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИ.СКИ РА.ОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и п. година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. Ц.А при участието на секр.ря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. Ц.А Гражданско дело № 20231110141650 по описа за 2023 година

„АПС Б. Б.”ЕООД е предявило срещу И. Ц. Ц. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лева по договор за потребителски кредит №762191 от 16.11.2016, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, сумата от 400.24 лева- възнаградителна лихва за периода от 10.12.2016 до 10.11.2017 и лихва за забава в размер на 883.94 лева за периода от 10.12.2016 до 23.02.2021.

Ищецът поддържа, че между „к,”ЕАД и И. Ц. Ц. е сключен договор за потребителски кредит №762191 от 16.11.2016 по ЗПФУР.По силата на договора ответникът е получил сумата от 2000 лева, платима на 12 вноски по 200.02 лева в срок до 30.11.2017, при лихвен процент в размер на 41.21% и ГПР-50%.Твърди, че по силатан а договор за продажба на земания /цесия/ от 02.03.2021 „К,”АД и „А. Т.”ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания на цесионера „АПС Б. Б.”ЕООД.Поддържа, че длъжникът е уведомен за извършената цесияпо електронна поща с име.л от 01.04.2021.Твърди, че задължението все още не е погасено от ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. Ц. Ц. оспорва предявените 1 искове. Прави възражение за давност.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит №762191 от 16.11.2016 „К,”АД е предоставил на И. Ц. Ц. сумата ог 2000 лева за срок от 12 месеца, при лихвен процент 35.09% и ГПР-50% и общ размер на всички плащания 2400.24 лева.

По силата на договор за поръчителство от 16.11.2016 „А. Т.”ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К,”, по силата на ко.то да отговаря пред „К,” солидарно с потребителя И. Ц. Ц. за изпълнение на всички задължения на потребителя по договора за потребителски кредит срещу възнагражденнние.Съгласно приложение №1 към договора за поръчителство възнаграждението на поръчителя е в размер от 139.05 лева на месец за периода на де.ствие на договора за кредит.

По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 „К,”ЕАД и „А. Т.”ЕООД от една страна като цеденти са прехвърлили на „АПС Б. Б.”ЕООД като цесионер свои просрочени и неизплатени вземания:1. по договори за кредит на физически лица, сключени с цедент 1 ;2. свои вземания при встъпването на „А. Т.” в правата на първоначалния кредитор и 3. Вземания по договорите за поръчителство, всички съгласно приложение №1.

С пълномощно „К,”ЕАД е упълномощило „АПС Б. Б.”ЕООД да уведоми от името на „К,”ЕАД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало съгласно договора за продажба и прехвърляне на вземания.

С пълномощно „А. Т.”ЕООД е упълномощило „АПС Б. Б.”ЕООД да уведоми от името на „А. Т.”ЕООД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало съгласно договора за продажба и прехвърляне на вземания.

По делото са предоставени общи условия за предоставяне на кредит.

По делото е представена справка извлечение от системата на „А.

Т.”ЕООД, съгласно ко.то по договора задълженията са в размер от 3284.18 2 лева

По делото е представена разписка за извършеното плащане в размер от 2000 лева от „К,”ЕАД в полза на И. Ц. Ц..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за потребителски кредит №762191 от 16.11.2016 „К,”АД е предоставил на И. Ц. Ц. сумата ог 2000 лева за срок от 12 месеца, при лихвен процент 35.09% и ГПР-50% и общ размер на всички плащания 2400.24 лева.

От представената разписка се установява, че сумата от 2000 лева е преведена на ответника.

Съдът следи служебно за нищожност на клаузите по договорите за потребителски кредити.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случая, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението на предостави на К, банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К, „ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението.Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

Съгласно чл.4, ал.2 от договора в случа., че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К,”, съответно този договор не поражда де.ствие между „К,” и кредитополучателя.

При необезпечен кредит срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.Ако заявлението не бъде одобрено в посочения срок, договорът не поражда де.ствие.

С оглед разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора съдът приема, че предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключване на договора и заявлението се одобрява след предоставяне на обезпечението.В този смисъл ако не бъде предоставено обезпечение, заявлението няма да бъде одобрено, съответно договорът няма да бъде сключен.

3

С оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие за сключване на договора.В този смисъл към момента на сключване на договора за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с обезпечението- възнаграждението за поръчителство.

Видно от договора за поръчителство, сключен между ищеца и „А.

Т.”ЕООД, възнаграждението за поръчителство е в размер от 139.05 лева на месец за периода на договора.Доколкото срокът на договора е 12 месеца, то възнаграждението по договора за поръчителство възлиза в размер от 1668.60 лева.

Сумата на възнаграждението за поръчителство- 1668.60 лева е почти колкото размера на кредита -2000 лева по договора за потребителски кредит.

Доколкото сключването на договор за поръчителство е предпоставка за сключване на договора за потребителски кредит, както и с оглед на това, че е известна сумата на възнаграждението по договора за поръчителство, съдът намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход в ГПР.

Още повече, че „К,”АД и „А. Т.”ЕООД са свързани лица.Видно от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „А. Т.”ЕООД е „К,”ЕАД.

В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати възнаграждение за поръчителство почти колкото размера на кредита, за да гарантира „А. Т.”ЕООД сам пред себе си задължението по кредита.

С оглед на което съдът приема, че плащането на възнаграждението е също в полза на ответника „К,” ЕАД и следва да бъде включено като разход по договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 16.11.2016,, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.11.2016г. е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по договора ГПР е 50% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 50 %.

4

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за поръчителство.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита, ко.то следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителство е начислено и за него също е изготвен погасителен план.

Съдът намира, че ако бъде включено в ГПР възнаграждението за поръчителство, което е в размер почти колкото сумата по кредита, ще бъде надвишен петкратния размер на законната лихва от 50%.

При кредит от 2000 лева, сумата подлежаща на връщане заедно с възнаграждението за поръчителство възлиза на 4068.84 лева.В този смисъл ГПР ще надвиши многократно ограниченията на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до оскъпяване на кредита повече от 2 пъти.Още повече, че „К,”АД и „А. Т.”ЕООД са свързани лица.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е неде.ствителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е неде.ствителен.

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е 5 обявен за неде.ствителен, потребителят връща само чистата сто.ност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед на което съдът намира, че след като договорът за потребителски кредит е неде.ствителен, по него не могат да се прехвърлят вземанията за лихви и разходи по кредита.

С оглед на което съдът намира, че ответникът не дължи сумите от 400.24 лева- възнаградителна лихва за периода от 10.12.2016 до 10.11.2017 и лихва за забава в размер на 883.94 лева за периода от 10.12.2016 до 23.02.2021.

С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на главницата

По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 „К,”ЕАД и „А. Т.”ЕООД от една страна като цеденти са прехвърлили на „АПС Б. Б.”ЕООД като цесионер свои просрочени и неизплатени вземания:1. по договори за кредит на физически лица, сключени с цедент 1 ;2. свои вземания при встъпването на „А. Т.” в правата на първоначалния кредитор и 3. Вземания по договорите за поръчителство, всички съгласно приложение №1.

По делото не са ангажирани доказателства, че вземанията за главница по договора за потребителски кредит спрямо ответника И. Ц. Ц. са включени в приложение №1 към договора за цесия. В този смисъл не са ангажирани доказателства, че вземанията са предмет на Договора за цесия, сключен между „К,”ЕАД и „А. Т.”ЕООД от една страна и „АПС Б. Б.”ЕООД от друга страна.

При липсата на доказателства, че вземанията спрямо ответника по договора за потребителски кредит са предмет на договора за цесия, съдът намира, че договорът не е произвел де.ствие по отношение на тях и ищецът не се легитимира като кредитор на ответника.

С оглед на което съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във врц с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

6

По разноските

Кра.ният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответникът не претендира разноски, поради което не следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Б. Б.”ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Б.”№81В, срещу И. Ц. Ц., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „П. К.”№30, ет.3, ап.26, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че И. Ц. Ц. дължи на „АПС Б.