Решение № 6650 от 16.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6650 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20211110135680 по описа за 2021 година

Р.И. Г.Д. е предявила срещу „ФИРМА“ ЕООД, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата от - 6 898,15 лв., представляваща главница; 307,94 лв., представляваща договорна лихва; 46,35 лв., представляваща наказателна лихва; 547,14 лв., представляваща разноски в производството, за които е издаден изпълнителен лист от 27.10.2021 г. по ч.гр.д. № 42439/2011 г. на СРС, 49 състав.

Ищецът твърди, че е получил Покана за доброволно изпълнение с Изх. № 4457/11.06.2021 г. от ЧСИ М.К., с рег. № ... по изпълнително дело № ..../2019 г., което било образувано по молба на ответника въз основа на Изпълнителен лист издаден на 27.10.2011 г. по ч.гр.д. № 42439/2011 г. на СРС, 49 състав. Моли съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество горепосочените суми поради погасяването им по давност.

Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в законоустановения едномесечен срок. Излага доводи, че не е изтекла погасителната давност за процесните вземания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото, от приетите писмени доказателства, че издаден изпълнителен лист от 27.10.2011 г. по ч.гр.д. № 42439/2011 г. на СРС, 49 състав , въз основа на който е образувано и.д.№ .... по описа на ЧСИ М.К., с рег. № ... при КЧСИ. По така образуваното дело, последното валидно предприето действие по изпълнението е налагане на възбрана на недвижим имот от ЧСИ от 28.06.2012г. С молба от 26.03.2019г. от взискателя, депозирана по делото, производството е прекратено по искане на взискателя и изпълнителният лист му е върнат. На 19.04.2019г. с молба на взискателя е образувано, въз основа на същия изпълнителен лист, ново и.д.№ ...

По спорните за настоящото дело въпроси - откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни 1 действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./ и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм./, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на прекратяване на изпълнителното производство.

Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

ВКС, изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по чл.116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. В първия случай, давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл.115, б.”ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл.115, б.”ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените погоре мотиви, давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД.

Ето защо, след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му, ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и, че Постановление на Пленума на ВС №3/1980г. следва да се счита изгубило сила.

В конкретния случай, изпълнителният лист за събиране на процесните вземания е издаден на 27.10.2011г, въз основа на влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение на по чл.417 от ГПК за сумите - 6 898,15 лв., представляваща главница; 307,94 лв., представляваща договорна лихва; 46,35 лв., представляваща наказателна лихва; 547,14 лв., представляваща разноски в производството, Не е спорно, че за събиране на процесните вземания е образувано и.д.№ образувано и.д.№ .... по описа на ЧСИ М.К., с рег. № ... при КЧСИ. От приложеното копие на изпълнително дело № № .... е видно, че последното валидно изпълнително действие по делото е извършено на 28.06.2012г. с налагане на възбрана на недвижим имот от ЧСИ. От тази дата е започнал да тече двугодишният срок като липсват по делото доказателства, че в рамките на този срок, по изпълнителното дело се предприемани изпълнителни действия. От това следва, че изпълнителното производство за събиране на вземанията, предмет на изпълнителния лист издаден на 27.10.2011г. по ч.гр.д.№ 42439/2011г. на СРС се е прекратило ex lege на 28.06.2014г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от 2

ГПК. Пo делото няма данни за посочения период от 28.06.2014г. до предявяване на иска да е предприето друго валидно изпълнително действие.

Вземанията по процесния изпълнителен лист се погасяват с 5годишна давност, която тече от последното валидно извършено изпълнително действие – в случая това е от 28.06.2012г. и изтича на 28.06.2017г.

Погасителната давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД за процесното вземане за главница започва да тече по аргумент от т.10 на ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК, считано от 28.06.2012г., на която е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. От тогава е започнала да тече нова 5 годишна давност, която изтича на 28.06.2017г. и която към дата на провеждане на устните състезания по делото (по аргумент от чл.235, ал.3 от ГПК) е вече изтекла, така също и към датата на образуване на второ изпълнително дело и.д.№ ...(19.04.2019г.).

Процесните вземания за лихви се погасяват по давност с изтичане на тригодишна давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД. Вземането за лихви (възнаградителни и мораторни) е различно и отделно от вземането за връщане на главницата по предоставения договор за банков кредит. Тази кратка погасителна давност е изтекла, освен това съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.

Следователно, вземанията предмет на изпълнителния лист, издаден на 27.10.2011г. по гр.д.№ 42439/2011г. по описа на 49 състав на СРС, са се погасили по давност, поради което и предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост, следва да бъдат уважени.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Представени са доказателства за извършени разноски в размер на 311,98 лева – държавна такса. Ето защо, доколкото са реално сторени разноските, следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.

Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р.И. Г.Д., с ЕГН: ********** срещу „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ... отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК, че Р.И. Г.Д., с ЕГН: ********** не дължи на „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ... сумата от 6 898,15 лв., представляваща главница; 307,94 лв., представляваща договорна лихва; 46,35 лв., представляваща наказателна лихва; 547,14 лв., представляваща разноски в производството, за които е издаден изпълнителен лист от 27.10.2021 г. по ч.гр.д. № 42439/2011 г. на СРС, 49 състав и въз основа на който са образувани и.д.№ .... и и.д.№ ...по описа на ЧСИ М.К., с рег.№ ..., КЧСИ.

ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ..., да заплати на Р.И. Г.Д., с ЕГН: ********** , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 311,98 лева – разноски в производството.

3

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4