Разпореждане № 4069 от 01.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4069 гр. Благоевград, 01.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210101637 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 208597211, седалище и адрес на управление гр.С*** срещу длъжника А. П. И., ЕГН **********, с настоящ адрес с. К***, за следните суми: - 2000 евро /две хиляди евро/ - главница; - 1 799 евро /хиляда седемстотин деветдесет и девет евро/ - договорна лихва за периода от 15.07.2023г. до 15.05.2026г.; - 767, 78 евро /седемстотин шестдесет и седем евро и седемдесет и осем евроцента/ мораторна лихва за периода от 15.07.2023 година до 24.06.2026 година, по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, сключен на 04.10.2021г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и А. П. И., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Юробанк България“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2023г. и в последствие прехвърлено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.10.2025 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.06.2026г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Заявлението е оставено без движение, като в указания на заявителя срок е депозирана молба, в която се посочва, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 3864,08 лв/1975,67 евро.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията 1 към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл. 410, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.

410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че 04.10.2021 година между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“и А. П. И. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта ***, при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели – 10 000 лв., застрахователна премия - 1938 лв., общ размер на кредита – 10 000 лв., такса ангажимент - 200 лв., брой погасителни вноски - 60 бр., месечна погасителна вноска – 302,83 лв., обща стойност на плащанията -18169,80 лв., ГПР – 23,94%, лихвен процент – 20,69%. В договора е инкорпориран погасителния план, като всяка вноска включва главница, лихва и застрахователна премия.

Съгласно чл. 2 от договора, размера на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“. Когато е приложимо, размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ и/или за покупка на застраховка „домашен комфорт“ ще бъде платена директно на застрахователя посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума в поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от месечната погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договор с фиксиран лихвен процент по смисъла на пар 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

2

В чл. 12-21 от Договора са договорени условията за отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна кредита. В чл. 12 от Договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лв.

Кредитополучателят ще може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит в рамките на дневните трансакционни лимити. Видно от Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, СЕФ към Договора кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 10 000 лв., нетна сума за получаване по сметка след удържане на такса ангажимент и застрахователни премии, ако има такива – 9800 лева,, при следните условия: лихвен процент – 23,94%, ГПР – 20,69%; такса ангажимент – 200 лева се удържа от размера на кредита; след одобряване на заявлението и подписване на договора за кредит, по посочената от клиента банкова сметка, застрахователната премия се заплаща директно на застрахователя; обща сума, която следва да се заплати е 9800 лева.

В представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, е посочено, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга, а единственият разход, свързан с договора, е еднократна „такса ангажимент“ в размер на 200 лв. В приложените по делото условия към договора също е посочено, че размерът на предоставения по договора заем е сумата, посочена в поле "общ размер на кредита", а размерът на кредита за покупка застраховка ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Същевременно, според условията към договора, застрахователната премия в посочения в договора за кредит, раздел "Параметри и условия на договора", общ размер е разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по погасителния план, и съответна част от нея е включена във всяка месечна погасителна вноска. Не се отрича от заявителя, че договора за кредит е сключен и то с посредничеството на кредитора "Юробанк България“ АД, договор за застраховка при общи условия "Защита на плащанията", със срок на действие, съвпадащ със срока на договора за кредит. Налага се извод, че, независимо от декларираното от кредитора в СЕФ и в условията на договора, в действителност сключването на застраховката е поставено като задължително условие за сключване на договора за кредит при предложените условия и застрахователната премия е част от общо дължимата сума по договора за кредит.

Съдът намира, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според който следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Застрахователната премия съставлява общ разход по 3 кредита по см. на § 1 на ДР на ЗПК и чл. 3, б. "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и следва да участва при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита/ ГПР.

По въпроса за значението за приложение на чл. 22 от Закона за потребителския кредит на установяване недействителността на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК е формирана съдебна практика, обективирана в решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о. В него съставът на ВКС се е позовал на задължителното, като постановено по преюдициално запитване, решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 за тълкуване на чл. 10, § 2, б. " ж" и чл.

23 от Директива 2008/48, а именно, че с те са в смисъл, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., е прието, че от горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС, следва, че преценката за неравноправност и поради това - за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Настоящият състав намира, че процесният договор не отговаря на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според която разпоредба договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин. В случая в договора за кредит ГПР е посочен в размер на 20,69 %, но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето предвид при формирането му. Според чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая в договора са неясни както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

В чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент 4 и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично се сочи, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Според настоящия съдебен състав сключването на застраховката е било задължително условие за сключване на договора за кредит. Видно е, че застраховката е сключена едновременно с договора за кредит, както и че същата е в интерес на кредитодателя, поради което е налице достатъчно основание да се счита, че не се касае за предоставена услуга в полза на кредитополучателя, която да може да бъде избрана свободно и независимо от сключването на договора за кредит /Решение №493 от 07.10.2025г. по в.гр.д.