Решение № 1495 от 29.12.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3212/2025
- Вид
- Решение № 1495
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 29.12.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Емилия Благоева Лалева
Цитирани разпоредби
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1495 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300503212 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба от С. Б. П., в качеството й на длъжник по изп.дело № 3141/2025г. на ДСИ при ПдРС, против постановление на съдебния изпълнител от 15.10.2025г., с което адв.възнаграждение за пълномощника на взискателя Б. К. В., адв.Р. М.
Г., е намалено от 500 лева на 350. В жалбата се сочи, че жалбоподателката въобще не дължи разноски по изпълнителното дело, тъй като не е налице причина на завеждането му.
Принудителното изпълнение било инициирано от Б. В. за осъществяване на режим на лични отношения с децата му В. и Г. В.и, за който е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 338/2024г. на ПдРС. В молбата за образуване на изпълнителното дело се твърдяло, че на дата 15.08.2025г., когато В. трябвало да вземе децата, жалбоподателката не му ги предала, въпреки, че той бил на адреса им в определения час. Твърди се, че В. е бил на адрес в гр.
**** , а от началото на месец август 2025г. жалбоподателката се преместила да живее в гр.*****, заедно с децата. Това било известно на баща им, но въпреки това той очаквал да му бъдат предадени в гр. ****. В този смисъл се твърди, че с поведението си жалбоподателката не е дала повод за завеждане на изпълнителното дело и съответно- не дължи разноски по същото. Алтернативно се твърди, че определения от ДСИ размер на адв.възнаграждение не е съобразен с правната и фактическа сложност на изпълнителното дело.
От взискателя Б. К. В. е подадено възражение против жалбата, с което същата се оспорва като недопустима, а по същество- като неоснователна.
От ДСИ при ПдРС са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, с които се поддържа, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по изп.дело № 3141/2025г. на ДСИ при ПдРС е образувано въз 1 основа на изпълнителен лист от 04.07.2025г., издаден по гр.д.№ 338/2024г. на ПдРС за определения в полза на Б. В. режим на лични отношения с децата му В. и Г. В.и.
Действително, видно от служебно извършената справка в НБД“Население“, от 04.08.2025г. майката на децата С. П. е с адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес в гр.*****.
Твърдението й, че след промяната на адреса й, бащата на децата следва да ги взема в гр.*****, вероятно отговаря на истината, но следва да се има предвид, че молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 10.07.2025г. и в нея са описани девет случая през периода 04.04.2025г.- 10.07.2025г. на неизпълнение от страна на жалбоподателката на определения за взискателя режим на лични отношения с децата им. По отношение на тези случаи не е взето никакво отношение от страна на жалбоподателката нито в подаденото от нея възражение от 14.10.2025г., нито в жалбата по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че не е налице основание да се приеме, че тя не е станала причина за завеждане на изпълнителното дело.
Относно размера, до който е намалено адв.възнаграждение за пълномощника на взискателя, следва да се отбележи, че съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а минималното възнаграждение по т.4 на чл.10 от наредбата е в размер от 350 лева. Ето защо и предвид обстоятелството, че не е изключено да се наложи поизпълнителното дело да бъдат предприти множество изпълнителни действия, определеното от ДСИ адв.възнаграждение не е прекомерно. Съответно- жалбата против постановлението на съдебния изпълнител от 15.10.2025г. ще следва да бъде оставена без уважение, като в полза на взискателя бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в настоящето производство в размер от 300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. Б. П., в качеството й на длъжник по изп.дело № 3141/2025г. на ДСИ при ПдРС, жалба против постановление на съдебния изпълнител от 15.10.2025г., с което адв.възнаграждение за пълномощника на взискателя Б.
К. В., адв.Р. М. Г., е намалено от 500 лева на 350 лева.
ОСЪЖДА С. Б. П. от гр.*****, *****, ЕГН: **********, да заплати на Б. К. В. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 300 лева- съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2