Решение № 86 от 13.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Варна , 13.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100502108 по описа за 2020 година

С Решението на ВРС-XLI № 833/20.02.2020г по гр.д.№ 4419/2019г Е ОСЪДЕНА Е. Н. П. ЕГН ********** и адрес: гр.В. ул.„Д.д-р В.В.“ /бивша ул.

„1...../ № -, вила „Е-“ ет.1 /приземен/ ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. ЕГН ********** и пост.адрес: гр.В. ул.„Д-р „П.С.“ № .. ет.. ап..., сумата от 1938,38лв - обезщетение за лишаване от ползването на 1/4ид.ч. от Апартамент № 3 с площ от 34,53кв.м., находящ се в жилищна сграда изградена в гр.Варна, УПИ № II-2488 в кв.5а по плана на ж.к.„Бризюг“, попадащ в 21 подрайон на гр.Варна, за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ– 21.03.2019г до окончателно изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията за разликата над 1938,38лв до 2215лв поради извършено прихващане с насрещното вземане на ответницата за заплатени от нея суми за здравни осигуровки на ищцата на 9.10.2017г, както и заплатени на 15.05.2018г суми за поддръжка на общите части в сградата дължими за притежавания от ищцата апартамент № 19, и заплатени местни данъци и такси за 2014г за притежавания от ищцата апартамент № 19, както, а за горницата над 2215лв до пълния претендиран размер от 5400лв–като недоказана по основание.

Е ОСЪДЕНА Е.Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. сумата от 199,32лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху всяка от главниците за месечните 1 обезщетения дължими за лишаване ищцата от ползването на 1/4ид.ч. от Апартамент № 3 за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г, като Е ОТХВЪРЛЕНА за разликата над 199,32лв до пълния претендиран размер от 842лв като недоказана по основание Е ОСЪДЕНА Е.Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. сумата от 4466,38лв обезщетение за лишаване от ползването на 1/4ид.ч. от Апартамент № 2 с площ от 72.90кв.м., находящ се в жилищна сграда изградена в гр.Варна УПИ № II-2488 в кв.5а по плана на ж.к.„Бриз-юг“, попадащ в 21 подрайон на гр.Варна, за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на ИМ в съда–21.03.2019г.до окончателно изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията за разликата над 4466,38лв до 4743лв поради извършено прихващане с насрещното вземане на ответницата със сумата от 276,62лв/след постановено Решение за поправка на ОФГ № 2119/3.06.2020г/ за заплатени от нея суми за здравни осигуровки на ищцата на 9.10.2017г, както и заплатени на 15.05.2018г суми за поддръжка на общите части в сградата, дължими за притежавания от ищцата апартамент № 19, и заплатени местни данъци и такси за 2014г за притежавания от ищцата апартамент № 19, а за горницата над 4743лв до пълния претендиран размер от 7200лв - като недоказана по основание;

Е ОСЪДЕНА Е.Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. сумата от 427,24лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено върху всяка от главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване ищцата от ползването на 1/4ид.ч. от Апартамент № 2 с площ от 72,90кв.м. за периода от 21.03.2016 до 21.03.2019г, като Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията за разликата над 427,24лв до пълния претендиран размер от 1123,20лв като недоказана по основание.

ОТХВЪРЛЕН Е искът на М.А.П.–М. срещу Е.Н.П. за заплащане на сумата от 1800лв- обезщетение за лишаване от ползването на 5/8ид.ч. от незастроената част от ДВОРНО МЯСТО с площ от 765кв.м., представляващо УПИ № II-2488 в кв.5а по плана на ж.к.„Бриз-юг“, попадащ в 21 подрайон на гр.Варна за периода от 21.03.2016г. до 21.03.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда–21.03.2019г до окончателно изплащане на сумата, като недоказан по основание;

ОТХВЪРЛЕН Е искът на М.А.П.–М. срещу Е.Н.П. за заплащане на сумата от 280,80лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху всяка от главниците за месечните обезщетения дължими за лишаване ищцата от ползването на 5/8ид.ч. от незастроената част от ДВОРНОТО МЯСТО за периода от 21.03.2016г. до 21.03.2019г, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда–21.03.2019г до окончателното изплащане на сумата като недоказана по основание;

ОТХВЪРЛЕНО Е възражението на Е. Н. П. за извършване на съдебно 2 прихващане с вземането й срещу М.А.П.–М. със сумите от 6562,50лв– сторени разходи за заплащане възнаграждение за градинар и препарати растителността и торове за градината, 425евро-предоставен през 2014г паричен заем и 118,77лв заплатени данък сгради и такса битови отпадъци за 2014г за притежавания от ищцата ап.№ 19 като неоснователно;

ОСЪДЕНА Е Е.Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П.–М. сумата от 2187,86лв–разноски, сторени по делото, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

ОСЪДЕНА Е М.А.П.–М. ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.П. сумата от 380,74лв- разноски, сторени по делото, на осн.чл.78 ал.3 ГПК

СЪДЪТ е сезиран със следните въззивни и частна жалби :

1 / въззивна жалба вх.№ 26562/19.03.2020г от отв.Е-Н.П- е срещу частите на решението на ВРС, с които същата е осъдена да заплати на ищцата М.П.-М. следните суми: 1938,38лв-обезщетение за лишаване от правото на ползване на 1/4ид.ч. от ап.№ 3 с площ 34,53кв.м.; 4466,38лв-обезщетение за лишаване от право на ползване на ап.№ 2 с площ 72,90кв.м., и двете, находящи се в жилищна сграда с адм.адрес гр.Варна ул."Доц.д-р Вл.Василев"№ 2, за периода от 21.03.2016г до 21.03.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на ИМ-21.03.2019г. до окончателното плащане на сумите; 427,24лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху главницата за ап.№ 2; и сумата 199,32лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху главницата за ап. № 3; както и в частите, с които е отхвърлено частично възражението й за прихващане със сл.суми : 6562,50лв-заплатени разходи за градинар и за препарати за растителността и торове; 425 евро-предоставен през 2014г паричен заем и 118,77лв-заплатени данък сгради и такса битови отпадъци за 2014г, както и в частта, с която е осъдена да заплати н ищцата сумата 2187,86лв – разноски.

Счита постановеното решение в посочените части за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като бъде постановено друго за уважаване изцяло на претенциите й и отхвърляне тези на ищцата; претендира и сторените по делото разноски за двете инстанции.

Излага следите оплаквания:

Необоснован бил изводът на съда, че апартаменти № 2 и № 3 били самостоятелни обекти, независимо, че в същите били извършени преустройства и се ползвали като едно жилище. Не било съобразено заключението на тройната СТЕ в р-л IIІ, стр.2, според което двата апартамента били обединени в едно жилище с една кухня. Апартамент № 3 не 3 отговарял на изискванията на чл.40 ЗУТ за самостоятелно жилище и затова съдът не е следвало да определя обезщетение за лишаването от ползване като за самостоятелен обект.

Съдът правилно установил, че от НА № 79/02.05.1996г и № 63/ 22.05.1996г било видно, че отв.Е.П. и съпругът й А.П. придобили по регулация и доброволна делба и затова се легитимирали като собственици на парцел ІІ-2488 с площ 765кв.м. в кв.5а по плана на 21 м.р. на гр.Варна. По делото, обаче, липсвали безспорни писмени доказателства, от които да е видно, че в полза на същите било издадено разрешение за строеж за изграждането на тези обекти.

Съгласно издаденото разрешение за строеж № 327/01.11.1996г на „Приморски"Община Варна се разрешавал строеж на жилищна сграда със застроена площ 240,25кв.м.

Счита представените с исковата молба разрешение за строеж № 327/1.11.1996г, изд. от р-н“Приморски“-Община Варна, таблица за ценообразуване на сградата, съставена през м.12.1997г, разрешение за ползване № 321/30.07.1998г; скици на имотите от КК, в които като документ било посочено само разрешението за строеж на сградата, справки от Имотен регистър по персоналните партиди на ответницата и покойния и съпруг за негодни доказателства, установяващи правото на собственост на страните върху процесните жилищни обекти за тяхната обособеност и характеристични данни, необходими за определяне на обезщетение за евентуално неосъществено от ищцата право на ползване. Аргумент в подкрепа на това били и показанията на свид.М.Ц., който сочел, че при изграждане на сградата 5-6 избени помещения попаднали в площта на ап.№ 3.

По делото не ставало ясно дали, ако било извършено преустройството на избените помещения в жилище чрез приобщаването към ап.№ 3, дали това изменение в проекта било одобрено от общинската администрация.

Във връзка със свид.показания и липсата на писмени документи по делото, установяващи правото на собственост на апартаментите, поискала снабдяването с одобрените архитектурни проекти за приземния етаж, което искане неоснователно било оставено от РС без уважение. РС необосновано приел, че ответницата не оспорвала, че след извършените разпоредителни сделки апартаменти № 2 и № 3 били останали в собственост на отв.Е.П. и покойния й съпруг А.П., а след смъртта му - на неговите наследници – ищ.М.П.-М. и отв.Е.П. Тъкмо обратното, още с отговора на ИМ изрично била оспорила, че процесните имоти не били достатъчно индивидуализирани.

Излага още, че с доклада по делото РС бил разпределил доказателствената тежест, която била за ищцата да установи, че страните са собственици на процесиите недвижими имоти. Счита, че същото не било успешно проведено от ищцата – че се явявала съсобственик на конкретни имоти, което не може да бъде постигнато по пътя на изключването щом като с процесните имоти не били извършвани разпоредителни сделки.

4

Фактът, че страните били майка и дъщеря не водел автоматично до извода, че същите били съсобственици по наследяване на конкретни самостоятелно обособени обекти.

Събраните писмени доказателства не установявали правото на собственост на страните върху процесните имоти с изключение на дворното място. Затова поддържа, че ищцата не била представила необходимите писмени доказателства, установяващи правото й на собственост върху двата апартамента. Същата единствено била представила нот.акт за дарение за ап.№ 19, който не бил предмет на настоящия спор.

Неправилно РС бил приел за доказани предпоставките по чл.31 ал.2 ЗС установяване на съсобственост върху процесните имоти, ползването на имота от ответницата по начин, ограничаващ ползването на ищцата, както и достигнала до ответницата писмена покана за заплащане на обезщетение, като поддържа твърдението, че не били установени първите две предпоставки.

Необсновано било прието от РС, че отв.Е.П. дължала обезщетение за ползване на ап.

№ 2 и ап.№ 3, тъй като в процеса останали недоказани твърдяното в отговора на ИМ, че за процесния период ищцата разполагала с ключове от жилищата и имала осигурен достъп до тях и би могла да ги ползва.

От показанията на свид.С.Б. се установявало, че ищ.М.П. била ползвала апартаментите на приземния етаж, имала ключове за тях, като вратата откъм ап.№ 2 не се заключвала. Тази врата се заключвала само при отсъствието на ответницата.Пак според свид.Б. през лятото на 201бг ищцата била влязла и изгонила настанените от ответницата гости в жилището, когато разбрала за тях. Пак същата казала, че, ако М. желаела да си покани гости, дори и сега, можела да го направи. Същата свидетелка говорела и за това, че от жилището на приземния етаж били изчезнали документи и ценни златни предмети, които /според ответницата/ били взети от нейната дъщеря, тъй като само двете знаели тяхното местонахождение. Тези факти доказвали възражението й, че ищцата не била лишена от достъп до жилищата и е могла да ги ползва.

За да приеме за доказано, че Е.П. препятствала ищцата да ползва общата вещ съобразно правото й на собственост, съдът безкритично бил приел показанията на свид.М.Ц., без да съобрази влошените отношения на свидетеля с отв.П., възпроизвеждането на чужди възприятия /тези на внучката на свидетеля/ и липсата на преки впечатления по отношение на ползването на апартаментите. Посочва още, че свидетелят изрично заявил, че М. му казала, че майка й ползвала двата апартамента.