Протокол № 1426 от 16.12.2021, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1426 гр. П., 10.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220101868 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:02 часа се явиха:

Ищецът Н.Н. А. - редовно призован, се явява лично, доведен от ОЗ „Охрана“ – гр. П. и с адв. Д.В. от АК-П., назначен в качеството на служебен адвокат. Постъпило е възражение с вх. № 22934/02.12.2021 г. от ищеца, в което моли за отвод на съдебния състав.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. редовно призовани, се представляват от юрк. Р.Р. – надлежно упълномощен от преди.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Госпожо съдия, моля да ми се премахнат помощните средства, имам предвид белезниците на ръцете и краката. Искаме помощните средства да се махнат и да не съм вързан като магаре. Оттеглям си искането за отвод, защото искането ми за назначаване на служебен адвокат ми е уважено.

СЪДЪТ разпорежда на съдебната охрана да премахне на ищеца само белезниците на ръцете.

АДВ. В.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

ЮРК. Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Само в нашия затвор в П. се случва това да се прави три пъти на ден проверка на лишените от свобода. В други затвори - в С., в С.

З., а може да има и много други затвори, но в тези, ние в това производство можем да разширим предмета, а не да сравняваме само със затвора в С..

АДВ. В.: Поддържам исковата молбата. Искам да уточня, че ищеца твърди, че при проверката, която се извършва в 16.30 часа, тя не е по график относно неговото настаняване на специален режим в килията, в която е заключен, защото в самото писмо от ГДИН пише, че проверката се извършва в 16.30 часа на лишените от свобода, които се връщат от работните обекти, а ищецът не ходи. Той е осъден на наказание лишаване от свобода без право на замяна и тази проверка при него е излишна. Тя е относима само към тези затворници, които си идват от работа от работните обекти. Тази проверка не касае ищеца. На мен ми направи впечатление от материалите по делото, даже го имате в писмата от ГДИН и като стигна по съществото ще кажа какво пише. В този смисъл аз ви моля да приемете нашето искане да бъде разпитано лицето Х. АД. Х., който е лишен от свобода в затвора във Враца. Той знае и е бил свидетел на тези писания, които отправя ищеца в своите жалби. Халил е бил в много други затвори и в Нова Загора и ще свидетелства дали има такава проверка в другите затвори. Той е бил в Б. и в Л., и искаме и още един свидетел Д. П. Г., който е в затвора в П., който да опише картината в затвора в П.. Той е бил и в затвора в Бобов дол.

ЮРК. Р.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор. Оспорвам искането за свидетели, тъй като съгласно ЗЗДискр те трябва да имат дискриминиране при равни условия спрямо другите лишени от свобода. В случая равни условия по затворите не може да има, тъй като различните затвори имат различен сграден фонд, различни работни зони, различно натоварване в самите зони, различно разпределение на графиците за личното време на лишените от свобода и работа, поради тази причина оспорвам искането за свидетели извън затвора в П.. Допълнително, самият 2 лишен от свобода е поставен на специален режим, което е ограничение спрямо ЗИНЗС, което довежда до още по-специфични условия и могат да бъдат ограничени евентуално исканите свидетели от зона с повишена сигурност, дали спрямо тях или дали спрямо лишения от свобода Н. А. се провежда такъв график. Във връзка с това искам да уточня, че графикът за разпределение на времето не е от ГДИН, а е издаден от Началника на затвора в П.. Точно той е съобразен с тези особености изискванията на работен график, разпределенията на времето на лишените от свобода – за работа, за обучение, за почивка, необходимости за сигурността на затвора и всичко останало. Този график, който е представен важи само за затвора в П. и той не важи за всички затвори. Относим е само за нашия, който е съобразен с особеностите и сигурността на затвора, както казах преди малко и е относим за всички лишени от свобода в затвора в П.. Затова според мен това искане е неотносимо чрез главни доказателствени средства да установяваме в други затвори има ли такива проверки, в какъв времеви интервал са, защото няма да са равни условията. По други тълкувателни решения във връзка с дискриминацията не приемат дали в затвора в С. З. е едно пък в П. е друго, защото има разлика. Имаше едно решение за Костадин Добрев Илиев за това, че му били допускани котлон и фурна, които са вещи, които може да бъдат допускани в затворите ако има налично специално помещение. Не може да стои котлон и фурна при лишен от свобода. В затвора в П. няма такова помещение. Това са мотиви от друго решение на друг ваш колега.

АДВ. В.: Аз искам да обясня точно положението на ищеца в затвора.

Той е заключен в килия, отключва се само когато почистват и когато отива за храна, така че тези проверки, които са по график те са рутинни. Но проверката която е в 16.30 часа тя е напълно излишна. Той е заключен, какво го проверяват. Пък стой до врата, пък недей да стоиш, ето това жалим.

ЮРК. Р.: Уточнявам, че тази проверка не е излишна, а дори е наложителна, тъй като лишените от свобода през деня, които излизат на работа, те работят около самия затвор, работят с машини, влизат камиони, вдигат се шумове и общият фон на шумът е доста висок в резултата на което има опасност лишените от свобода, особено тия, които са без надзор да направят прокопаване използвайки този шумов фон, което се е случвало в други затвори, или да използват този шумов фон за евентуално напускане на килията и да направят бягство, дори да се прикрият в камиони, които влизат в 3 затвора и след това да избягат. Поради тази причина, след като се приберат от работа и бъдат проверени всички налични лишени от свобода в 16,30 часа едва тогава външните крайни постове в зоната за работа на затвора се свалят и колегите тогава влизат в затвора, за да обезпечат вътрешността. Затова тази проверка е толкова необходима и затова си има конкретна заповед на началника на затвора.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Съгласно чл. 5, ал. 2 и чл. 7, т. 1, б. „а“ от ППЗИНЗС главният директор на изпълнение на наказанията осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода.

Главният директор осъществява методическо ръководство и контрол относно спазването на правата и задълженията на лишените от свобода, както и относно разпределянето на всичките проверки, които се осъществяват в затвора - сутрин, вечер, както се установява, че в затвора в П. има три проверки, а в другите затвори има две проверки, в този смисъл ГДИН и главният директор на ГДИН са длъжни да издадат такива методически указания, с които да въведат общи стандарти и да осъществяват контрол за тяхното спазване, така че да се прилагат по еднакъв начин на всички затворнически общежития и затвори в РБ, включително и арести. Липсата на такива методически указания води до поставяне на мен като ищец в това производство в по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата изтърпяващи същата присъда като моята в затворите, в настоящия случай сравнявам със затвора в С.. В този смисъл аз имам едно искане от съда. Да се направи искане от главния директор на ГДИН С. дали има такива методически указания. Тези указания се изразяват дали е указал общи стандарти в места за лишаване от свобода, колко пъти се извършва проверка за деня, дали има общи стандарти за еднакво третиране във връзка с предмета на делото.

АДВ. В.: В подкрепа на нашето доказателствено искане не сме съгласни с твърденията в ОИМ, където визират чл. 92 и чл. 93 от ЗИНЗС, защото не кореспондира с жалбата и с нашите искания, които сме представили.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Искам да добавя само още един признак освен лично положение и тормоз. Конкретизирам си обстоятелствата в ИМ като соча като дискриминационен признак и тормоз по смисъла на закона.

ЮРК. Р.: Във връзка с методическите указания и контрол. ГДИН прави 4 контрол затова дали се изпълняват изискванията за провеждане на проверките на лишените от свобода съгласно членовете по ЗИНЗС и ППЗИНС, те са относими по делото, а не както твърди колегата и този контрол по никакъв начин не обвързва пряко отделните затвори с издаването им на индивидуални актове на началниците на затвори, които са съобразими с особеностите на затвора или са форма на оперативна самостоятелност, която е дадена на началниците на затворите. Твърдя, че с други затвори ще се получи разлика.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Тук говорим и за чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ.

Аз като български гражданин, моето лично положение може да се сравнява, като осъден на доживотен затвор с всеки един друг български граждански осъден на същото. Конституцията не разделя гражданите, това е висшия закон.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба от Н. Н. АЗ., с ЕГН: **********, с адрес Затвора П., в която се сочи, че същият изтърпява наказание „доживотен затвор“ със специален режим в Затвора П..

Ищецът твърди, че от 14.04.2014 г. в Затвора П. служителите от надзорно-охранителния състав всеки ден от 08.30 часа, 16.30 часа и 20.30 часа проверяват наличността на осъдените на доживотен затвор и на лишените от свобода, които са осъдени на срок.

Ищецът твърди, че по време на горепосочената проверка в 16.30 часа проверяващите го служители го притесняват, когато се къпе или пък когато е заспал като го будят, с мотив защо не е застанал до вратата на килията, за да го видят и да се представя с имената си.

Ищецът твърди, че в Затвора С. тази наличност се проверява само в 08.30 часа и в 20.30 часа, като служителите не будят и не тормозят осъдените на доживотен затвор и лишените от свобода.

Твърди се, че на 14.04.2021 г. ищецът е писал молба за преустановяване на проверката му в 16.30 часа до Началника на Затвора П., като твърди, че същата е оставена без уважение.

В своя защита ищецът цитира чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ.

Моли съда да признае, че на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от 5

ЗЗДискр. за установено, че по отношение на него в периода от 14.04.2014 г. до 16.07.2020 г. ГДИН-С. е извършила нарушение на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр., изразяващо се в пряка и непряка дискриминация чрез неравно третиране на лично положение като затворник.

Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който считат така предявения иск за недопустим и като такъв да бъде отхвърлен.

В ИМ ищецът формално е посочил правно основание чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр., без да е уточнил по какъв признак се чувства дискриминиран. Не е уточнил пряка или непряка дискриминация счета, че е осъществена спрямо него. ИМ не е подкрепена от никакви писмени доказателства и не може да се направи извод, че именно порадеи някакъв неуточнен признак на ищеца са извършени каквито и да са действия или бездействия на дискриминация спрямо него.

Оспорва се изцяло по основание предявената искова претенция. От ИМ не се установява извършването на нарушение по ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането.

Твърди се, че проверката в 16.30 часа е заложена по график от администрацията на Затвора в П. като необхподимост във връзка с особеностите на работния график на лишените от свобода в Затвора П.и и обезпечаването на сигурността в затвора. Същите са мотивите и за проверката в 08.30 часа и 20.30 часа.

Моли се съдът да вземе предвид разпоредбите на чл. 71 от ЗИНЗС, който изрично подчертава поставянето на лишените от свобода от „зона с повишена сигурност“ под засилен надзор и охрана, което налага от своя страна и по-чести проверки, както и задължителни обиски и претърсвания като форма на проверка и контрол на лишените от свобода съгласно чл. 92 и чл. 93 от ЗИНЗС и чл. 85-87 от ППЗИНЗС.